Какво губи Русия от арабските революции
в. Аргументи и факти
„Сирия е последният съюзник на Москва в арабския свят. Погледни сам – напоследък Русия я изместват откъде ли не. При либийците всичко става по схемата от Ирак. Вашите специалисти едва ли ще се върнат в Триполи. След отстраняването на Кадафи те ще бъдат заменени от служители на „Шел“. Новата власт ще купува оръжие от САЩ. А нали същото ще се случи и в Сирия, в случай че нашите загубят властта. Сигурни ли сте, че много искате това?“
Какво губим
Този разговор (на чист руски език) се състоя в един от ресторантите в християнския квартал на Дамаск. През това време недалеч, в самия център на града, полицията разгонваше с облаци сълзотворен газ митинг на противници на президента Башар Асад. Моят събеседник – сирийски чиновник, близък до семейството на Асад – не подбираше изразите си: „Вие, брато, колко години ни разправяхте, че сте ни приятели… Но когато ни напънаха, мълчите като партизани“.
Да, избликът на протести и гражданските войни в арабските страни завариха неподготвен не само Вашингтон, но и Москва. Ние изчакваме, не рискуваме да изразим своята позиция. А през това време финансовите загуби за Руската федерация от бунтовете в Близкия изток може да възлязат на десетки (!) милиарди долари. Наблюдателят на „Аргументи и факти“ изяснява кои са главните минуси за Русия, които се таят в арабските революции.
Минус номер 1. Петролът
Съвсем неотдавна (през февруари) „Газпром“ се сдоби с една трета дял от разработването на петролното находище „Елефант“ на 800 км от столицата на Либия. Сега либийците са бомбардирани от НАТО, руските сондьори са евакуирани, а дали ще се върнат е голям въпрос. Например „Лукойл“ се върна в Ирак едва шест години след американското нахлуване.
Колко пари бяха загубени за годините престой? През март руската компания „Петрос“ бе поканена да сондира в Йемен, но на улиците там се стреля, загиват стотици хора и да се добива петрол при такива условия е трудна работа. Все пак засега нашите петролодобивници не ги гонят само от Алжир, но и там започнаха демонстрации.
Минус номер 2. Оръжието
През 2009 г. ръководителят на Либия Муамар Кадафи сключи с нас договор за доставката на хеликоптери „Алигатор“, зенитни комплекси „Панцир С-1“, танкове „Т-90“, общо за четири милиарда долара. Ясно е, че тази пари няма да ги видим никога.
Обхванатата от вълнения Сирия се канеше да купува от Русия изтребители „МиГ-31“, крилати ракети „Яхонт“ и системи за противоракетна отбрана „С-300“ за около 10 милиарда долара. Достатъчно е властта в Дамаск да се смени и върху тези договорености може да бъде сложен кръст. Защо? Ирак двайсет години купуваше съветско оръжие, но след свалянето на Саддам Хюсеин там балът се ръководи от румънски калашници и американски „М-16“. Освен това в Сирия (в град Тартус) има военноморска база на Русия, за която плащаме символична сума за наем.
Какво ще стане с базата при неблагоприятен развой на събитията? Правилно. Но това още не е всичко. Президентът на Йемен Салех подписа през 2010 г. договор за един милиард долара за покупка на системи за залпов огън „Смерч“ и вертолети „Ми-17“. В момента Салех е обкръжен от бунтовници в столицата, а за нас остава да си блъскаме главата как да си получим парите.
Минус 3. Евакуацията
За да бъдат изведени от Либия хиляда руски граждани, трябваше да се изпращат самолети и да се наеме ферибот в Черна гора. В случая със Сирия ситуацията е по-сложна. В републиката живеят 30 хиляди (!) граждани на Руската федерация, главно жени, омъжили се за сирийски студенти в СССР, както и деца. Женският пол нервничи, разпространяват се различни слухови, но руското посолство в Дамаск настоятелно моли хората да се изпадат в паника. Наистина, ако се наложи всичките тези 30 хиляди души да бъдат прехвърлени в Москва, ще трябва камара пари.
Не ние, а Китай?
„Преди 25 години Близкият изток беше икономически неизгоден за СССР“, обяснява Халил Хабиб от ливанската телевизия „Манар“. „В Бейрут се шегуваха: Какъв е бизнесът на руснаците с арабите? – Да разменят „калашници“ за бъчва петрол и да загубят от това 20 милиарда долара.“ Но положението се промени коренно. За руското оръжие се плаща в брой, участието в добива на петрол и газ обещава колосални приходи. Ако си отидете оттук, вашето място веднага ще бъде заето от други, например от Китай.
Китайските инженери сега строят пътища, електростанции и язовири в Сирия и Судан, внасят автомобили и изместват Русия от този перспективен пазар. Навремето в Сирия автомобил номер 1 беше „Волга“, а сега е китайският джип „Великата стена“ „.
Главният въпрос е какво се изисква от нас. Да вкараме войски в Либия в защита на Кадафи или да пратим командоси в Сирия? Опази, Боже! Трябва просто да направим избор. Западът заложи на либийските бунтовници по строго икономически причини. Въстаниците контролират петролните райони и са готови да предоставят изгодни условия. Ние не правим реверанси нито към въстаниците, нито към Кадафи и затова съдбата на нашите петролни договори с Либия е обвита в мъгла. Подкрепата за Асад в Сирия би засилила двустранните връзки, но в Москва предпочитат да си мълчат.
Някой ще попита: „Ама как така?! Нима ще започнем да защищаваме явни диктатори?“ Ще отговоря цинично: Нас трябва да ни вълнува не начина на управление в тази или онази арабска държава, а политическата и икономическата изгода за Русия. САЩ дълги години снабдяваха с пари режимите на Мубарак в Египет и на Салех в Йемен, без изобщо да ги е грижа за дреболии като демокрацията. И в настоящия момент американците се занимават само с едно: опитват се да запазят позициите на своите петролни компании, оръжейните пазари и влиянието си в арабския свят. А ние не правим нищо.
Оръжейните договори със Сирия, Либия и Йемен – 15 милиарда долара. Възможните приходи за Русия от добива на петрол в арабските страни – още 10 милиарда долара. Като не смятаме военноморската база и разходите за обучение в Русия на местни специалисти. Не са ли похарчени прекалено много пари, за да бъдат загубени толкова лесно?
По БТА