Саркози и Берлускони затягат Шенген, Гърция доволна, Дания не ни иска

Италианският премиер Силвио Берлускони и френският президент Никола Саркози постигнаха в Рим съгласие за нуждата от реформи в Шенгенското законодателство. Берлускони сключи мир със Саркози, отбелязва в. „Кориере дела сера“ и припомня, че темата за реформата на Шенгенските договори заради несекващия наплив от нелегални мигранти от Северна Африка към Италия породи в последния месец напрежение между Рим и Париж.

В началото на 29-ата италиано-френска среща на върха се чувстваше хлад в отношенията между двамата лидери, но накрая те постигнаха съгласие по всички теми, в това число и по темата Шенген. Берлускони дори призна, че борбата на Париж с незаконната имиграция е пет пъти по-активна от италианската и че всяка година Франция трябва да се справя с приток от 50 хиляди имигранти.

В края на срещата в Рим двамата лидери съобщиха, че са изпратили писмо до Брюксел с искане за реформи на Шенгенското законодателство, които да позволят временно възобновяване на контрола по вътрешните граници при изключителни обстоятелства. Писмото очевидно се понрави на Брюксел, защото говорител на Европейската комисия поясни малко след това, че то не буди безпокойство в Брюксел и че председателят на ЕК Жозе Барозу и еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом са го проучили за рекордно кратко време и ще направят предложения по темата на 4 май, пише електронното издание „Воче д’Италия“.

В отговор на искането на Рим и Брюксел ЕК ще преосмисли и даде нова дефиниция на понятието „изключителни условия“ за временното подновяване на граничните проверки в страните от Шенгенската зона, пише в. „Фигаро“. Предложенията, които Малмстрьом ще направи на 4 май, после ще бъдат обсъдени от министрите на вътрешните работи на страните от ЕС на 12 май.

Френският президент и италианският премиер решиха да натиснат Брюксел, като настояха за дълбоки промени в европейското законодателство за свободното движение на хора, пише „Гардиън“. Вестникът припомня, че от началото на годината от Северна Африка в Италия са пристигнали 30 000 незаконни мигранти и това е огромно предизвикателство към второто голямо постижение на обединена Европа – Шенгенската зона. Първото голямо постижение – Еврозоната, вече беше изложено на риск от финансовата криза в няколко европейски страни, допълва вестникът.

„Гардиън“ съобщава и че предложението на Париж и Рим за реформи на Шенгенското законодателство включва и споразумение между ЕС и страните от Северна Африка относно репатрирането на незаконните имигранти. Подобна стъпка обаче ще породи критиките на правозащитните организации, на по-либералните европейски правителства и на регионални лобисти.

По повод на постигнатото съгласие в Рим в. „Монд“ припомня какво представляват Шенгенските договори и по какви въпроси във връзка с незаконна миграция от Северна Африка спориха неотдавна Франция и Италия. Шенгенските споразумения са термин обединяващ няколко текста, приети прогресивно от почти всички европейски страни. През 1985 г. Франция, Германия и страните от Бенелюкс подписаха Шенгенското споразумение. Пет години по-късно беше приета Шенгенската конвенция, която установява начина по-който ще се прилага Шенгенският договор.

Европейският договор от Амстердам включва Шенгенските договори към законодателството на ЕС, припомня френският вестник. Шенгенското законодателство предвижда засилени проверки на външните граници на страните от Шенгенската зона, но премахват граничния контрол между тях, припомня вестникът. Изданието изброява и страните, които са засегнати от тези споразумения. Това са 22 от 27-те страни членки. Великобритания и Ирландия избраха да не се присъединяват към Шенгенската конвенция, но да прилагат една част от нея. За трите нови еврочленки – България, Румъния и Кипър Европейският съвет ще реши въпроса за присъединяването им към зоната, допълва вестникът.

„Ню Йорк таймс“ определя съвместното искане на Париж и Рим за реформи на Шенгенските договори като „впечатляващо“. Според анализатори обаче е малко вероятно ЕС да промени законодателството и мнозина смятат, че съвместното искане е целяло по-скоро да намали политическото напрежение между Рим и Париж във връзка с незаконните мигранти от Северна Африка, пише нюйоркският всекидневник.

По темата за нелегалните имигранти от Северна Африка в. „Дейли телеграф“ съобщава, че стотици тунизийци и либийци са издигнали палатков лагер близо до парижкия терминал на влаковете Евростар, пътуващи за Великобритания в тунела под Ламанша. Тези мигранти заплашват да отпътуват за Великобритания. Много от тях вече са получили временни шестмесечни визи от Италия. Въпреки че тези италиански документи не могат да се прилагат във Великобритания, която подобно на Ирландия не е част от Шенгенската конвенция, някои отчаяни имигранти планират да платят на трафиканти, за да се доберат нелегално до британска земя, където ще се влеят в черната икономика, пише в. „Дейли телеграф“.

