Кой проституира в България? Психо-социален профил

в. Култура

Проститутки на международен път Е-80 край Хасково. Снимка: Булфото

Тези, които проституират, независимо дали постоянно, за продължителен период или спорадично, са предмет на автоматична категоризация от страна на средностатистическия гражданин. Обикновено споменаването на думата „проститутка” буди асоциации от типа „човек, който за нищо не става”, „някого, с когото не искам да си имам работа”, „пропаднали хора, които обичат лекия живот и лесното печелене на пари”. Последното е тежко стигматизиращо, тъй като в средите на проституиращите пари не се печелят лесно и дори се печелят на прекалено висока цена.

Вярно е, че проституиращите сами или насилствено са подложени на големи рискове (социално маргинализиране, трайно увреждане на здравето, липса на професионална квалификация и т н.), но това не означава непременно, че ние, останалите, не сме изложени на тях, нито че не си струва тази среда да бъде опозната най-вече с цел превенция. Тук проституиращите са описани в няколко групи според възрастов принцип.

Група А1

В тази група, ще я наречем условно А1, влизат проституиращите под 20 години. В нея не са включени непълнолетни, тъй като те са обект на други изследвания от виктимоложки и криминологичен тип – тоест, те са включени в законодателно-регулационна рамка.

Това е група, в която влизат сираци от домове за сираци, ученици, сред които във висока степен са представени лица с родители в чужбина, както и лица, за които се грижат по-възрастни членове на семейството – баби, дядовци, по-големи сестри или братя, както и, в по-малка степен, деца от „нормални” семейства.

При тях се наблюдава относителна незаинтересованост от учебния процес, стремеж към самостоятелност, ниска степен на идентификация с родното семейство, ако е налице такова.

Въпреки привидното желание за отличаване от масата, тези лица силно се влияят от средата. Би могло да се каже, че приятелските отношения са на преден план и изместват други възможни модели: родители, учители, широка роднинска група. При повечето от тях първият досег с проституцията става чрез приятели или приятели на приятели, понякога чрез любовна връзка.

Тази група е предмет на активен интерес от представителите на проституиращи среди, като сутеньори или техни посредници, които имат за задача да „осигуряват” нови попълнения. В тази група е налице също някакъв вид унифициране на стремежите и нежелание за по-нататъшно учене. Общо споделено е желанието за определен външен вид, разполагането със собствени пари, желанието да „се вземат в ръце” и да се еманципират от всякакви опеки (което, парадоксално, води до попадане под тежка опека).

Тук също е налице илюзията за временност или спорадичност на заниманието. На него често се гледа като на нещо относително невинно, което „самостоятелният” човек може да си позволи, за да си осигури по-добър старт в живота.

Ако трябва да се направи обобщение в психологически план на това описание, би следвало да се каже, че ролевата доминанта е общуването с хора и личната изява в това общуване. Преобладава интересът към отношения, а не към предмети, като учене или упражняване на определена професия. Този психотип оценностява справедливостта и равнопоставеността с вече по-възрастните.

Желанието да бъде прекратена зависимостта от институция (дом) или семейство, към които се изпитват негативни чувства, е особено важно. Тук вече е създаден негативен модел, от който лицата в групата се оттласкват.

Този специфичен тип конструктивен негативизъм (позитивно отношение към живота, изградено чрез отрицание) създава именно тяхната уязвимост и податливост. Налице е моделът „не знам точно какво искам, но искам това”. На проституирането се гледа като на възможна печалба от лотарията, като начин нещо „да падне от небето” и да задоволи потребностите, нещо, което на някаква цена произвежда благо. Тук отсъства осъзнаване на рискове от бъдещи зависимости и необратимост: йерархични мрежи, насилие, наркотици, деградация на здравето, социално маргинализиране.

Това е и групата, която би следвало да подлежи на превенция от страна на публичните политики. И пак тя следва да е във фокуса на съображенията за регулация на проституцията, тъй като отсъствието на забрана от страна на закона в тази група оказва особено силно влияние.

