Енергийна стратегия против България
Снощи българският парламент извърши едно престъпление: прие енергийната стратегия на страната, чрез която на практика се узаконява проектът АЕЦ “Белене”. В документа въобще не се коментира неговата необходимост, а самият проект е вместен в скоби след текста, според който се предвижда “изграждане на 2000 Мвт нови ядрени мощности” – като е оставена странна алтернатива: “АЕЦ „Белене“ и/или блокове 7 и 8 в АЕЦ „Козлодуй”.
Само че проект за 7-ми и 8-ми блок в Козлодуй няма. Има проект за изграждане на АЕЦ “Белене” – и тъй като някой трябва да поеме отговорността за него, храбрият български премиер подхвърли горещия картоф в ръцете на народните представители. Тъй де, колективната отговорност, както се знае по нашите земи, не е никаква отговорност.
А иначе картофът пари. Много пари. Като разтопеното ядрено гориво в централата край Фукушима.
Пари, защото нахлузва на страната ни не само руския енергиен, но и руският политически ярем.
Пари, защото унищожава и последните остатъци от доверие в България като лоялен европейски и евроатлантически партньор.
Пари, защото завещава на бъдещите поколения многомилиарден дълг, който ще виси на шията на всеки българин като воденичен камък – и ще го тегли към дъното на нищетата.
Пари, защото най-бедната страна в Европа си позволява лукса да строи руска ядрена централа на своя територия, вместо да се погрижи за своето образование, здравеопазване и постигане на поне минимален ръст на качеството на живот – та да не се разбягват българите от тази територия така, като че ли там е паднала ядрена бомба.
Не, още не е падналата такава. Но има една златна кокошка, която мъти ядрени яйца. Тази кокошка е българската държава – златна за неколцина рубладжии и ядрени мафиоти.
Същият ден, в който мнозинството български депутати натиснаха зеленото копче на пултовете си, за да зачеркнат с този си жест българското дойстойнство и националната ни независимост, стана ясно и кои са гореспоменатите господа, които имат интерес от реализацията на АЕЦ “Белене”. Защото същия ден гражданският комитет “Не на Белене” оповести скандалния одит на централата, придобил публичност като “доклада на Тенчо Попов” – във връзка с изтеклите СРС-та, фиксирали думите на същия относно корупционния гьол.
Ако някой ги е забравил, нека все пак ги припомним. Ето ги – едно към едно:
“Тенчо: Ако знаеш, ако знаеш какво се случва в Белене. Бедна ти е фантазията! Ама стотици милиони евро нагло откраднати. Ама от няколко ( не се чува, говори много тихо) откраднати. В следствие на което, нищо няма да се случи, чуй ми думата.
Петров: Що няма да се случи?
Сантиров: Той му написа доклад до Бойко, лично го даде на Бойко Борисов (не се чува, говорят едновременно)
Тенчо: Да, преди половин година. Бойко го прати на Главния прокурор, сложи резолюция върху моето писмо, в кабинета си, и млъкна, думичка не каза. При положение, че, при положение, че го виждаш, че за кокошкарски истории излиза по телевизиите и ги плещи – тоя откраднал пет-шест, оня откраднал двайсе.
Сантиров: А вчера, вчера, вчера ги изкара вече чисто за Белене.
Тенчо: Вчера за първи път каза – пътя на Цанков камък струва двеста двайсет и два милиона лева – двайсе километра. Това е част от този доклад. За първи път вади нещо от този доклад.
Сантиров: Единайсе милиона на километър.
Петров: Това е твоя доклад?
Тенчо: Да, за първи път го вади след шест месеца. Щото се скараха със Президента, значи трябва да ти кажа стотици милиони откраднати. Просто ми се изправиха косите.
Петров: Да, а тука виж, че се случва.
Тенчо: Но, но си мълча и не говори нищо публично, щото ще ме гръмнат. Ако тръгна да го обяснявам това по публично. От друга страна, за да ми е чиста съвестта, аз съм си го написал и съм го дал на министър-председателя. Нищо повече не мога да направя. Слизам от отговорност. В следствие на което обаче той ме уволни.
Сантиров: Така се прави в развитите демокрации.
