Младич заловен, Сърбия свободна

в. Гардиън

Арестуването на генерал Ратко Младич ще бъде посрещнато с възторг от жертвите на балканските войни през 90-те години, в които той играеше печално известна и страховита роля. Залавянето му ще даде отскок на демократично избраното сръбско правителство, което сега се надява да придвижи напред осуетяваната дълго време надпревара за членство в ЕС. То е и тласък за международното правосъдие в лицето на Международния наказателен съд на ООН за бивша Югославия в Хага.

Преди всичко обаче, арестуването на Младич бележи символичен край на дългото, срамно следване на неуспешна политика, немощна дипломация и кървава етническа война в съставните части на бивша Югославия след Студената война. Тази ужасяваща епоха отново припомни на шокирана и невярваща Европа полузабравените призраци от жестоката история на 20 век. За унижение на ЕС САЩ отново трябваше да се намесят, за прекратят конфликта и да направят това, което Европа не успя да стори сама.

Главният партньор на генерала на босненските сърби Младич, Радован Караджич, беше заловен през 2008 г. – арест, който засили усещането за неизбежност, че мъжът най-тясно свързван с избиването на 8000 босненски мюсюлмански мъже и момчета в Сребреница през 1995 г. в крайна сметка ще последва другия обвиняем в ареста.

Същевременно Младич доказа, че е много трудно да бъде хванат – факт, който свидетелства за пламенната лоялност сред крайнодесните военни, паравоенни и политически фракции от периода на Милошевич. Смъртта на Слободан Милошевич, главния архитект на кошмарната мечта за „Велика Сърбия“, още повече засилва усещането за края на една епоха.

Жертвите на Младич и онези, които защитават върховенството на пан-националното правосъдие за заподозрените в най-ужасни престъпления – геноцид, престъпления против човечеството и военни престъпления, се надяват, че за разлика от своя ментор Милошевич, Младич ще доживее окончателната присъда на съда в Хага.

Аргументите, че Младич трябва да бъде съден в Сърбия, които със сигурност ще се появят през следващите дни, почти със сигурност ще бъдат игнорирани от западните сили. След като потвърди ареста му, сръбският президент Борис Тадич отбеляза, че правителството в Белград няма да блокира прехвърлянето му в Хага.
„От името на Република Сръбска обявявам арестуването на Ратко Младич. Процесът по екстрадирането му е в ход“, заяви Тадич. „Това освобождава Сърбия от голяма тежест и затваря страница в нашата нещастна история“, допълни той.

Сръбски официални лица твърдо отхвърляха предположенията, че Младич се укрива в Сърбия. Секретни грами на американския държавен департамент, разпространени от сайта Уикилийкс, разкриха сръбски намеци, че Младич най-вероятно е под протекцията на Москва и може би дори живее в Русия.

Фактът, че въпреки всичко Младич бе открит на сръбска земя, въпросът как е бил притиснат и заловен, и защо бе необходимо толкова време за залавянето му, ще станат предмет на задълбочени разследвания след като превъзбудата около ареста му отмине.

Със сигурност ще бъдат прокарани паралели с проследяването на Осама бин Ладен в Пакистан и с уверенията на пакистанското правителство, че Осама не се крие на територията на страната. И подобно на случая с лидера на Ал Каида, предполагаемото съществуване на официални и неофициални мрежи, помогнали на Младич да избяга от ареста, ще бъде внимателно проучено.

Кой му е помогнал? От името на коя власт? Кой си затвори очите? Може да последват нови арести, особено ако генералът проговори. Една от първите теории, които се появиха на Балканите, бе че моментът на арестуването на Младич е свързан директно с предстоящия доклад пред Съвета за сигурност на ООН на прокурора Серж Брамерц, който се очаква яростно да разкритикува неуспеха на Белград да залови Младич.

Каквито и да са евентуалните отговори, а те тепърва предстоят, арестът на Младич вероятно ще помогне на надеждите на Сърбия за членство в ЕС, както побърза да заяви Тадич. Това в замяна ще помогне на Сърбия да бъде приета като модерна страна, която най-накрая се е разделила с мъчителното си минало.

Въпреки продължаващите опасения за нивото на сътрудничество с Хага, Европейската комисия даде на Сърбия зелена светлина за началото на преговори и подписването през 2008 г. на споразумение за стабилизиране и асоцииране – ход, който откри пътя за евентуално пълно членство в ЕС. Холандия, чиито войници бяха унижавани в „убежището“ Сребреница, блокираха бъдещия напредък, докато Младич все още беше на свобода.

По-тесните връзки на Сърбия с Европа може да имат други важни последици. Една от тях е, че упоритото отхвърляне от Белград на декларацията за независимост на Косово от 2008 г. може да бъде смекчено с времето, което ще позволи на Косово да предяви собствените си претенции за членство в ЕС.

Втората е, че Сърбия неизбежно ще се отдръпне от историческия си съюзник Русия – тенденция, която вече се доказва през последните години, но е малко вероятно да се развие.

Сега след като Хърватия се насочва към членство в ЕС, Словения вече е членка, а Босна, Черна гора, Македония и Албания също се нареждат на опашката, уреждането на „балканския въпрос“, който измъчваше Европа през 19 век (и предизвика Първата световна война) може най-накрая да се осъществи.

Може да изглежда абсурдно, че подобни големи паневропейски последици зависят от съдбата на един мъж. Но това е често явление в европейската история. Едва след като Наполеон бе изпратен на остров Св. Елена, Хитлер умря в бункера си, а Сталин в леглото си, колелетата на историята окончателно и решително се завъртяха. Младич не е съвсем от техния ранг като историческа личност или като инициатор на война.

Няма да бъде преувеличено обаче, ако кажем, че отказът му да се предаде блокираха цяла страна и надеждите на цял регион за дълготраен мир, просперитет и спасение. Сега вече изглежда, че пречката е премахната.

По БТА