Във фигурата на младия човек от тази група все още не се проецира картината на състоянието на обществото така, както го възприемат по принцип всичките групи. (Става дума за начина, по който проституиращите възприемат обществото, в което живеят.) Тази група е свързана с тотално недоверие и отхвърляне на начина, по който обществото функционира, свързана е и с приемането и навлизането в друг паралелен свят с твърди и разбираеми правила. Но за това ще стане дума накрая.

Засега е важно да се отбележи, че група А1 се намира все още отсам проецирането на това отношение. Факторите, предопределящи избора и/или податливостта към практиката на проституирането, не са разочарование, страх от липса на личен ресурс, отчуждаване от наличната социална сфера. Тук все още основна роля играе семейството, неговият заместител или институцията, поела грижата от невръстна възраст.

Би могло да се каже, че за тази група е характерна психологическа псевдо-зрялост и социална незрялост. Така че за нея са „спестени” чувствата и възприятията за срам, вина, неудобство и възмущение, споделяни от останалите групи. С други думи, лицата от групата смятат, че могат да си позволят всичко, включително и да проституират. Налице е убеждението, че могат да престанат по всяко време и да извлекат единствено благоприятни неща за себе си.

Въпреки че в мнозинството си лицата от тази група са ползватели на интернет, за тях не е характерно контактите със сутеньори или клиенти да става чрез обяви или сайтове, а предимно чрез лични познанства. Доколкото сред тях има и такива, които учат във висши учебни заведения, налице е корелацията, че ако ученето не се прекъсва, случаите на проституиране остават спорадични; и обратното – прекъсването на учебния процес води до по-трайно практикуване на проституция.

Трябва да се отбележи, че лицата от домове за сираци са в мнозинството си от малцинствата и при тях проституирането се вижда като средство за спасение от самата институция на първо време. На второ място идва отпадане на задължението да се интегрират в публичния професионален свят, на което се гледа като на непосилна задача. Изобщо за проституиращите от малцинствата от група А1 следва да се каже, че преминават по-често директно от една изключеност към друга, привиждайки я като „включеност” от особен тип (а именно в свят с прости и разбираеми правила, в който имат шанс да оцелеят).

Група А2

Тук се обособява една подгрупа, в която лицата са по-скоро от цигански и турски произход, но от нея не могат да се изключат напълно и представители на българското население. В нея българите обикновено са от силно патриархална селска среда с начално или средно незавършено образование, от семейства с повече от две деца с ниски доходи, често с ранни криминални прояви (ако не техни, поне на някого другиго от семейството). По тези признаци българите се доближават по характеристики до тези от етническите малцинства, въпреки че етническият момент преобладава. Но само, за да покаже, че етническото в този случай не участва като диференциал.

Подгрупата се характеризира, на първо място, със силно изразен патриархален манталитет: светът априорно се възприема като силно йерархизиран, стратифициран на поколенчески принцип и всяко негово нарушаване предизвиква засилващи се зависимост, вина и самообвинение. Преходът от този тип свят в мрежите на проституцията се извършва директно и сякаш незабележимо.

Така, както дъщерята или синът дължат подчинение на по-голям брат, чичо или баща, така го дължат и на друг, който им осигурява прехрана. Сутеньорско-проституиращите единици в тази група често са от семеен тип, създават деца и се грижат за по-възрастните, близки до едната или до другата страна. Този психосоциален тип не променя нищо във възгледите си, преминавайки към проституиращи практики. Подобно на живота в патриархална среда, на първо място се осигуряват нуждите на по-възрастните, после тези на мъжете, следват жените и децата.

Обикновено пари в брой не достигат до самите проституиращи, които осъществяват връзки с клиенти, те само се препредават. Възрастните членове на подобни общности имат основно битови нужди, това се отнася и до жените и децата. Парите в брой се харчат (след като прехраната и покривът на останалите е осигурен) най-вече от мъжете за хазарт, наркотици, рекет (осигуряване на бизнеса), заведения, дрехи, телефони, понякога коли. Пътуванията за отдих не се практикуват, свързани са само с „бизнеса”. Осигуряват се също така и здравословни проблеми, когато възникнат.

