Виктор Суворов: При пълна победа на Сталин щеше да се роди страшна империя

Виктор Суворов. Снимка: от тв екрана

Виктор Суворов (псевдоним на Владимир Резун) е автор на книгите „Ледоразбивачът“, „Разгромът“ и др., в които разобличава тезите на официалната съветска пропаганда за причините и началото и хода на Втората световна война. Бивш служител на ГРУ (Военното разузнаване на СССР), който през 1978 г. бяга на Запад. Интервюто е дадено пред украинското онлайн издание ВВС. Предлагаме го със съкращения.

– Във всичките си книги определяте Сталин като „зъл гений“. И все пак той загуби най-важната си война – за земното кълбо. Къде даде засечка неговата гениалност?

– По мое мнение, това става през 1940 година. По това време Хитлер нанася удар по Франция, безпрепятствено окупира Белгия, Холандия, Люксембург, към Атлантическия океан се устремяват танкови клинове. Другарят Сталин има две възможности за избор. Първата – да не прави нищо. Нека Хитлер да продължава напред и да се въвлече във война с Великобритания. А когато той направи десант там, тогава ще го ударим. Вторият вариант – незабавно да нанесе удар по Румъния и гарантирано да отреже петрола на Хитлер. Това щеше да бъде край на войната. Но Сталин смята, че трябва да изчакаме малко. Хитлер  да затъне повече. И избира третия, фаталния вариант. Създаден е Южен фронт под командването на Жуков и ултимативно искат от Хитлер Молдова и Буковина. Червената армия влиза там и спира на 150-180 километра от петролните полета.

И тук Хитлер, това е документирано, се усеща. Той явно си е помислил: „Тръгнал съм на Запад. Всичките ми танкове, артилерия и цялата авиация са концентрирани срещу Франция и Великобритания. На Изток оставам с 10 непълни дивизии. Нито един танк, много малко самолети, много малко артилерия, малко боеприпаси. Всички най-добри генерали – на Атлантическия океан. А в това време Сталин върви напред. И какво, ако не спре?! „. Това е фаталната грешка Сталин. Тогава започва разработването на плана „Барбароса“. Преди това нацистка Германия няма никакви планове за нападение на Съветския съюз.

– Да се върнем към 22 юни. В книгата си „Разгром“ разглеждате причините за пораженията в началото на войната и привеждате впечатляващи свидетелства как в първите дни на войната се деморализира огромна маса от войски. Това повдига въпроса: било ли е доброволното, често без нито един изстрел, предаване в плен на милиони резултат от натиска германците и от лошата организация на нашите войски или съществуват по-дълбоки причини?

– Разбира се, отразяват се и революцията, и гладът, и всички останали „прелести“ на съветската власт. През лятото на 1940 г., Червената армия навлиза в Естония, Латвия и Литва. Официално, уж за да ги предпази от евентуално нападение от Хитлер. Веднага започва колективизация, разкулачване, унищожаване на интелигенцията. Армиите на балтийските страни непосредствено преди войната са превърнати в пехотни корпуси на Червената армия. И тогава напада Хитлер. Войниците от тези корпуси незабавно избиват червените командири и комисари и преминават на страната на Германия. По този начин отварят път на Трета танкова група покрай Западния фронт.

Същото се случва и в Украйна. „Освободителите“ пристигат в западната част още по-рано и със същата мисия. Веднага хиляди хора са подкарани към Сибир. Затова народът посреща германците с цветя. А наборниците, които са насилствено взети в Червената армия, се предават масово. Когато един батальон се предаде, докато вторият продължава да се сражава, на втория му е много, много трудно. Т. е., това е масово доброволно предаване в плен.

Все пак има един важен момент. Ако Червената армия беше нанесла първа удар, нямаше да се стигне до този срив. Представете си, ние се подготвяме за изпит по съпротивление на материалите. Пристигаме и ни се казва: „Днес няма да има съпромат, а анатомия на паяка.“ И ние не знаем нищо за това. Ето как Червената армия се оказва като пиле в кълчища. Тя подготвя за настъпление всичко, което може. Летищата са изнесени напред, складовете за боеприпаси са изнесени напред, командните постове са изнесени напред – всичко е подготвено за настъпление. Мостовете са разминирани… Всичко, което е подготвено за настъпление, се обръща срещу нас. Германците идват и пистите са готови за тях. Бомбите са подредени. Бензинът е докаран, има храна. Дори и сервитьорките седят в трапезарията и чакат освободителите. Ако не бяхме се готвили за настъпление, нямаше да бъде така. Задачата за германците щеше значително да се усложни – целият блицкриг щеше да заседне.

А така войната тръгва по други сценарии. Поради това Червената армия я приключва само в Берлин, Кьонигсберг, Букурещ, Будапеща и Виена. Ако нашите бяха нанесли първи удар, би било съвсем различно. Щеше да бъде истинска победа на сталинизма.

– И ние щяхме да живеем сега, вероятно, в истинска Съветска империя, която свършва неизвестно къде …

– Да, особено след като почвата за изграждане на комунизма в Западна Европа беше предварително „наторена“ – Комунистическите партия в западноевропейските страни не бяха слаби. И във Франция, и, разбира се, в Германия. Германците си сменят полюсите като магнит. Ако Съветите бяха завладели Германия, немските нацисти щяха да станат много добри комунисти. Това го отбелязва още Гьобелс: „От социалдемократ не става нацист“ – казва той. А от комуниста се получава много добър нацист.

Наскоро се върнах от Берлин. Там е музеят на Щази, тайната полиция на Германската демократична република. Тъй като бях техен специален гост, ми показаха малко повече от обичайното. Целият комплекс от сгради на спецслужбите сега е  превърнат в музей. Водиха ме в бункера за ръководния състав, дадоха ми да седна на стола на председателя на това германско НКВД, дори ми показаха подземията за разстрели. Даже ми подариха ключове от килиите за смъртници. Казват, ако се наложи да бягаш, ето ти ключове. Е, това за мен е скъп подарък. Тогава си помислих: „Благодарение на известния немски ред при тях всичко е било много по-зле, отколкото в НКВД. А също така, защото те практически нямат никакво чувство за хумор.“ Т.е. германските тайни служби Щази са били ужасна организация.

Ако бяхме завладели цяла Германия и Щази я беше получила в свои ръце … Сливането на немския „комунизъм“ със съветския би било ужасна комбинация. Като стоманобетон. Стоманата се огъва но не се чупи. А бетонът се чупи, но не се огъва. Нашите ресурси плюс немската дисциплина – ако се бяха обединили в една критична маса, под ръководството на другаря Сталин, щеше да се роди страшна империя.

– Е, слава Богу, че не се сбъдна.

– Да, слава Богу …

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.