Какво да очаква Русия от следващия президент на САЩ?

в. Независимая газета

Американската предизборна борба се разгорещява и вече донесе едно интересно събитие. Известният бизнесмен Доналд Тръмп заяви, че няма да се кандидатира за президент на САЩ през 2012 г. От година насам експертите го нареждаха сред вероятните кандидати на републиканците. Сега за възможни съперници на Обама от Републиканската партия се посочват бившият председател на Камарата на представителите Нют Гингрич, конгресменът Рон Пол и естествено бившата губернаторка на Аляска Сара Пейлин.

Фактът, че Доналд Тръмп напуска състезанието, не е твърде съществен за руско-американските отношения. Обаче е повод да се замислим какво да очаква Русия от предстоящите президентски избори в Америка. От началото на май руските медии ни заливат с публикации, според които Обама е гарант, че политиката на рестартиране ще продължи и отношенията между Москва и Вашингтон ще останат позитивни. Евентуалното идване на републиканците в Белия дом пък се тълкува, напротив, като риск да се стигне до конфронтация.

В Русия обаче отдавна съществува трайна традиция действащият президент на САЩ да бъде възприеман като гарант за позитивния характер на руско-американските отношения. През 1992 г. руските медии симпатизираха на републиканеца Джордж Буш старши. През 1996 г. симпатиите им се насочиха към бившия му съперник – демократа Бил Клинтън. През 2000 г. експертите смятаха, че ако републиканците поемат властта, това ще е връщане към студената война. През 2004 г. руската публика бе благосклонна към републиканеца Джордж Буш младши. Редно е да се запитаме дали отношенията между двете държави може тъй силно да зависят от конкретната личност в Белия дом.

Нещо повече, руските и американските медии от година вече раздухват тезата за криза в рестартирането. Нещо странно на пръв поглед. Русия и САЩ ратифицираха договора СТАРТ-3, задействаха „споразумение 123“ (за сътрудничество в сферата на мирния атом) и разширяват икономическите си връзки. При все това след вашингтонската среща между Обама и Медведев (на 24 юни 2010 г.) нараства усещането, че рестартирането нещо не върви. Отказът на САЩ да приемат компромиси във връзка с ПРО, продължаващите търкания около Иран, Либия и Грузия, подкрепата на Вашингтон за Япония в нейния териториален спор с Русия – всичко това са симптоми на един по-дълбок проблем. Деветдесет на сто от дневния ред на руско-американските отношения засега се свежда до контрол върху въоръженията. И това е основното психологическо разочарование от последните 20 години.

Зад тези неща остава скрит ключовият проблем. Русия и САЩ все още градят отношенията помежду си въз основа на взаимното ядрено възпиране. В този смисъл материално-техническата им основа не е много по-различна от тази на съветско-американските отношения през 80-те. Затова Москва и Вашингтон имат различно виждане за целите на рестартирането.

Американците и днес разглеждат като приоритет съкращаването на руския стратегически потенциал. Още през 1990 г. администрацията на Джордж Буш старши стигна до извода, че след приключването на студената война Русия е запазила военния си потенциал (на първо място ядрения) от съветската епоха. През 1995 г. администрацията на Бил Клинтън заяви, че демократичните реформи в Русия са неотделими от оръжейните съкращения. А пък администрацията на Обама провъзгласи през 2010 г. два приоритета, засягащи Русия: 1) стратегическите ядрени сили (СЯС) да бъдат намалени със 75 на сто и 2) да се успокоят тревогите на Москва във връзка с ПРО. Вашингтон обаче отказва да склони на сериозен компромис в противоракетната отбрана.

Ще се чувства ли уютно Русия през 2020-те в един хипотетичен свят с ниски тавани на СЯС, без тактически ядрени оръжия и с бързоразвиващи се противоракетни технологии? Русия, напротив, се стреми да задържи САЩ в режима на стратегически диалог. За Москва е икономическо бреме да поддържа високи тавани на СЯС на равнището на съветско-американския договор СТАРТ-1 от 1991 г. Но Русия би желала да размени съкращаването на СЯС, а може би и евентуални отстъпки, засягащи тактическите ядрени оръжия, срещу гаранции от Вашингтон в сферата на ПРО, неувеличаване на британския ядрен потенциал и включване на Великобритания и Франция в договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег. Тези инициативи за момента буксуват в рамките на тържествено стартиралата през април 2010 г. евроатлантическа инициатива по сигурността. Затова Русия, както заяви на 18 май президентът Дмитрий Медведев, не изключва опасността от подновяване на оръжейната надпревара.

В този смисъл за Москва не е толкова важно кой ще е на власт във Вашингтон след 2012 г. Бил той републиканец или демократ, ще се стреми към съкращаване на стратегическите въоръжения. Бил той републиканец или демократ, едва ли ще склони на сериозен компромис за ПРО или за ядрените въоръжения в Европа. Нито републиканец, нито демократ ще признае приоритета на руските интереси на територията на бившия Съветски съюз. И нито републиканец, нито демократ ще отслаби механизма на американското военно присъствие в Европа. Разликата ще бъде в риториката и готовността да се изслуша противоположната страна. Кой казва обаче, че един републиканец ще е затворен за диалог?

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.