Добре дошли в антропоцена – епохата на човека

Земята е голямо нещо; ако я разделите поравно между нейните 7 милиарда обитатели, всеки от тях би получил почти по 1 трилион тона. На фона на това изглежда абсурдно да се мисли, че функционирането на такава огромна структура може да бъде трайно променено от вид, който броди по нейната повърхност от по-малко от 1 процент от 1 процент от нейната история. Но не е така. Хората са се превърнали в природна сила, променяща планетата в геоложки мащаб, но много по-бързо, отколкото протичат геоложките процеси.

Само един инженерен проект – мината „Синкруд“ в битумните пясъци на Атабаска – предвижда преместването на 30 милиарда тона земя, двойно повече от утайките, които носят водите на всички реки в света за една година. Междувременно намалява самият поток от наноси; през последния половин век почти 50 000 големи язовира са намалили дебита си с около една пета. Това е една от причините, поради които речните делти, където живеят стотици милиони хора, се рушат по-бързо, отколкото могат да се възстановят.

Геолозите обръщат внимание на наносите, като постоянно ги изследват, за да открият в тях информация за миналото, особено за огромните отрязъци от време, през които Земята преминава от един геоложки период в друг. В същия дух те наблюдават разпределението на вкаменелости, следите от ледниците, покачването на морското равнище и други белези, оставяни от силите, които оформят планетата. Сега някои от тези учени твърдят, че бъдещите геолози, наблюдаващи този момент от развитието на Земята, ще си направят извода, че се е случвало нещо много странно.

Въглеродният цикъл (и дебатите за глобалното затопляне) е част от тази промяна. Същото се отнася за азотния цикъл, при който чистият азот от въздуха се превръща в полезни химически вещества и който със съдействието на човечеството се е ускорил с повече от 150 процента. Тези и множество други процеси, които някога са били естествени, се прекъсват, променят и преди всичко се ускоряват. Учените все по-често използват едно ново име за този нов период. Вместо да ни поставят все още в холоцена – учудващо стабилна ера, започнала само преди около 10 000 години, геолозите казват, че ние вече живеем в антропоцена: епохата на човека.

Новата геология поставя всичко под съмнение

Това, което геолозите наричат период от историята, обикновено няма голямо значение за останалото човечество; споровете за границите на периода ордовик в Международната комисия по стратиграфия обикновено не са водеща тема в новините. Антропоценът е нещо различно. Това е един от онези моменти, в които проумяването на някакъв факт от учените – като прозрението на Коперник, че Земята се върти около Слънцето – би могло да промени из основи възгледа на хората за неща, излизащи извън обхвата на науката. Това води до нещо повече от пренаписване на няколко учебника. Означава да започнеш да мислиш по нов начин за отношението между хората и техния свят и да действаш съобразно това разбиране.

Да мислиш по нов начин е по-лесната задача. Твърде много изследователи от областта на естествените науки приемат успокояващото схващане, че природата може да бъде изучавана, всъщност би трябвало да бъде изучавана, изолирано от човешкия свят, като хората са просто наблюдатели. Много природозащитници, особено свързаните с американската традиция, вдъхновена от Хенри Дейвид Торо, смятат, че „спасението на света е в дивия живот“. Но за добро или за лошо дивият живот има все по-малко значение.

Според някои оценки почти 90 процента от растителната дейност в света се осъществява в екосистеми, в които хората играят значителна роля. Селскостопанската дейност променя света от хилядолетия, но появата през атропоцена на изкопаемите горива, развъждането на животни с научна цел и най-вече изкуствените азотни торове значително увеличават възможностите на земеделието. Изправен пред това настъпление, дивият живот има все по-малко практическо значение за нашия свят.

Цялата биомаса, която сега се движи по планетата под формата на хора и добитък, превишава по количество всички други големи животни. Екосистемите в света са доминирани от все по-еднородна и ограничена група от срещащи се навсякъде земеделски култури, добитък и създания, които се чувстват добре в среда, в която господстват хората. Съществата, които не са толкова полезни или се приспособяват по-трудно, са оставени да загинат: те изчезват с много по-бързи темпове, отколкото през нормалните геоложки периоди.

Рециклирайки планетата

Доколко това би трябвало да плаши хората? Би било странно да не се тревожим. Историята на планетата изобилства с по-нестабилни и неблагоприятни ери от холоцена. Кой може да каже дали човешката дейност няма да тласне планетата към нова нестабилност?
Някои просто ще поискат да върнат часовника назад. Но да се върнеш към това, което е било, не е нито реалистично, нито морално издържано.

Планетата, която скоро може би ще издържа около 10 милиарда човешки същества, трябва да функционира различно в сравнение с времето от преди 200 години, когато е изхранвала 1 милиард души, предимно селяни. Предизвикателството на антропоцена е да се използва човешката находчивост, за да се направи така, че планетата да може да изпълни задачата си за 21 век.

За да стане планетата по-издръжлива, вероятно ще са нужни някои драматични промени и голяма доза финни настройки. Пример за първото би могло да бъде геоинженерството. В днешно време голямото количество въглероден диоксид, което се отделя в атмосферата, е оставено да бъде поето от природата, но тя не може да направи това достатъчно бързо.

Въпреки че технологичното развитие е още на ранен етап, има основание да се очаква, че през антропоцена хората могат да помогнат за премахването на въглерода от атмосферата или за натрупването му там; това не би спряло скоро промените в климата, но може да забави темпът им и да намали изменението на химичния състав на океаните, предизвикано от прекомерното количество въглерод.

По-често отговорът ще е в адаптирането – да се намери начин как силата на човека да се съчетава с мощта на природата, а не да се противопоставя на нея, и да й помага в присъщата й склонност да преработва нещата. В резултат на човешката намеса в азотния цикъл растенията и животните получават много повече азот; човешката намеса много по-малко помага на планетата да се справи с всичкия този азот, след като хората са приключили с него. Вместо това ние страдаме от все повече крайбрежни „мъртви зони“, преливащи от наситени с азот цветни води. Някои съвсем дребни неща като по-разумното селско стопанство и по-доброто поддържане на канализациите може да бъдат много полезни.

Много рисковано е, когато хората са дълбоко въвлечени в голям брой взаимно свързани процеси от планетарен мащаб. Възможно е обаче да се укрепи издръжливостта на планетата, често пъти чрез прости и постепенни действия, ако те са добре обмислени от началото до края. А едно от посланията на антропоцена е, че постепенните действия могат бързо да допринесат за промяна на планетата.

По БТА