Кралят на Камбоджа – самотният затворник в двореца
Асошиейтед прес
Когато слънцето залезе и последният турист напусне неговия просторен, приказен дворец, благородният, горд мъж остава насаме със спомените си за по-щастливите времена, преди неохотно да стане крал на Камбоджа – може би последния.
Крал Нородом Сиамони е наследник на династия с две хиляди години история, но той винаги е бил по-подходящ за европейската сцена на изкуството, където е бил балетист, отколкото за суровата и объркана политическа действителност в неговата родина. Сега близките му съветници и експерти казват, че той е не само фигурант, но и затворник в собствения си дворец. А „главният надзирател“ е министър-председателят Хун Сен – човек с беден провинциален произход, издигнал се до брилянтен, хитър, а според някои и безмилостен политик.
Хун Сен затвърди властта си с преврат през 1997 г., когато Камбоджа бавно се възстановяваше след войната с Виетнам, а също и от гражданската война. Макар страната привидно да е демократична, той използва цялата управленска машина, за да хвърля в затвора критиците си и за да си осигури преизбиране. Правозащитни групи твърдят, че той и неговите бизнес приятели забогатяват, докато по-голямата част от населението живее в бедност.
Под неговия контрол е и дворецът. Кралят е заобиколен от хора, близки до правителството, надзиравани от министъра по въпросите на монархията Конг Сом Ол, който е приближен на Хун Сен. Сиамони е зорко следен и придружаван при малкото си излизания извън двореца и до него не допускат представители на медиите. Въпреки че според конституцията той има големи правомощия, те никога не са му били предоставяни.
„Мисля, че можем да го наречем „крал-марионетка“. На практика той няма никаква власт“, казва Сон Чхай, представител на парламентарната опозиция и един от малцината критикуващи открито правителството. „Кралят трябва да угодничи на министър-председателя колкото може повече, за да оцелее. Гледката е тъжна“.
Не винаги е било така. Бляскавият и харизматичен баща на Сиамони – Нородом Сианук властваше в Камбоджа десетилетия наред. Мнозина го смятаха за крал-божество, а хиляди се стичаха на площада пред двореца за фойерверките и другите разточителни празненства на неговите рождени дни. Сианук внезапно абдикира през 2004 г., след като се конфронтира с Хун Сен. Сон Чхай и други казват, че Сиамони приел да стане крал, след натиск от неговите родители, които се надявали по този начин да осигурят оцеляването на монархията.
Седем години по-късно, изпитващите симпатия към него камбоджанци описват Сиамони като „тъжен, самотен и изоставен“. 58-годишният монарх прекарва по-голямата част от дните си в подписване на документи, посрещане на гости и други рутинни дейности, после се оттегля, за да вечеря сам, а след това чете, казва принц Сисоват Тхомико, личният секретар на Сианук и съветник на сина му. За разлика от баща си, който се жени шест пъти и имаше голям брой любовници, Сиамони е заклет ерген и вероятно няма да остави наследник.
Неотдавна рожденият му ден мина незабелязано. Зад назъбените стени на двореца, сред елегантните павилиони и позлатените заострени кули нямаше признаци нещо да се случва. Отвън групи от хора се разхождаха на тревистия крайречен площад, отдадени на обичайните вечерни развлечения да хранят гълъби, да се излежават на тръстикови килимчета и да похапват семена от лотос и юфка.
„Кралят е добър, благочестив човек, символ на Камбоджа. Но той има един проблем: няма реална власт. Той само си седи в двореца. По телевизията лидерите му се кланят, но зад гърба му не проявяват никакво уважение“, казва на площада Син Чхай, млад държавен служител. „Човек остава с впечатлението, че истинският крал на Камбоджа е Хун Сен.“
Министърът на информацията Кхиеу Канхарит настоява, че кралят участва в обществените и религиозни дела, в контрола на съдебната система и че Хун Сен всеки месец му докладва за действията на правителството, а той отправя препоръки. „Сегашният крал Сиамони изигра важна роля във възстановяването на монархията. Като крал и символ на националното единство той спазва строг неутралитет и не участва в политическия живот“, казва той. „Неуместно е да се говори, че той е затворник в двореца.“ Сиамони, бивш балетист и посланик на културата, прекара двадесет и пет години в Чехословакия и Франция. Това европейско минало според западни дипломати е най-голямата му свобода.