Тенчо: Сега, когато използва обаче материалите, изобщо не изключвам възможността ся да ми звънне, щото ние се познаваме, нали и си говорихме по телефоните и да каже – ела сега, руските интереси са отстранени. Аз не съм, нямам нищо общо с руските интереси, не могат да ме напазаруват и да ми каже ела да оправяш бакиите. В следствие на което аз ще се замисля обаче дали да отида, нали, щото на мен живота ми е мил все пак. И така! Та, затова възмездие няма да има. Дето викаш ти – не съм виждал такова нещо. Аз, ако ти кажа, аз какво съм виждал. Даже никога не се е стигнало дори до това, някой да го разследва. Даже в случая.”
От което става безпощадно ясно, че злополучният Тенчо Попов е бил уволнен от Бойко Борисов, задето си е напъхал гагата там, дето не му е мястото. Точно както беше уволнен и зам. министър Марий Косев, точно както пък Трайчо Трайков получи “последно предупреждение”, задето е ядосал генерал-губернатора на Задунайская губерния Валентин Златев с непредпазливите си приказки.
Въпросният доклад може да е внесен от бившия секретар на финансовото министерство, но не е правен от него. Изготвен е през 2009 година от старши одитора на Българския енергиен холдинг Велко Пеев. И в него наистина става дума за изчезване на стотици милиони евро – като данните за този пладнешки грабеж представляват действително – както заяви и Мартин Димитров – най-крупната корупционна схема в цялата история на България.
Най-драстичните прецеденти в нея са свързани с продажбата на стария реактор «Шкода», доставен още по времето на Тодор Живков, преди проекта «Белене» да бъде замразен въз основа на Бялата книга за неговите рискове и недостатъци, написана от голям екип учени от БАН. При установена от международния консултант пазарна цена от 296 млн. евро, реакторът е спазарен от НЕК в края на 2007 година за 205 млн. евро, от които към септември 2009 година руската Атомстойекспорт е платила едва 64 млн. евро. Дори да не вземем предвид очевидния ущърб на държавния интерес с подбиването на цената с цели 91 милиона евро, пак се губят 117 милиона, за които одитът не е открил никакви финансови документи.
Скандалът обаче не е само в това. Скандалът е и в дребната подробност, че тези данни доказват по повече от категоричен начин, че търгът за строеж на АЕЦ “Белене” е опорочен. При провеждането на търга основно изискване беше проектът да се реализира с руски реактори, за да може да се използва построената вече площадка и доставеното оборудване. Въз основа именно на това изискване търгът бе предрешен в полза на “Росатом”. След което се оказа, че няма да бъдат използвани нито площадката, нито доставеното оборудване. Площадката беше изцяло разрушена (и това разрушаване също глътна милиони), а оборудването – както виждаме – е продадено обратно на руснаците за жълти стотинки. На всичкото отгоре и самата сделка е криминална – тъй като директорът на НЕК сключва рамково споразумение с „Атомстройекспорт“ за продажба на ненужния реактор „Шкода“ на 28 ноември 2007 г., докато министърът на енергетика Петър Димитров му разрешава да направи това едва на 13 декември.
Вторият драстичен прецедент е свързан с договорите, сключени с консултантите на проекта – това е австралийската компания “Парсънс Иендиси Юръп Лимитед”, чийто подизпълнител е небезизвестният български енергиен олигарх Богомил Манчев – чрез неговата фирма “Риск инженеринг”. Според одита сключеният на 31.01.2005 г. договор предвижда цена за консултантските услуги в размер на 16.8 млн. евро, а в крайна сметка до 2009 година по него чрез различни анекси, са платени общо 69.8 милиона евро. Иначе казано – НЕК е надплатил договорената услуга с цели 53 милиона евро в повече – в полза на “Парсънс” и респективно на Богомил Манчев!
Същият е реалният инициатор на възобновяването на проекта Белене по времето на царското правителство, когато реално именно той е командвал целия енергиен сектор. За много особената му роля в българската енергетика свидетелства секретния доклад на бившия американски посланик Байърли от 2007 г., посветен на българската енергийна мафия – в който на Манчев са отделени следните редове:
“7. (C) Три имена винаги се споменават като ключови играчи в българската т.нар. „енергийна мафия“ – Богомил Манчев от „Риск инженеринг“, Красимир Георгиев от Frontier и Христо Ковачки. Манчев и Георгиев са вездесъщи в сектора още от началото на 90-те години, докато Ковачки се смята за нов играч.
