САЩ-Русия: скромни резултати от презареждането на отношенията
Руски военни кораби акостират през септември 1863 г. в Ню Йорк и Сан Франциско, за да демонстрират подкрепа за Ейбрахам Линкълн. Няколко години по-късно Александър Втори печели хвалебствия от американците за отзивчивостта, „демонстрирана от Ваше Превъзходителство по време на нашата войната за Съюза“.
Изложба за царя, освободил крепостниците и за президента, освободил робите, бе представена неотдавна в Москва. Един от ключовите експонати бе скулптура на двамата реформатори. Скулптурата е символична и за днешното рестартиране на отношенията между САЩ и Русия. Тя обаче бе направена от гипс и бе махната, след като изложбата за историческите отношения между двете страни приключи. Дали и рестартът ще се окаже толкова нетраен?
И двете страни смятат, че до момента имат качествен успех. Преди две години отношенията бяха в ниска точка. Взирането на Джордж Буш в очите на Владимир Путин, бивш и вероятно бъдещ президент на Русия, приключи с войната през август 2008 г. между Русия и Грузия, която бе възприета от Москва като непряка война с Америка. Главното предимство на приемника на Буш – Барак Обама, в стремежа му да рестартира отношенията с приемника на Путин – Дмитрий Медведев, бе, че отношенията едва ли могат да се влошат повече. Целта на рестарта бе не Обама да промени Русия, още по-малко да се прегърне с нея, а по-скоро да намали напрежението с оглед на националните интереси на Америка. И тази скромна цел до голяма степен е постигната.
Конфликтът в Грузия остава замразен, но рискът от подновяване на войната отпадна. От гледна точка на Русия разширяването на НАТО за включване на Грузия и Украйна е спряно. По-топлите отношения с Америка подобриха отношенията с Полша и балтийските страни, а публичните укори за човешките права и демокрацията спряха почти изцяло. От гледна точка на Америка Русия започна по-малко да пречи и повече да сътрудничи в редица области от жизненоважно значение за Америка.
Да вземем Афганистан. Русия и централноазиатските републики станаха главен транзитни пътища за американските войски и техните доставки. Преди две години, когато само 5 процента от американските доставки минаваха през Русия, сътрудничеството й бе до голяма степен символично. При условие, че Пакистан повече или по-малко се отдръпна, подкрепата на Русия стана жизненоважна. 20 на сто от американските товари за Афганистан минават през Русия, а половината от американските войски прелитат над Русия. Когато американските войници в крайна сметка напуснат Афганистан, техният път към дома ще мине през Русия.
Русия стана също по-отзивчива във връзка със санкциите на ООН срещу Иран. Тя отмени продажбата на ракети земя-въздух С-300. В замяна американците отмениха ембаргото над руската държавна агенция за износ на оръжие и нейните сътрудници, заподозрени, че предават военни технологии на Иран.
Въпреки това образецът на рестартирането – новото споразумение СТАРТ за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия – бе по-скоро наследство от студената война, отколкото нещо ново. Всяка от двете страни възприема другата като противник, а не като партньор. Това става ясно от спора за противоракетната отбрана в Европа. Русия е против разполагане на ракети-прехващачи в Полша, твърдейки, че те могат да бъдат използвани срещу нея. Тя основава тази своя преценка на максималните възможности на системата, съчетани с най-лоши намерения. Америка предлага да се споделя информация за външни заплахи, но отхвърля всяко искане за конкретни ограничения на употребата на ракетите, като твърди, че те могат да бъдат използвани за блокиране на разработването на системата за противоракетна отбрана система.
Въпреки това руснаците знаят, че не могат да си позволят нова надпревара за въоръжаване с Америка. Заплахата с разполагане на ракети в Калининград, която Медведев отправи преди две години, може да сложи край на надеждите за трансфер на западна технология. Руснаците знаят, че не могат да имат добри отношения с Европа, ако имат лоши с Америка.
За да насърчи икономическия интерес на Русия в рестартирането на отношенията, правителството на Обама работи усилено за членство на Русия в Световната търговска организация, за което се водят преговори от почти 20 години. Както Америка, така и Европейският съюз решиха двустранните си въпроси. Последният препъни камък е Грузия, която също трябва да се съгласи. Грузия обаче се интересува не толкова да си възвърне достъпа до руския пазар, който загуби през 2006 г., а да издейства търговски отстъпки от Америка и ЕС в замяна на това да позволи на Русия да се присъедини.
Руското членство в СТО ще улесни правителството на Обама да се освободи от анахроничната поправка Джаксън-Ваник, която наказа Съветския съюз за ограниченията над емиграцията. Обама е изправен пред трудна битка в Конгреса, който трябва да одобри и трайно нормализиране на търговските отношения с Русия. Някои републиканци го обвиняват, че е мек към руснаците, макар че правителството на Буш запази мълчание за бруталната руска политика в Чечения и за ареста на Михаил Ходорковски през 2003 г.
Правителството не проявява наивност към Русия. То добре знае за несправедливостта, корупцията и крехкостта на политическата система в тази страна. И няма илюзии за способността на Медведев да я реформира. Тя знае, че Медведев е посредник и не взема самостоятелно решения. Въпреки това правителството на САЩ предпочита да работи с него, вместо с Путин, и би предпочело Медведев да остане президент догодина.
Американците са наясно, че не могат да предизвикат промяна вътре в Русия. Въпреки това, като се концентрират върху собствените си национални интереси, те могат да постигнат повече, отколкото с пламенни публични изявления. Интересите на руския елит са дълбоко вкоренени на Запад. Америка не може да спре произвола на руски служители със съдебната система у дома, но може да се опита да им попречи да обират плодовете от корупцията им на Запад. Списъкът на САЩ с руски служители, на които е забранено да влизат в страната, не е публичен, но някои хора от правителството предпочитат да не кандидатстват за виза, за да избегнат унижението да получат отказ.
Най-сериозната мярка обаче в борбата срещу клептокрацията в Русия бе съживяването от Обама на Закона за чуждите корупционни практики. (Великобритания, където мнозина руски служители и олигарси трупат авоари, също ще приеме нов, строг закон за борба с корупцията). Ако се пречи на чужди компании да дават или получават подкупи в Русия и ако корумпирани служители и фирми бъдат преследвани на Запад, това може би ще е най-добрият начин да се даде тласък на демократизацията в Русия. Рестартът достигна своите граници, но бъдещето на отношенията на Русия с Америка и Запада ще бъде начертано по-малко от договори за контрол над въоръженията и повече от хода на събитията вътре в самата Русия.
По БТА