Той редовно посещава днешна Чехия, наричайки я „моята втора родина“, и казва, че времето, прекарано в Прага, „е един от най-щастливите периоди в живота му.“ Той говори отлично чешки (според слуховете това дразни неговите охранители, опитващи се да подслушват разговорите му с чешки посетители), чете рецензии за чешкия театър и гледа с наслада дивидита с чешки балетни и оперни спектакли.
Той поддържа връзка със семейството, което се е грижило за него, след като пристигнал в Прага на 9-годишна възраст. Тринадесет години по-късно той завършва Академията за музикални изкуства в Прага. Скоро след това отива при родителите си, които фактически са държани под домашен арест от бруталните Червени кхмери, дошли на власт, след като свалят подкрепяното от САЩ правителство. Сиамони работел в градините на двореца и чистел тронната зала.
Около 1,7 млн. души умират в годините на терористичния режим на Червените кхмери, включително над десет от децата и роднините на Сианук. Три десетилетия по-късно Камбоджа все още се възстановява от този период. Подкрепян от ООН трибунал съди малцината оцелели лидери на Червените кхмери, но съдебните процеси протичат с дълги прекъсвания и обвинения в корупция.
Сиамони поддържа само церемониални отношения с трибунала. Всяко по-тясно обвързване с него би раздразнило както Хун Сен, така и Сианук, който за кратко се бе съюзил с Червените кхмери, но подкрепи процесите. След падането от власт на Червените кхмери Сианук отиде в Париж, от където подкрепяше съпротивата срещу наложеното от Виетнам правителство, дошло на власт на тяхно място.
Сиамони също отиде във френската столица и остана там, след като баща му отново стана крал през 1993 г. Той преподаваше, танцуваше и създаваше хореографията за класически камбоджански танци, както и за западен балет и беше посланик на ЮНЕСКО. Той се отказа от този живот, който много обичаше, за да стане крал през 2004 г.
Личният съветник на краля Сон Суберт, който е свързван с една от двете малки парламентарно представени опозиционни партии, казва, че правителството блокира прокарването на две конституционни промени: създаване на потенциално силен Върховен съвет за национална отбрана, оглавяван от краля, както и на годишен Национален конгрес, който да е продължител на традицията хората да се обръщат пряко към монарха. В коментар за конгреса министърът на информацията каза, че в днешна Камбоджа подобна институция би създала бъркотия и би била неспособна да отмени решенията на избраното Национално събрание.
Не е ясно колко власт иска ли е способен да упражнява Сиамони. „Ако той се опита да играе някаква политическа роля, изобщо не се съмнявам, че Хун Сен ще вземе мерки веднага да отслаби него и монархията като цяло. Именно затова той е затворник в двореца“, казва Милтън Озбърн, австралийски историк и автор на биография на Сианук. „Напълно възможно е той да е последният крал на Камбоджа.“
Съветникът принц Сисоват Тхомико настоява, че няма никаква враждебност между краля и министър-председателя и казва, че камбоджанската монархия просто е навлязла в нов етап, в който се отказва от политическата си роля. „Кралят сега действа като пазител на миналото, на традициите, на моралния облик на Камбоджа и показва пътя на бъдещите поколения“, добавя той. „Оставяме настоящето на правителството.“
Повечето данни сочат, че Сиамони все още е много уважаван, особено в провинцията. Той е по-малко популярен в градовете, особено сред най-младите хора – средната възраст е двадесет и три години – които не са били родени в славните години на управлението на Сианук, преди страната да бъде обхваната от насилие.
Принц Нородом Ранарид, който оглавява монархическа партия, вярва, че камбоджанците все още са „монархисти в сърцето си“ и е със смесени чувства към своя полубрат. Кралят не упражнява дадените му от конституцията правомощия, за да не застраши институцията, която смята за по-важна от него самия, казва Ранарид. В същото време Сиамони е неуверен и затова се чувства комфортно, когато остава на заден план. „И кралят, и министър-председателят са доволни от положението. Това е нещо като джентълменско споразумение“, казва принцът със смях. Но добавя: „Не мисля, че брат ми е много щастлив. Той би желал да е някъде другаде.“
БТА