8. (C) Присъствието на Богомил Манчев в областта на енергетиката, по-специално в ядрения сектор, е натрапчиво. Неговата инженерингова и консултантска фирма „Риск инженеринг“, основана през 1992г., е започнала работа като подизпълнител на Westinghouse за проект на ЕС ФАР, свързан с блокове 1-2 на АЕЦ „Козлодуй“. От тук, влиянието на Манчев и на „Риск“ расте, тъй като той печели няколко последователни проекти по ФАР за подобряване на сигурността и по мерките за сигурност в Козлодуй, блокове 3 и 4, за подготовката на документацията по разработката на урановите мини в Симитли и Доспат, за оценката на възможни депа за съхраняване на радиоактивни отпадъци и т.н.
9. (C) По времето на министър-председателя Симеон Сакс-Кобург-Гота, (2001-2005), мощта на Манчев в областта на енергетиката е смятана за всеобхватна. ХХХХХХХХХХХХ ни каза, че Манчев контролира всички обществени поръчки в сектора, което беше потвърдено и от други. Манчев се държеше като, а и беше смятан за „министър на енергетиката в сянка“, със значително влияние върху министър Милко Ковачев (Милко Ковачев е завършил ТУ София три години преди Манчев и двамата са били колеги в „Козлодуй“). Манчев контролира кадровите назначения, според XXXXXXXXXXXX, в свързаните с държавата енергийни асоциации и е съветвал Ковачев какви стъпки да предприема по отношение на обществени поръчки в сектора. Влиянието на Манчев, отчасти дължащо се и на липсата на подкрепа за Ковачев в коалицията, спечели на министъра прякор „Министъра на Риск Инженеринг.“
10. (C) Според XXXXXXXXXXXX, Манчев получава повечето от работата в енергийния сектор. Манчев има дял в 10 различни фирми и е подизпълнител на стотици други. XXXXXXXXXXXX сподели, че Манчев контролира „всичко“ в Козлодуй. Манчев притежава първия лиценз за търговия с елекроенергия в България, държи квотата на „Козлодуй“ на националния пазар и е отговорен за всички обслужващи и ремонтни договори в централата. Често срещана шега между журналистите е, че той е „приватизирал“ дори входа и изхода на „Козлодуй“.
11. (C) Смята се, че Манчев упражнява силно влияние върху директорите на „Козлодуй“ и НЕК, чийто предишен заместник-председател е бивш служител в „Риск“. По подобен начин НЕК използва Корпоративна Търговска Банка за по-голямата част от бизнеса си, която според „Капитал“ има тайно партньорство с Риск (ref B). По-нататъшно потвърждение дойде, когато уважавана енергийна компания от САЩ наскоро ни се оплака, че мениджмънтът на „Козлодуй“ се опитва да им наложи „Риск инженеринг“ като подизпълнител или партньор, в области, където „Риск инженеринг“ не са компетентни. Служители от компанията ни съобщиха, че се боят, че ако откажат, ще бъдат застрашени както този, така и други контракти, и че са притеснени, че работата с „Риск инженеринг“ в това им качество, би могла да навреди на продукта и на репутацията на компанията. 12. (C) Още повече, Манчев и Риск поддържат тесни работни връзки с австралийско-американската компания WorleyParsons. През 1998г., Манчев и Риск сформираха бизнес партньорство с Парсънс, по-специално с техния регионален директор в Европа, Джурица Танкошич (Djurica Tankosic), американски гражданин. Съвместна фирма, наречена GCR беше основана, за да модернизира блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, която беше проведена от Westinghouse. Взаимоотношенията между Манчев и Танкошич, според сведенията, са много близки. Адресът на Parsons E & C Bulgaria е същият като на „Риск инженеринг“. Изглежда Манчев препраща към тази връзка, когато казва на хората, според XXXXXXXXXXXX, че работи за САЩ – за което, разбира се, той няма никакво основание.
