Довършете започнатото в Либия

в. Ню Йорк таймс

Президентът Обама настоява, че единствената цел на военните действия в Либия е защита на цивилното население, а въздушните удари са единственото средство, което ще използваме, за да я постигнем. Но атаките на либийското правителство срещу цивилното население продължават и бойната авиация няма да е достатъчна, за да ги спре. Ако оставим настрана публичните изказвания, необявената стратегическа цел на военната намеса в Либия е сваляне от власт на полковник Муамар Кадафи и на неговия режим, а нещата не вървят добре. САЩ и НАТО трябва да се примирят, че войната, в която сме въвлечени, няма да приключи лесно.

Война не се ръководи от далече, от хора, които се стремят да поемат възможно най-малко рискове. Вашингтон трябва да спре да твърди, че сме прехвърлили на НАТО командването на операцията в Либия. Ние постъпихме така в Босна, твърдейки, че Европа ще поеме водещата роля, докато геноцидът в Сребреница през 1995 г. ни върна брутално в реалността. Независимо дали ви харесва или не, водещата роля на Америка е от решаващо значение за повечето успехи на НАТО. Същото ще важи и за Либия.

Трябва да сме научили от войната в Косово през 1999 г., че само с въздушни удари не се постига победа. Там заплахата с атака по суша и ерозията на руската подкрепа за Сърбия наклониха везните в полза на НАТО. Бомбардировките са изключително ефективни срещу мишени, които са ясно различими и от цивилните, и от приятелските войски. Силите на полковник Кадафи обаче използват класическа защитна тактика срещу превъзходството във въздуха: промъкни се възможно най-близо до врага. Това означава, че използването само на въздушни удари постигна коварния ефект да доближи още повече тези сили до хората, които се опитваме да защитим. Дори и най-добрите пилоти са безсилни, когато времето е лошо или когато са принудени да прелитат бързо на голяма височина от преносими зенитни ракети.

Поддръжниците на кратковременна кампания на бомбардировки не бяха прави. Цивилните не са защитени, както се очакваше полковник Кадафи не се огъва, а пред заплахата племената да се намесят в конфликта, Либия може би се приближава към разпад. Вашингтон в момента има три възможности – нито една от които не е идеална.

Америка може да се оттегли, признавайки непряко, че военната намеса е била стратегическа грешка. Набиращият отново сила полковник Кадафи вероятно ще иска да отмъсти на бунтовниците, както и на тези, които ги подкрепиха. Освен това решителността на НАТО, както и тази на Америка, ще бъде поставена под въпрос. Каквото и влияние да има Вашингтон в региона, то ще се изпари, а Ал Кайда веднага ще обяви, че Съединените щати са изоставили мюсюлмани на бойното поле.

Вторият вариант е да продължим да правим минимума от необходимото, за да избегнем поражение. Дори обаче полковник Кадафи да падне от власт, ще бъдем изправени пред значителните и неизвестни последици на следвоенна Либия. САЩ и НАТО не могат просто така да си тръгнат. Опитахме това в Афганистан и Ирак и то ни донесе надигащ се бунт.

Накрая САЩ и съюзниците им биха могли да отделят военните ресурси, необходими, за да бъде защитено наистина либийското цивилно население, а полковник Кадафи да бъде прогонен. За разлика от хърватите в Босна през 1995 г. и Северния алианс в Афганистан през 2001 г., силите на бунтовниците в Либия са твърде дезорганизирани, за да използват предимството, което им дава въздушната подкрепа на НАТО. За да им даде шанс на бойното поле, НАТО трябва да разположи на земята военни съветници, както и военни авиодиспечери – не само британски, френски и италиански, но също и неколцина американски.

Тези съветници ще помогнат да се подобрят организацията и възможностите на слабата бунтовническа армия, а авиодиспечерите могат да набелязват мишени, да засичат придвижването на бунтовническите сили, както и да различават цивилното население от бойците по-ефективно, отколкото пилотите от своите пилотски кабини. Подобни мерки са решаващи, но те се нуждаят от смекчаване на позицията на правителството на Обама за използването на американски сили на сушата.

Такива действия няма да доведат до бързо поражение на силите на Кадафи, но ще подложат режима му на още по-голям натиск и ще дадат възможност да бъдат защитени по-голям брой цивилни в повече райони на страната. Ако полковник Кадафи падне от власт, САЩ и НАТО ще трябва да поемат отговорността да помогнат за установяването на следвоенния ред, а това включва и гарантирането на сигурност в Либия, за да не затъне в хаос.

Либийската армия и полиция, подкрепящи Кадафи, надали ще опазят сигурността; мнозина от тях може да станат бунтовници, както сториха силите на Садам Хюсеин в Ирак. Не ще я опазят и бунтовниците, които може да са по-заинтересовани да отмъстят, отколкото да поддържат стабилност. Отговорността за сигурността и възстановяването вероятно ще падне върху ООН, което би означавало разполагане на международни мироопазващи сили в Либия, включително войски на САЩ, НАТО, както и на арабски страни.

Вашингтон трябва да започне да планира и да се подготвя за тази сложна и скъпоструваща операция, както и да се запаси със значителна политическа воля, необходима за целта. Макар да няма гаранция, че такъв проект би постигнал по-голям ефект в сравнение с Афганистан и Ирак, липсата на планирането му би имала катастрофални последствия.

Дотук избрахме средство – въздушните удари – което има нужната мощ, но само по себе си не може да постигне изпълнение на хуманитарните и стратегически цели. Сега е ясно: Америка се намеси в гражданска война, чиято цел де факто е смяна на режима в Либия. Вашингтон сега трябва да приеме това решение и да се готов за последствията.

По БТА

*Джеймс М. Дюбик, генерал от резерва, е отговарял за обучението на иракските войски от 2007 до 2008 г. Той е учен в Института за военни изследвания

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.