Задоволство в Гърция

в. Катимерини

Задоволство в гръцкото правителство предизвика искането, формулирано в Рим от италианския премиер Силвио Берлускони и френския президент Никола Саркози за ревизия на Шенген. По този повод компетентни правителствени представители заявиха, че Гърция се застъпва за преразглеждане на регламента „Дъблин 2“ и че това нейно искане придобива нова динамика.

Приемаме със задоволство потвърждението, дадено от ръководителите на Франция и Италия, за европейска солидарност с онези страни членки на ЕС, които се намират в Средиземноморието, и са обект на засилен приток на нелегални имигранти. Много е важно, че италианският премиер Силвио Берлускони и френският президент Никола Саркози изтъкнаха необходимостта от преразпределение на нелегалните имигранти във всички страни членки, както и от полицейско подсилване на външните граници на Евросъюза, се казва в писмена декларация на гръцкия министър за защита на гражданите Христос Папуцис.

В същия дух бе и декларацията на представител на гръцкото външно министерство, който каза, че Гърция ще повтори двете си основни претенции с оглед на дебата, който ще се състои на срещата на върха през юни. Първата е свързана с регламента „Дъблин 2“, който предвижда реадмисия на имигранти в първата страна от ЕС, в която те са влезли, а втората – с по-справедливото разпределение на имигрантите в страните от съюза или за справедливо разпределение на съответните фондове за решаване на имиграционния проблем.

Регламентът „Дъблин 2“ създава непосилна тежест за държавите по външните граници на ЕС и за това ние считаме, че трябва да бъде преразгледан съдържащият се в него принцип за първо незаконно влизане, каза още гръцкият министър. Наскоро този въпрос занима и вътрешните министри на страните от европейския юг на срещата им на 19 април в Кипър. На нея гръцкият министър за защита на гражданите поиска спешно да бъде преразгледан регламентът „Дъблин 2“, а министрите на вътрешните работи на Испания, Италия, Кипър и Малта се застъпиха за увеличаване на фондовете, предоставяни за управление на нелегалната имиграция в страните от Юга.

От същия дух е пропита и пълната подкрепа на гръцкото правителство на искането на България и Румъния за присъединяване към Шенгенското пространство. Членството на България в Шенген ще ограничи притока на нелегални имигранти от Турция към Гърция, тъй като трафикантите на хора ще прехвърлят нелегални имигранти към Западна Европа през „северния път“, тоест през България.

Французи и германци са против евентуално присъединяване на България към Шенгенското пространство, като те повдигат въпроси, свързани с корупцията и организираната престъпност в тази страна. Гърция неведнъж бе обект на критики за неправилно прилагане на Шенгенския договор заради неспособността й да засили контрола по границите с трети държави и най-вече с Турция.

Според източници преди месец експерти от комисията за Шенген са извършили проверки по пристанищата в Пирея и Патра, по летищата и граничните съоръжения в Орестиада и са констатирали напредък. Критики обаче има по отношение на липсата на орган, който да координира действията на граничните власти и по-специално между отделните служби на пристанищата, полицията, службата за гражданска авиация и други. За целта инициативи в тази насока са предприети от министерството за защита на гражданите.

И датчаните не ни искат в Шенген

Датски евродепутати от всички политически групи обявиха, че правителството им трябва да подкрепи Франция и Германия и да не допуска преждевременно приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство. В писмо до премиера на Дания те заявяват, че двете страни не трябва да бъдат приети в „Шенген“, докато имат проблеми с корупцията и организираната престъпност. Писмото е подкрепено от Бент Бентсен от ЕНП, Кристел Шалдмуз от групата на социалистите, Емили Тюрюнен от зелените и Йенс Роде от групата на либералите.

Досега България се ползва с подкрепа в Европейския парламент, но по-рано тази седмица Йенс Роде заедно с други двама либерали – Александер Алваро (Германия) и Ян Мюлдер (Холандия) – поискаха да няма обвързване с конкретни срокове за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство. Датските евродепутати също посочват, че не трябва да бъде поеман ангажимент за конкретен срок, в който двете страни да бъдат приети в „Шенген“. Прави впечатление, че зад призива стои и евродепутат от ЕНП, на която българското правителство много разчита да окаже влияние на Германия и Франция да променят позициите си срещу приемането на София.

„Не е редно Европейският съюз да прибързва с разширяването на Шенген, защото сме изправени пред предизвикателство с корупцията в полицията и по границите. Освен това гражданите в Западна Европа все по-често са жертва на кражби и обири, извършени в голяма част от случаите от румънски престъпници. Затова трябва сериозно да поставим на България и Румъния въпроса: „Наистина ли сте готови за Шенген?“. Аз не съм сигурен, и затова смятам, че ще е грешка да определяме дата за влизането им“, коментира Йенс Роде. България и Румъния вече изпълниха техническите критерии за членство в „Шенген“, но Франция, Германия и други страни се обявиха за отлагане на присъединяването, а решението за членство се взима с пълен консенсус от всички страни членки.

По БТА