Wikileaks: Българските медии корумпирани, репортери и редактори взимат подкупи

„Медиите са силно манипулирани и концентрирани в ръцете на малцина. Репортери и редактори взимат подкупи, за да представят пропагандата като статии, или да не публикуват това, което спонсорите им не одобряват.
Корупцията в медиите очевидно ограничава способността им да служат като обществен глас. Макар да са оцелели някои независими издания, публиката е изгубила доверие във водещите медии и търси бягство в таблоидите.
Вестникарският пазар е залят с жълти вестници с кратък живот и анонимни собственици, които не плащат данъци и не спазват основни журналистически принципи. Статиите не се подписват и никой не  е защитен от клевета.
Като цяло играчите от сивия сектор и бизнес практиките сериозно застрашават разследващата журналистика и медийния плурализъм в България.“ – това се казва в доклад на посланичката на САЩ в София Нанси Макълдауни, пратен малко преди изборите през 2009 г.

Текста на цялата грама разпространи сайта bivol.bg, който вече е официален партньор на Wikileaks в журналистическата и експертна обработка на грамите от България и от други балкански страни. Поради това по-късно грамата за медиите в България беше публикувана и в Wikileaks.

Ето и повече подробности от bivol.bg:

В навечерието на парламентарните избори, американският посланик Нанси Макълдауни изпраща поверителен доклад за българските медии до Държавния департамент [09SOFIA304], в който диагнозата е казана на по-малко дипломатичен език: продажност, корупция и политически слугинаж, заплащани с мръсни пари от сивия сектор.

Основен корумпиращ фактор са политическите партии, които „заплащат на черно журналисти, издатели и ТВ продуценти за интервюта и новинарско отразяване“ – споделят журналисти с посланика. Шампиони в този спорт са ДПС, следвани от БСП и НДСВ, които имат утвърдени традиции в заплащането за медийно покритие, смята Макълдауни. Според нея ДСБ и СДС в миналото са плащали само за реклама. Също така в миналото ГЕРБ са разчитали на харизмата на неформалния си лидер Бойко Борисов, който често директно се обажда и праща СМС-и на журналисти. В грамата не е казано повече за актуалните отношения на ГЕРБ и пресата.

Това, което е убягнало на посланик Макелдауни е официалното „купуване“ на медии от властта, чрез договори за „информационно медийно обслужване“. Както показва анализ на Сметната палата, цитиран от радио Deutsche Welle, в периода 2008-2009 г. само от социалното министерство 16 медии са получили 603 272 хиляди лева от парите на данъкоплатците. При десетките министерства и агенции захранвани от бюджета, към които трябва да се добавят и общините (виж приложените договори) това прави един многомилионен сив информационен пазар.

При такава финансова зависимост от политиците и институциите, медиите размиват до неузнаваемост границите между платения пиар и автентичната информация и публицистика.

Друг фактор на зависимост, пропуснат от Н.П. Нанси Макелдауни е силното присъствие на бивши сътрудници на комунистическата политическа полиция сред собствениците и редакторите в големите национални електронни и печатни медии.

Резултатът от всичко това е, че разследващата журналистика и медийният плурализъм са в упадък, притискани от интересите на сивия сектор и медийните собственици, оплетени в политически сделки, в бизнес взаимоотношения помежду си и с държавата, и със сенчестите властови кръгове формирани по времето на прехода от кадрите на ДС.

Анализът на информацията от дипломатическите грами за България, Сърбия, Косово и Македония, с които Биволъ разполага показва, че нивото на медийната свобода е по-специфичен проблем за България, отколкото за по-малко „европеизираните“ и съседи. Така например думата „цензура“ (censorship) се открива няколко пъти, но само един път в контекста на автоцензура на медиите, във вече цитираната грама от София [09SOFIA304].

Друга база за сравнение в регионален мащаб е реакцията на гражданското общество на опитите на властта да ограничи чрез закони медийната свобода. Докато в България последната законодателна поправка, която налага строги наказания за смътно дефинирани „дискриминационни“ публикации не предизвика твърд и гласовит обществен отпор, в съседна Сърбия подобен закон почти е свалил управляващата коалиция, както става ясно от грама от Белград, датирана от април миналата година [09BELGRADE791].

Преплитане на бизнес, политика и медии се наблюдава обаче в съседна Гърция, дългогодишен член на европейското семейство. В грама от 2006 г. огласена от партньора на Wikleaks, в-к „Катемерини“ американският посланик в Атина Чарлз Рис дава цветисто сравнение за·връзките между собствениците на гръцките медии, политиците и правителството: „Кръвосмесителни·като връзките на древногръцките богове”.

Без да познават в детайли взаимоотношенията на Олимп, българските читатели явно разпознават „кръвосмесителните“ събития предшествали публикациите на „сериозната преса“ и дезертират към булевардните издания,което нивелира надолу качеството на журналистиката като цяло.
Пред bivol.bg известната телевизионна журналистка Светла Петрова, която наскоро напусна bTV, където водеше предаването „Сеизмограф“, коментира така грамата за състоянието на медиите в България: „Колкото до тази грама на американското посолство мога да кажа, че това е едно покъртително четиво и че е един хирургически точен анализ на състоянието на българските медии и в частност на българската журналистика.“ Виж още от нея в Биволъ – „Всичко е договорено, дори неудобните въпроси“.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.