Защо Русия и Турция се страхуват от Румъния

в. Ромъния либера

Румъния има както икономически, така и стратегически интереси в района на Кавказ, казва представител на министерството на отбраната, който отбелязва, че този регион ще стане един от кръстопътищата на големите сили в недалечно бъдеще. Русия гледа с безпокойство новите партньорства, които се оформят в региона, а анализатори от Москва и от Анкара смятат, че в последно време Румъния е разширила твърде много военното и енергийното си влияние в района на Черно море.

Президентът Траян Бъсеску започна в понеделник посещение в Азербайджан – една от четирите държави, с които Румъния има стратегически партньорства. Азербайджан е отправната точка на нов енергиен маршрут, чрез който румънските специалисти се надяват в бъдеще да се откажат от вноса на руски газ и дори да намалят европейския пазар на „Газпром“, според специалист от румънското министерство на икономиката.

Румъния успя да изгради достатъчно връзки, за да може да участва в бъдеще в игрите в региона на Каспийско море и е единствената страна от ЕС, която е подписала стратегическо партньорство със страна от зоната. От тази шахматна дъска има две ползи, както обясни представител от министерството на отбраната: икономическа, която е свързана с остойностяването на енергийните ресурси, и стратегическа, която визира отварянето на тази зона, която се намира на основната ос на 21-ви век, така, както е начертана от военните експерти на големите сили: Аденски залив-Персийски залив-Шанхай.

След като подписа през 2009 г. стратегическо партньорство с Азербайджан, Румъния имаше идеята за едно ново енергийно трасе, по което кавказкият газ да пристига в Европа, заобикаляйки всички големи сили от Черно море: Русия, Украйна и Турция. По този начин Румъния си създаде собствен НАБУКО чрез споразумение, подписано миналата година от Азербайджан, Грузия и Румъния, към които по-късно се присъедини и Унгария.

Проектът АГРИ (Азербайджан, Грузия, Румъния, интерконектор) предполага доставката на азерски газ от находището Шах Дениз по газопровода Баку-Тбилиси до грузинското крайбрежие, където той да бъде втечнен, така че да може да се транспортира с кораби с голям тонаж до Констанца. Там газът повторно се газифицира и се изпраща по тръбопроводи на запад – чрез Унгария, и на юг – чрез България. Изграждането на двата терминала за втечнен природен газ на брега на Черно море, един в Кулеви в Грузия и другия в Констанца, ще струват между два и пет милиарда евро и ще бъдат проектирани с максимален капацитет от осем милиарда кубични метра газ. Специалист от министерството на икономиката каза, че Румъния се надява да може да доставя газ в страните от ЕС през следващите три години, а „Газпром“ – най-големият доставчик в света, може да изгуби по този начин част от западните си консуматори.

Румъния смята, че ще може да построи заводи за втечняване на газа с европейски пари и ще може да доставя каспийски газ в Европа по-бързо отколкото „Южен поток“ – руският тръбопровод, проектиран да снабдява европейския пазар по маршрут, който заобикаля Украйна, и по-бързо от Набуко – газопроводът, замислен от ЕС, за да намали зависимостта от Русия. „Ромгаз“ ползва още от 2008 г. 1,6 милиона долара от Американската агенция за търговия и развитие, за да направи проучване за осъществимостта на проекта за терминал за втечнен газ в Констанца, при положение, че в целия свят има само 70 терминала за повторно газифициране.

Анализатори от Стратфор смятат, че проектът АГРИ безпокои както Русия, така и Турция. Русия не гледа с добро око на все по-добрите отношения, които Румъния си създава в Кавказ и е видимо недоволна от новия енергиен маршрут, в който участват Грузия и Азербайджан. Анализаторът от Стратфор Еужен Каусовски забелязва, че страните участнички в АГРИ имат сериозни проблеми с Русия: Грузия има на своя територия два проруски анклава – Южна Осетия и Абхазия, плюс руско-грузинската война от 2008 г.; Азербайджан, който макар че се старае да води прагматична политика, е имал търкания с Русия заради арменците в конфликта в Нагорни-Карабах; Румъния има студени отношения с Москва заради Молдова, която се опитва да излезе извън влиянието на Руската федерация и да влезе в сферата на влияние на Запада.

Нестабилните отношения на партньорите в АГРИ с Русия биха могли да се отразят негативно на проекта, още повече че газопроводът, по който азерският газ стига до Грузия, минава неизбежно в непосредствена близост до Абхазия – сепаратистката република, контролирана от Русия. „В Абхазия Москва поддържа войници и само да поиска да саботира АГРИ, би могла да го направи много лесно“, смята анализаторът от Стратфор.

Русия не гледа с добро око на Румъния, а руският шпионаж се е засилил, както твърди директорът на Румънската служба за разузнаване, най-вече след разполагането на американска база близо до Констанца. Русия продължава да се чувства засегната от възхода на Румъния в региона, а експерти, близки до Кремъл, не се притесняват да говорят за румънски иредентистки намерения. В допълнение, амбициите на Букурещ в сферата на енергетиката се възприемат като движения, които подкопават руските проекти. Между Русия и Турция, двете големи черноморски сили, Румъния се намесва като военен и икономически играч, подкрепен от САЩ.