Би могло да се каже, че в тази група ендогенни (вътре в самата общност) проблеми няма. Те възникват главно като екзогенни (с другите типове проституиращи групи) – борба за дялове от пазара, където те трудно и неустойчиво завземат позиции. Възприемат себе си като почтени хора, на които „съдбата” е отредила тежката участ да бъдат бедни. Осъзнават себе си като изначално изключени от макрообществото и това следва да бъде ирелевантно към факта, че са български граждани. Често практикуват в балкански и европейски държави, без това да води до промяна в статуса им.

В заключение за тях би могло да се каже следното: те нито се стремят, нито имат ресурс да променят социалния си статус, те го възпроизвеждат, защото това е изначално зададената им парадигма на произхода (не на етнически принцип). Логиката на функционирането им, независимо дали са калайджии, музиканти, обущари или сутеньори и проститутки, е да продължат това, което са били и преди да се родят, и след като са се заели с проституция. Би могло да се каже, че тяхното попадане в света и мрежите на проституиращите е частен случай, който по никакъв начин не накърнява изначалната им принадлежност.

Има и още една характеристика, която се среща единствено при тази група, и тя вече е обвързана етнически. Проституиращите жени в група А2 избягват (ако е възможно) контакти с клиенти, които са от тяхната етносоциална група. Причината е… че се срамуват. Което още веднъж сочи, че тяхното „пребиваване” в проституирането е подобно на пребиваването в обичайния им свят. (Така, както в патриархалния свят жените изпитват срам при полов контакт).

Група Б1

Тази група се състои от лица между 20 и 30 до 35 години. Тя е, така да се каже, групата на зрелите професионалисти. (За сравнение – в света на „нормалното” професионално осъществяване най-силната възраст в съвременния свят е между 30 и 45 години). Характерни са решителност, силна аргументация за направения избор, задържане и дори амбиция в „професията”.

Силно впечатление прави настойчивата защита на избора, проявява се съпернически момент, желание за преуспяване. Както и съпътстващата характеристика за излизане от проституиращите кръгове. Говори се за „голямото натрупване”, „големия удар”, „голямата среща”, които ще преобърнат живота в полза на лицето.

Амбициозното поведение се отнася както към потенциалните партньори, независимо дали те са сутеньори, босове от мрежата, клиенти, така и към външния вид и съпътстващия го финансов ресурс, към уменията и изкусността в професията, към опита в чужди държави (познаването на света) и, не на последно място, към конкуренцията.

Всичко това са признаци за осъзнаване (или частично осъзнаване) на бързо протичащото време, в което все още е възможно да се направи избор. Характерно за лицата е, че те използват думата „късмет” като еквивалент на думата „избор”.

Тази характеристика е специфична за психологическа незрялост и за социална псевдо-зрялост – обратното на група А1. Приемаме, че лица от група А1 са преминали в група Б1. Психологическата незрялост се изразява в хипертрофирането на собствените възможности (не способности). Това, което се прикрива от паравана на самозаблудата, е, не че „аз владея себе си” (както е при група А1), а „аз владея този свят”.

Същевременно в тази група се наблюдава и най-голяма активност за излизане от проституирането – тя се изразява в опити да се създаде собствен бизнес (най-често магазин). Редки са случаите, в които лицето отдава труда си под наем, тоест отива да работи някъде. Това се дължи на обстоятелството, че му липсва професионален опит или квалификация, както и на това, че представата за същинско излизане от професията е да работиш за себе си, а не за някого другиго.

Друг опит за „връщане” е бракът или трайното съжителство. В огромната част от случаите тази активност или проява на мобилност са неуспешни. Причините следва да се търсят както в настъпилото социално и професионално маргинализиране (често съпровождано и от здравословни проблеми), така и във факта, че е развита нетърпимост към всякакъв вид зависимост – както в семейство, така и на професионална позиция.

Тук е добре да се развенчае един мит – този, че лицата проституират от мързел. Вярно е, че това, което се наблюдава отвън, би могло да се вземе за нежелание за работа, лоши навици и прочее стигматизиращи названия. По-близко до истината е, че тези хора вече са платили цената от практикуването на проституция, а излизането от него изисква специални усилия и грижи – както от личен, така и от публичен порядък.

Заглавието е на редакцията. Виж целия текст във в. Култура