13. (C) През 2004-та година НЕК възложи две поръчки, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене“ – доклад за въздействието върху околната среда и технико- икономическо изследване, с цел подготовка на документ за парламентарната комисия по енергетика. Договорите бяха оценени на 8 милиона долара и бяха възложени, без обществена поръчка на Parsons, като „Риск инженеринг“ поема по-голямата част от работата, и по-специално в доклада по екологията. Подобно технико-икономическо изследване беше проведено през 2000г. от „Енергопроект“, бившата държавна институция за разработка на енергийни проекти, за 150 000 щатски долара., както и беше направено и изследването за околната среда в „Козлодуй“ през 1999г. Според енергийните експерти, които са работили върху горните проучвания, докладите на Parsons и Манчев не са били съществено различни от по-ранните доклади и са в повечето случаи просто „копи-пейст“ от старите доклади. Това едва ли трябва да изненадва някого, тъй като Манчев притежава архива на „Енергопроект“, според XXXXXXXXXX. При това, подобни доклади в САЩ и ЕС струват не повече от един милион долара, според ХХХХХХХХХХХХ.
Както каза един критик на проекта „Не трябва да си икономист, за да разбереш, че НЕК можеха да получат много по-добра цена за изследването.“ През 2004г., Евдокия Манева, бивш министър на околната среда, се опита да бие камбаната за сделката и поиска прокурорите да разследват случая. Министър Ковачев продължи да твърди, че договорите са законни и са в съгласие с член 19 на Закона за обществените поръчки, според който проекти по проучване и развитие могат да бъдат договаряни директно.
14. (C) България е водещият износител на електричество на Балканите и снабдява с електроенергия Косово, Албания, Сърбия, Македония, Гърция и др. През 2005г. НЕК (която още държи монопола върху износа на електроенергия) изнесе рекордните 7,5 млрд. киловатчаса, и така превърна България в четвъртия най-голям износител на електроенергия (след Франция, Чешката Република и Полша). Обаче, 90% от тази енергия не се продава от НЕК, а от български и чуждестранни посредници, които получават електричеството от НЕК на ниска цена и го препродават с огромна печалба.
15. (C) XXXXXXXXXX твърди, че използването на посредници е очевидно неизгодно за българската държава. Според ХХХХХХХХХХХХ, НЕК, чрез тези уговорки, губи 47 милиона щатски долара печалба годишно. В допълнение, фирмите на които НЕК избира да продава електричество са същите съмнителни фирми.
През 2005г., главният износител на българска електроенергия е сръбската компания EFT, която чрез сестринската си компания, „EFT България“ осъществи 70% от износа. Интересно, EFT България се притежава от фирма на Манчев, „Energy Finances Group“. Танкошич по подобен начин е активен в износа на електричество. Свързаните с него фирми изнасят електричество за Албания. По подобен начин, Манчев е главният посредник при вноса на въглища в България, за тецовете в Русе и Варна.”
Всичко това беше вече известно към момента на гласуване на енергийната стратегия. Българските депутати бяха известени както за какво става дума в случая с АЕЦ “Белене”, така и за кого става дума в този най-крупен в историята на страната ни грабеж.
Знаеха, че с гласуването си обслужват не националните, а руските имперски интереси, че се присъединяват към “петата колона”, която ни откъсва от Европа и ни тласка пак към Кремъл.
Знаеха, че проектът е губещ и безперспективен, че ще струва много повече от договорената цена, че България трябва да намери още поне четири милиарда евро за инфраструктура, компенсиращи мощности, хранилище за радиоактивни отпадъци и какво ли още не.
Знаеха, че да се стартира руски ядрен проект на територията на ЕС, в контекста на Фукушима, когато страни като Германия и Швейцария се отказват изобщо от ядрената енергетика, е просто безпримерна наглост – и че планираните от Европейската комисия по-високи изисквания за ядрените централи (особено за такива в земетръсни зони), могат да ни изправят пред избора да спрем проекта, след като сме поели всички ангажименти по неговата реализация – или да напуснем Европейския съюз.
Знаеха всичко това – и въпреки всичко гласуваха за. За АЕЦ “Белене” и за тази енергийна стратегия, която не е на, а е против България.
Виж още текстове в сайта на Едвин Сугарев svobodata.com