От друга страна Турция е раздразнена не само от напредването на Румъния в кавказкия регион, но и от намерението да бъде център на трансфера на кавказки горива на запад, а и защото става едно окончание на САЩ на Черно море – чрез американската военна база в Когълничану и чрез американския противоракетен щит. Анкара, която отказа идеята на американците да изградят на територията на Турция противоракетни инсталации, се страхува, че САЩ опитва да се превърне в черноморска сила чрез посредничеството на Румъния. В секретните телеграми на американското посолство, публикувани от Уикилийкс, се посочва, че „по-сложно предизвикателство за Румъния е запазването на добри отношения с Турция“, защото Анкара „изобщо не е скромна“, когато става дума „да изрази недоволство в Букурещ по отношение на желанието на Румъния да иска по-голямо присъствие на НАТО (а и на САЩ) в Черно море“.

Добрите румънско-турски отношения се влошиха, след като Букурещ започна да прилага на практика и военния компонент на стратегическото партньорство, което има със САЩ, тъкмо защото това заплашва позицията на Турция на регионална сила. Според дипломатически източници Анкара смята, че Румъния може да промени равновесието в зоната с помощта на американците, както благодарение на военната база на Черно море, на проекта за американския противоракетен щит, така и чрез присъствието на румънски войници в Афганистан и евентуално с военновъздушни сили, оборудвани с Ф-16, които предвижда да купи от САЩ. Всички тези неща са накарали официалните турски представители да откажат предложението на румънския външен министър Теодор Баконски, направено миналата година, да се подпише стратегическо партньорство между двете страни.

Възползвайки се от стратегията на САЩ, която индиректно си поставя за цел да промени съотношението на силите в региона на Черно море, Румъния си създаде собствена платформа за разширяване на влиянието във военен и енергиен план. Официално лице от министерството на отбраната обясни, че това разширяване случайно съвпада с най-горещата стратегическа ос в момента, която свързва Персийския залив и Китай, а Румъния има шанс да играе редом до големите актьори. Чрез договореното с Азербайджан вече планира доставянето на азерски петрол и газ през Румъния в Европа.

В началото на тази година държавната петролна компания на Азербайджан СОКАР, един гигант на световната петролна промишленост, купи малка мрежа румънски бензиностанции с намерението да увеличи инвестицията и да влезе на пазара в ЕС по модела на КазМунайГаз – казахстанската компания, която купи „Ромпетрол“. Миналата година президентът на Казахстан предложи друг маршрут за пренос на казахски петрол, който да направи от Румъния възлова точка в бъдещата енергийна карта – петролопровод, който да преминава през Азербайджан и Грузия до брега на Черно море, а оттам петролът да бъде натоварен на танкери и докаран в Румъния.

Оттук би следвало да се транспортира в Италия чрез петролопровод, който да свърже Констанца с Триест. Тези проекти допълват АГРИ и Набуко, които са жизненоважни за намаляването на зависимостта на ЕС от руския газ. По този начин Румъния се намира на кръстопътя на основните пътища, по които в Европа могат да бъдат доставени огромните количества горива, съществуващи в района на Каспийско море, и до голяма степен зависи от способността на политическите лидери да използват тази позиция за стратегически цели.

Газопроводът, замислен от ЕС, за да доставя каспийски газ в Европа по маршрут, който да заобиколи Русия, е забавен до момента най-вече поради липса на ресурси. Преди месец обаче Азербайджан и Туркменистан заявиха, че са готови да изградят по дъното на Каспийско море газопровод, който да свърже двете страни, макар че големите крайморски държави Русия и Иран се противопоставят заради риска за екологията. Ако този тръбопровод стане оперативен, количеството газ, което би могло да захрани Набуко, ще бъде достатъчно. Според азерските специалисти до 2020 г. добивите на газ от Азербайджан могат да нараснат два пъти, от 27 милиарда кубични метра на 50-55 милиарда куб. м., докато добивът в Туркменистан към 2030 г. ще се доближи до 250 милиарда куб.м.

Набуко има нужда от 31 милиарда куб. м. газ, които Азербайджан сам не може да осигури, а Иран, който има най-големите залежи на газ в света след Русия, се намира още на оста на злото на държави, финансиращи тероризма. Затова участието на Туркменистан е от основно значение и въпреки че тази страна вече подписа 30-годишно споразумение с Китай, нейните резерви от газ ще бъдат достатъчни, за да захранят и двата тръбопровода – както към Далечния изток, така и на Запад.

От друга страна цената на газопровода Набуко, изчислена през 2005 г. на 7,9 милиарда евро, според неотдавнашно проучване на Бритиш петролиъм нарасна на 14 милиарда евро – сума, която заплашва да направи проектът непечеливш. Цената на желязната руда, използвана за железните тръбопроводи, нарасна с 50 процента спрямо миналата година, което увеличава неочаквано общата цена. Газопроводът би следвало да е с дължина 3300 км и има нужда от два милиона тона стомана, 200 000 сегменти от стомана и над 30 станции за свиване на газа. Марлене Холцнер, говорителка на европейския комисар по енергетиката, заяви, че 2011 г. за Набуко ще бъде или годината на успеха, или на неуспеха.

Много експерти, както в Брюксел, така и в каспийския регион, твърдят, че ЕС е по-близо отвсякога до реализацията на газопровода Набуко и че не е изключено до края на годината ЕС да може да подпише, както бе предвидено, споразумение с всички доставчици на природен газ за Набуко и да започнат работите. Набуко се подкрепя силно от САЩ, за които проектът е също толкова важен, колкото бе през 90-те години петролопроводът Баку-Джейхан, който доставя каспийски петрол от Азербайджан през Грузия до Средиземно море, заобикаляйки Русия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.