Борба за власт разтърсва Иран
Ройтерс
Борбата за власт между духовния и светския лидер на Иран може да разтърси Ислямската република до основи, като няма признаци, че твърдолинейният президент на страната може да си възвърне доверието на консервативните политици и духовници, казват анализатори.
Безпрецедентната публична намеса на аятолах Али Хаменей с цел да промени решението на президента Махмуд Ахмадинеджад за освобождаване на министъра на разузнаването и сигурността миналия месец поставя върховния водач на Иран на предната линия на борба за власт, от която може да пострада легитимността на иранското правителство.
Хаменей вече подкопа положението си на висш арбитър, когато бързо подкрепи оспорваното преизбиране на Ахмадинеджад през 2009 г.
Сега той не показва желание да оттегли подкрепата си дори след като Ахмадинеджад бойкотира заседанията на правителството, оставайки си 10 дни вкъщи в знак на явен протест срещу възстановяването на министъра на поста му. Президентът се върна на работа по-миналата неделя.
Спорът още по-силно разгневи консерваторите, ядосани от стремежа на Ахмадинеджад да увеличи контрола си върху сигурността и външната политика за сметка на духовниците. Сега консерваторите може да заиграят по-грубо, казват анализатори. Мнозина шиитски духовници и политици предупреждават Ахмадинеджад да не се конфронтира с Хаменей. На петъчните молитви и проповеди се чуха скандирания „смърт на противниците на върховния водач“. Даже духовният наставник на Ахмадинеджад – аятолах Мохамад Таки Месбах-Язди – предупреди, че неподчинението към върховния водач е равносилно на „измяна към Бог“.
Официалният уебсайт на президента (president.ir) отхвърли информациите, че на Ахмадинеджад е бил даден ултиматум публично да приеме възстановяването на Хейдар Мослехи на поста или да подаде оставка. Според иранския закон президентът има правото да освобождава министри. Но Хаменей е последната инстанция във властовата структура на Иран.
А консервативни депутати предупреждават Ахмадинеджад, че може да бъде отстранен от длъжност, ако откаже да се подчини на Хаменей. За отстраняване на президента от длъжност са необходими гласовете на най-малко една трета от 290-те членове на парламента.
Някои депутати твърдят, че съюзниците на Ахмадинеджад искат да контролират министерството на разузнаването и сигурността, за да си гарантират мнозинство на парламентарните избори през 2012 г., тъй като министерството отговаря за проверката на евентуалните кандидати. Първият президент на Ислямската република беше отстранен от длъжност през 1981 г. за опит да подкопае властта на почитания водач на Ислямската революция в Иран аятолах Рухола Хомейни.
Арабските продемократични бунтове будят тревога
Анализатори казват, че изходът от борбата за власт в Иран е несигурен, но че тя може да е била разпалена отчасти от опасения, че народните въстания срещу диктаторските режими в арабския свят биха могли да се разпространят в Иран.
„Хаменей се чувства принуден да се конфронтира с Ахмадинеджад, за да запази собствената си власт и системата. Хаменей може би иска да използва Ахмадинеджад като изкупителна жертва, ако народната криза в региона обхване Иран“, каза анализаторът Хамид Фарахваши.
Иранските лидери настояват, че бунтовете в арабския свят са вдъхновени от Ислямската революция от 1979 г., въпреки че според анализатори в чужбина размириците като цяло имат светски, а не религиозен характер. Във всеки случай иранските лидери се тревожат от евентуално възобновяване на антиправителствените протести, които разтърсиха страната след преизбирането на Ахмадинеджад. Опозицията казва, че вотът е бил манипулиран. Държавните власти отричат това.
Елитният ирански Корпус на гвардейците на Ислямската революция, който потуши масовите антиправителствени демонстрации след вота през 2009 г., също се дистанцира от Ахмадинеджад. „Ислямската република не може да оцелее без съществуването на върховния водач“, заяви главнокомандващият на гвардейския корпус Мохамад Али Джафари, цитиран от в. „Шарк“.
Засега няма ясна политическа конфигурация срещу Ахмадинеджад, но тя може да се оформи, ако консерваторите решат, че действията на Ахмадинеджад заплашват стабилността на Ислямската република, казват анализатори. „Хаменей е най-влиятелният духовен, политически и военен лидер в Иран… Без неговата подкрепа Ахмадинеджад ще стане много слаб президент, дори да остане на поста“, заяви анализаторът Мохсен Седагати.
Консерваторите казват, че Ахмадинеджад е заобиколен от „отклоняващи се елементи“ във вътрешното си обкръжение, включително консервативния шеф на канцеларията му Есфандияр Рахим Машаи, който е обвиняван, че подкопава централната роля на шиитските духовници в иранската политика, като насърчава националистическия дух на иранската история и култура.
Мнозина духовници и консервативни политици обвиниха напоследък Машаи и неговите съюзници, че използват свръхестествени сили в изпълнението на правителствените политики. През последните дни бяха арестувани най-малко 25 съюзници на Ахмадинеджад и Машаи и бяха спрени няколко уебсайта, свързани с тях.
Според някои медийни информации Ахмадинеджад е подкрепил Машаи като кандидат за неговия пост на президентските избори през 2013 г. Ръководителят на молитвите в президентския дворец Абас Амирифар също беше арестуван за предполагаемата му роля в създаването на филм, озаглавен „Второто появяване предстои“. Филмът представя Хаменей и Ахмадинеджад като двама близки другари на скрития имам Махди, за когото набожните шиити вярват, че ще се появи отново някой ден, за да донесе справедливост на света.
По БТА