Унгария загърбва демокрацията?
в. Гардиън
Унгарският парламент прие нов основен закон, а президентът ще подпише така наречената от някои наблюдатели „Великденска конституция“, възприемана от много критици като видимо отдалечаване от общите европейски стандарти за либерална демокрация. В такъв случай дали Унгария няма да се окаже първата страна членка на Европейския съюз, която ще се превърне в авторитарна държава?
Това, разбира се, не е начинът, по който ФИДЕС – управляващата партия, която има две трети мнозинство в парламента – гледа на нещата. В подготовката за вота миналата седмица тя официално се консултира с Венецианската комисия към Съвета на Европа, чиито юристи трябва да защитават върховенството на закона в Европа. Експертите от комисията обаче въобще не видяха цялата конституция и впоследствие изразиха дълбоки подозрения към проекта.
Политиците от ФИДЕС побързаха също да обяснят пред американското правителство и пред американската общественост в материал в „Уолстрийт джърнъл“, че новата конституция означава окончателно загърбване на комунизма. Все пак старата конституция възникна като сталинистки документ през 1949 г. Политическите пи ар експерти обаче удобно забравят да споменат, че след 1989 г. тя бе изцяло и неузнаваемо променена (както се казва във вица, единственото изречение, което остана от оригиналната конституция, е че „Будапеща е столицата на Унгария“). Те подминават също факта, че през последните двайсет години Унгария се сдоби с международно уважаван конституционен съд с впечатляващо досие на либерално-демократична юриспруденция.
Освен известно митологизиране в представянето на новата конституция, какъв е проблемът? Ами, да започнем с липсващия мандат. Правителството твърди, че изборите миналата година, които ФИДЕС спечели с малко над 50 процента от гласовете (но заради особеностите на избирателната система се сдоби с много повече парламентарни места) са били „революция в урните“, която узакони нова „система на национално сътрудничество“.
Само че ФИДЕС не е водила предизборна кампания по тази тема. Победата й се обяснява с желанието на гласоподавателите да изхвърлят корумпираните социалисти, а не с някакъв дълбок копнеж по „национална революция“. Оттогава опозиционните партии въобще не участват в изготвянето на новата конституция. Предполагаемите консултации, в рамките на които на гражданите са изпращани въпросници (след като документът в същността си е бил вече завършен) не дава легитимност на процеса. Единствено референдум за конституцията би могъл да направи това. Правителството обаче твърдо отказва.
Ако процесът на изготвяне на конституция бе политически едностранен, то и самият документ е такъв. Преамбюлът му – „израз на национална увереност“ – пази свято етническата представа за Унгария като за християнска страна и доста патетично внушава историческа величавост. Повечето унгарци само потръпват, когато четат в преамбюла хвалебствията за унгарските постижения в света и легендата как една малка страна е спасила Европа от османците. Външни хора, от друга страна, са склонни да не обръщат внимание на очевидния комплекс за малоценност на страна, която не успя напълно да преодолее удара от загубата на многобройно население и територии след Първата световна война.
Преамбюлът обаче не е пропит само от национално мъченичество и кичозен символизъм. Както се отбелязва в един от параграфите на конституцията, споменатите в него национални консервативни ценности дават насоки при интерпретирането на документа като цяло. Мнозина международни експерти тълкуват други алинеи като доказателство, че цялата либерално-демократична конституционна юриспруденция от 1989 г. насам, която е все още свързана с оригиналната комунистическа конституция, е невалидна.
Сега да разгледаме още две „нововъведения“. Първо, цялостното отслабване на възможностите за контрол – особено в лицето на доста обезсиления нов конституционен съд – и фактът, че новата конституция на практика ще е невъзможно да бъде променена, докато повечето закони, предимно за бюджетите, ще могат да бъдат одобрявани само с мнозинство от две трети. Второ, систематичното попълване на съдилищата и „независимите“ агенции с кадри на ФИДЕС за изключително дълги периоди от време.
Какъв е резултатът? Националистическите възгледи на ФИДЕС на практика бяха увековечени. Дори и партията да загуби бъдещите избори, нейните кадри ще продължат да упражняват власт, а самата партия по всяка вероятност ще запази значително влияние. Всяко потенциално ляво правителство ще бъде значително ограничено. На бюджета му ще бъде налагано вето от бюджетния съвет (пълен с кадри на ФИДЕС), след което (назначеният от ФИДЕС) президент може да разпусне парламента.
Дори и други партии да успеят да организират референдум, за да се отърват от конституцията на ФИДЕС, това само ще задълбочи разделението в страната между ляво и дясно и ще увеличи вероятността една различна конституция на свой ред да бъде сметната за нелегитимна от десницата. Накратко, напълно партийната конституция на ФИДЕС залага серия от конституционни кризи и може би дори студена война.
Представители на управляващата партия побързаха да кажат, че много от положенията в новата конституция съществуват и в други европейски страни. Няма обаче преамбюл като унгарския и във всеки случай конституцията трябва да бъде възприемана като цял пакет, а не като сбор от самостоятелни параграфи. Така че този пакет е дълбоко нелиберален и се различава от споделените европейски понятия за демокрация, която трябва да съдържа в себе си легитимна опозиция, за разлика от „демокрацията“, в която една партия, независимо дали е във властта или не, непрекъснато твърди, че говори от името на целия народ.
По БТА