Как да се преодолее имиграционният хаос в САЩ

Клайв Крук

Демонстрация за правата на имигрантите в Аризона. Снимка: дриймакт

В реч миналата седмица и на редица други събития президентът на САЩ Барак Обама поднови призива за всеобхватна реформа на американската имиграционна система, за която всички са съгласни, че е в пълен хаос. Той нарече това „икономически императив“ и е прав може би повече, отколкото предполага.

Ако се заемете да измислите имиграционна политика, която да подкопава просперитета на САЩ, едва ли ще ви хрумне нещо по-добро от сегашните правила. Това, което впечатлява, е съгласуваността на системата – устойчивия ход на толкова много елементи към единствена цел – както изглежда, да се снижи жизненият стандарт в САЩ.

Всъщност имиграцията на квалифицирани работници е особено спъвана – може би повече, отколкото в която и да е индустриализирана страна. Критичният недостиг на работна ръка в инженерството, компютърните науки и други технологични сектори продължава. Фирми като Интел и Майкрософт непрекъснато се оплакват от това. Така или иначе делът на имигрантите със съществени умения е компенсиран от изнасяне на работния процес в чужбина. Наред с това САЩ се оплакват от чужда конкуренция във високите технологии.

Неквалифицирани работници в същото време продължават да минават през пропускливите граници (които никога няма да бъдат запечатани, тъй като САЩ почти биха заприличали на затвор като Източна Германия). За разлика от високообразованите специалисти, които се примиряват с отказа, мнозина неквалицифицирани имигранти рискуват в сивата икономика. Оценките варират, но това са може би 11 милиона души в САЩ днес.

Подобно на легалните имигранти, те създават приходи и заетост, но животът „в сянката“ струва както на тях, така и на по-широката икономика. Контрабандисти и други доставчици на услуги взимат своя дан, усилията на правоохранителните органи (загубена битка) също взимат своя. Нарушаването на имиграционните правила води до нарушения в други системи – данъци, шофьорски книжки, правила за работа и други. Нелегалните имигранти инвестират по-малко в развиване на уменията си и други видове капиталово натрупване. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че те живеят в страх.

Последиците от тези тегоби, споделяни от имигрантите и техните съседи, са трудно измерими, но със сигурност са значителни. Повечето могат да бъдат уловени под форма на приходи и данъци, в случай че нелегалните имигранти вместо това са легални гастарбайтери или, с течение на времето, граждани.

Дали тези загуби са цена, която заслужава да бъде платена, за да се запазят работни места за американци? Това е организиращият принцип на цялата бъркотия и е най-старата икономическа грешка в учебника – бремето на самозаблудата за работните места. Според този възглед има толкова много работни места. Пуснете в страната още, всъщност всякакви, имигранти и ще отнемете работни места от американците. Идеята е безсмислена. САЩ я опровергават по-ясно от която и да е друга страна в историята.

Броят на работните места не е фиксиран. Имигрантите носят работните места със себе си. Грубо казано всеки нов имигрант създава ново работно място. Имиграцията разширява икономиката. А какво да кажем за надниците? Този въпрос е по-сложен. Увеличената имиграция оказва натиск с отрицателен знак върху надниците в засегнатите професии. Но много фактори оказват натиск в обратна посока, повишавайки средния реален приход за американските работници.

Не забравяйте, че по-ниските надници в засегнатите професии се равняват на по-ниски разходи за американските потребители. Освен това увеличение на потока от неквалифицирани имигранти би насърчило професионалната смесица от американски работници да търси по-добре заплатени работни места, отчасти заради цялостно разрастване на икономиката, и ще увеличи търсенето на работни места, изискващи по-голяма квалификация. Това също не е неоснователна мисъл – моделът е видим през по-голямата част от американската история.

Увеличената легална имиграция повишава производителността на имигрантите, насърчава капиталовото натрупване и разширява данъчната основа. Проучвания показват, че допълнителните данъчни приходи от увеличена законна имиграция надделяват над допълнителното бреме да се осигуряват обществени услуги на имигрантите. Проучвания, които се опитват да съберат в едно всички тези фактори, показват ясна, чиста полза за съвкупността от американските граждани. Най-добрата политика от всички за американските граждани, както се оказва, би била по-либерални имиграционни правила за гастарбайтери, съчетани с умерени такси за виза.

Вярно е, че не всички американски работници ще спечелят от това. Увеличаване на легалната неквалифицирана имиграция може да подобри положението на домашните помощници и градинари. Но международната търговия също не подобрява положението на всички, нито пък технологичният прогрес, който замества човешкия труд. Сегашната имиграционна система в САЩ не е толкова по-различна в ефекта си върху американския стандарт на живот от данък върху технологична промяна, заместваща човешки труд, с изключение, че за разлика от данъка, политиката не създава доход, с който да се плати за по-добри обществени услуги. Предлага ли някой данък върху иновациите, за да защити американските заплати и работни места?

Да се прокара тази политика е меко казано трудно. Защитници на всеобхватна реформа – премахване на пречките пред квалифицираната имиграция, разширена програма за гастарбайтери, процедури за легален статус за нелегалните имигранти, които вече са в САЩ – са начертали задачите си. Идеята за „амнистия“, възприемана като одобряване на закононарушение, е особено отхвърляна. Никой не очаква пробив скоро. Скромен, постепенен напредък може да е най-доброто, на което е способен Вашингтон.

Обама може да постигне повече, отколкото желае да признае, чрез изпълнителна инициатива без нови закони. Правителството е доста дискретно доколко енергично прилага правилата. Дори Конгресът да не предприеме действия, правителството има варианти. Както призовава за голямо изцеление – нещо за което има пълно право, президентът трябва да търси начини и за либерализиране чрез изпълнителни действия. Все пак, както самият той каза, това е икономически императив.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.