Путин и Медведев влизат в реални сблъсъци

сп. Нешънъл интерест

В Русия се води политическа борба за президентския пост. На пръв поглед това не ни изглежда толкова важно – в края на краищата даже в Северна Корея, която има една от най-затворените политически системи в света, сега по всичко личи, че идва политизиран процес за предаване на властта. Макар че, въпреки всичко, това е важно поради три причини.

Първо, въпреки че Северна Корея е способна да създаде множество проблеми, понякога и сериозни, на САЩ и на техните азиатски съюзници, тя трудно може да бъде наречена глобален играч. Напротив, това, което се случва във висшите етажи на руската политика, а също така и начинът, по който то се случва, може да окаже съществено влияние на американските интереси в различни области на политиката, икономиката и сигурността по целия свят, в това число и на бъдещата иранска ядрена програма, на ефективността на операцията на САЩ и НАТО в Афганистан и на цените на нефта и бензина в самата Америка.

Второ, фактът, че в Русия явно се води своего рода президентска кампания, противоречи до голяма степен на това, което в САЩ и на Запад бе възприето да се мисли за тази страна от времето, когато през 2008 г. Дмитрий Медведев беше избран на поста президент. Когато президентът Владимир Путин се оттегли и осигури победата на Медведев, повечето анализатори решиха, че това е било предшествано от тайна договорка между Путин и Медведев, която ще позволи на Путин да управлява страната задкулисно и да смени своя временен приемник при първа възможност.

Всъщност никой освен Путин и Медведев не знае и няма да разбере дали между тях е била сключена сделка. Дори обаче и да е имало такава, то не е за вярване, че сега те внимателно инсценират разногласия, за да създадат илюзията за конкуренция. Дори това да е така, то това, което в началото бе илюзия, сега вече все повече напомня реалност.

Списъкът с публичните сблъсъци между президента и премиера на Русия става все по-дълъг. Неотдавнашните им гръмки разногласия по повод операцията на САЩ и НАТО в Либия е само краят на този списък. Те започнаха да се препират публично – макар и по стандартите на някои страни и съвсем умерено, – след като Медведев стана президент. Веднъж, когато Путин каза, че с Медведев са от една кръвна група, Медведев го парира с думите, че за да се докаже това, трябва кръвна проба.

Освен това поведението е по-важно от думите, а и Путин, и Медведев се държат като хора, които се стремят да стоят начело на Русия. Медведев не само заяви, че има намерение да се бори за втори президентски мандат, но и предприема определени стъпки, за да засили своите позиции. Най-важната от тези стъпки бе неговият опит да отстрани правителствените чиновници от бордовете на директорите на държавните компании.

Той накара вицепремиера Игор Сечин да напусне поста председател на съвета на директорите на нефтения гигант „Роснефт“. Вероятно целта на Медведев бе да демонстрира решимостта си за борба с корупцията, прокарвайки ясна граница между държавата и едрия бизнес, и едновременно с това да лиши ключов съюзник на Путин от достъпа до парите и властта на „Роснефт“. Между другото Сечин вероятно ще запази немалко влияние в компанията.

Като цяло сега привържениците и съветниците на Путин и Медведев водят война за укрепване позициите на техните кандидати. Не всичко може да бъде разчетено от чужбина, но явно нещо се случва. Когато неотдавна на политическия консултант Глеб Павловски му бе отнет пропускът за Кремъл, мнозина коментираха това като резултат от неговата активна подкрепа за Медведев, чийто съветник той беше няколко години – още от времето, когато Медведев оглави администрацията на президента Путин. Друга жертва на тази борба стана Константин Затулин, който бе лишен от поста председател на парламентарна комисия заради публичната си подкрепа за Путин.

Въпреки това без значение колко реална е конкуренцията между двамата лидери Путин, както и преди, остава много по-влиятелен от Медведев и именно той ще определи кой ще стане следващият президент. Формално, според конституцията, Медведев е по-силен от Путин, макар че практически той е по-слаб в рамките на неформалните отношения, на които се основава руската система. В резултат на това той се опитва да повлияе на избора на Путин, което създава впечатление, че е готов да се състезава.

Основният въпрос е дали Путин ще разчете това като блъф и ако го възприеме за блъф, доколко Медведев ще бъде готов да го предизвика. Тъй като това предизвикателство ще бъде хвърлено от по-слабата позиция, за да победи, на Медведев ще му се наложи да направи смели крачки. Поради тази причина дори се носят слухове, че Медведев може да се опита да поиска оставката на Путин като премиер.

Путин от своя страна трябва да реши иска ли да бъде президент, премиер или не знам още какво. Макар че медиите обичат да правят от неговите неотдавнашни самоуверени изявления изводи, че той ще се кандидатира, много от неговите стъпки може да бъдат интерпретирани различно.

Неговият странен призив за създаването на „народен фронт“, който бе отправен миналата седмица, може да бъде потвърждение на факта, че партия „Единна Русия“ започва бавно да залязва и той прави опит да разшири своята подкрепа в навечерието на политическата кампания. (В Русия „корекции“ по време на преброяването на гласовете може да се правят само в определени граници, така че подкрепата на избирателите има значение.)

От друга страна, може би той иска да гарантира, че след изборите ще запази достатъчно политическо влияние, за да избере и президента (Медведев), и – с помощта на „Единна Русия“ и нейните съюзници – министър-председател (Сечин или някой друг), а самият той да си осигури комфортно и безопасно оттегляне.

Най-накрая третата и последна причина да се обърне внимание на конкуренцията между Путин и Медведев има в далечна перспектива най-голямо значение. Дори изборите в Русия да не са демократични, то все пак някаква конкуренция е по-добре, отколкото пълната й липса. Ако руските елити видят, че предизборната борба не обезателно води до хаос, то нейният мащаб и сериозност може постепенно да започнат да се увеличават. В настоящия момент можем да кажем, че за това няма големи шансове, но в Русия са се случвали и по-странни неща.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.