Асансьорът на услугите издига бедните страни

Революцията на услугите в Индия смая бизнесмените в развитите държави, като направи индийските компании конкурентоспособни в глобален мащаб и превърна затънтени градове като Хайдерабад в богати центрове на новите технологии. Икономистите обаче не са толкова впечатлени и продължават да се придържат към общоприетата теза, която се е наложила от времето на индустриалната революция: модернизацията преминава от селското стопанство през индустрията и чак тогава до услугите. Сега някои загърбват тази постановка.

Логиката, поддържаща традиционния път към една напреднала икономика, е проста. Развитието по принцип включва прехвърляне на работниците от нископроизводителни дейности, като примитивното земеделие за препитание, към високопроизводителни сектори. Това води до промяна в производството, тъй като е придружено от неговото специализиране и оптимизиране – два фактора, които са от основно значение за повишаването на производителността на работниците. Както доказаха първо Япония, след това Тайван и Южна Корея, а сега и Китай, индустрията може също така да ускори развитието, тъй като нейната продукция може да бъде изнасяна в богатите страни.

Услугите, тъкмо обратното, изглежда са „смърт“ за производителността. Тъй като подстригването и яденето в ресторант трябва да бъдат „получени“ лично, почти няма потенциал за оптимизиране и износ. Хората консумират повече услуги не когато технологичният напредък понижи тяхната цена, а когато са достигнали степен на заможност, при която по-голямата част от останалите им потребности са задоволени. Да, Уилям Бомол излезе през 60-те години на 20-и век с прословутото си твърдение, че когато страните забогатеят и гражданите им станат по-склонни да купуват услуги, растежът на тяхната производителност неизбежно ще се забави.

Тази общоприета теза сега е поставена под въпрос в книга на Еджаз Гани от Световната банка (СБ) и в статия по темата, която той публикува заедно с Хоми Харас от Brookings Institution и своя колега от СБ Арти Гроувър на сайта VoxEU. Авторите твърдят, че технологиите и аутсорсингът позволяват на услугите да превъзмогнат своите някогашни недостатъци. Традиционните услуги, като търговията, хотелите, ресторантите и държавната администрация, остават до голяма степен в хватката на старите ограничения.

Модерните услуги, като разработването на софтуер, кол центровете и аутсорсингът (при бизнес дейности, вариращи от обработването на застрахователни искове до преписването на медицински документи), обаче използват квалифицирани работници и оптимизиране на процеса, и могат да бъдат изнасяни. С други думи те са също като индустрията. Ако това наистина е така, тогава бедните страни трябва да са способни да преминат направо от селското стопанство към услугите, като прескочат индустрията.

Изглежда се случва именно това. Индия може да е най-забележителният пример, но далеч не е единственият пионер. Пакистан, Шри Ланка и Непал й подражават,макар и не чак толкова зрелищно. В бедните страни като цяло от 80-те години на 20-и век услугите допринасят повече за растежа, отколкото индустрията. Нарастването на производителността в сектора на услугите освен това изпреварва увеличението й в индустрията в Индия, Пакистан и Шри Ланка.

Във всички тези три страни равнището на производителността (измерено в приравнена покупателна способност) е по-високо в услугите, отколкото в индустрията. В Непал например производителността в услугите е три пъти по-висока. Противоположният модел преобладава в Източна Азия. Както пише Еджаз Гани, „Южна Азия прилича по-скоро на моделите на растеж в Ирландия и Норвегия, отколкото в Китай и Малайзия“.

Като подчертава своята роля по-скоро на двигател, отколкото на продукт на развитието, износът увеличи дела си в общата стойност на услугите в бедните страни от около 6% през 1985 г. на почти 10% през 2005 година. Бурунди, Свазиленд и Руанда, всички тези три страни са регистрирали над 25% годишен растеж на износа на услуги в периода 1995-2008 година. Кения изнася за своите съседи професионални услуги, като счетоводни дейности.

Услугите имат няколко предимства пред индустрията. Те могат по-лесно да осигуряват работа на жените и е по-малко вероятно да вредят на околната среда. Тъй като техният бизнес е в големите градове, те ускоряват урбанизацията. Модерните услуги са, макар че тук може да се поспори, по-малко уязвими от протекционизма в сравнение с традиционните, като правните и търговските, които, и двете, изискват физическо регистриране на чуждестранния пазар.

Услугите обаче може и да не са отговорът за всички държави. Южна Азия имаше късмет. Водещите индийски компании за износ на софтуер бяха основани от инженери, получили образованието си в Съединените щати, а после са се завърнали у дома. Масовото говорене на английски език в Индия помага за продажбата на услуги в САЩ. Много от останалите развиващи се страни нямат тези предимства.

Не забравяйте работните места

Най-големият проблем за модерните услуги е, че те изискват квалифицирани работници, а не неквалифицираните, каквито бедните страни имат в изобилие. В Южна Азия заетите в сектора на услугите обикновено са учили между една и три години повече от своите колеги в индустрията. При модерните услуги средното и висшето образование често са необходимост. Обратната страна на медала на тяхната висока производителност е, че те осигуряват работа на сравнително малко хора.

Едва 2 милиона души от наброяващото 1,2 милиарда население на Индия работят в сектора на информационните технологии; в останалата част от Южна Азия – само 100 000 души. Това е една от причините, поради които Индия все още е изпълнена с желание да насърчава индустрията, която също регистрира бум в страната.

Всъщност за много държави успехът на услугите е обвинителен акт срещу техния провал в индустрията. В Индия и Шри Ланка ограничителното трудово законодателство осуети появата на една по-конкурентоспособна индустриална база. Тъкмо обратното – Индия помогна на своя информационно-технологически сектор, като го обяви за приоритетен и отмени забраната за 24-часов работен процес в някои щати. В Южна Азия услугите извлякоха полза от инвестициите в телекомуникационна инфраструктура, измерени в броя телефонни линии и лични компютри на 100 души, докато индустрията е възпрепятствана от недостига на асфалтирани пътища.

Това навежда на мисълта, че за държавите, които избягват тези проблеми, общоприетата теза все още е вярна: индустрията крие най-много перспективи за милиони хора да намерят сравнително добре платена работа. За онези, които не са чак толкова големи късметлии, поне има алтернатива.

По БТА