Най-богатият пенсионер – президент на Латвия
Взгляд.ру
За нов президент на Латвия бе избран най-богатият пенсионер в страната Андрис Берзинш, наричан от опонентите си протеже на олигарсите. Косвено тук проличава носталгия по съветските времена сред латвийците – Берзинш е бил заместник-министър в Латвийската съветска социалистическа република. Новият лидер вече заяви, че е необходимо подобряване на отношенията с Русия.
В четвъртък латвийският парламент избра нов държавен глава. Това е бившият банкер Андрис Берзинш. Латвия е парламентарна република и държавният лидер има предимно представителни функции. Освен това президентът се избира измежду парламентаристите. Основните лостове на изпълнителната власт са събрани в ръцете на министър-председателя.
Гласуването бе тайно. Както съобщи ИТАР-ТАСС, кандидатурата на Берзинш, чийто съперник беше днешният президент Валдис Затлерс, бе издигната от петима депутати на Съюза „Зелени и фермери“. За да оглавява държавата през идните четири години, кандидатът трябваше да събере обикновено мнозинство с подкрепата на поне 51 от 100-те законодатели.
По време на първия тур никой от претендентите не получи необходимия брой гласове. За Берзинш гласуваха 50 депутати, против него – 48. Затлерс бе подкрепен от 43-ма депутати, против бяха 55. Съответно бе насрочен втори тур, на който против Берзинш гласуваха едва 44-ма депутати, а го подкрепиха 53-ма, сиреч бе постигнато необходимото надмощие. В гласуването участваха 99 парламентаристи и 97 бюлетини бяха признати за валидни.
Скорошно допитване показва, че малко над половината жители на Латвия – 51 процента, не са искали да видят Берзинш на президентския пост. Той самият е натрупал голям опит в политиката, и то още от съветско време, когато бе заместник-министър на битовите услуги в Латвийската ССР. През 90-те Берзинш се прехвърли във финансовата сфера и се завърна в активната политика едва след като излезе в пенсия; през 2005 г. се кандидатира за кмет на Рига.
Берзинш е милионер и получава най-голямата пенсия в страната – близо 4900 лата (9800 долара).
Мандатът на победения Затлерс, избран на поста през 2007 г., изтича на 7 юли. Преди да влезе в политиката, той бе хирург и ръководител на Рижката травматологична и ортопедична болница, взе участие в ликвидирането на последиците от аварията в Чернобилската АЕЦ. В четвъртък стана първият президент в историята на Латвия, който не бе преизбран. Досега единственият, останал без втори мандат, бе Густавс Земгалс, но той сам отказа навремето да се бори за нов.
В четвъртък Затлерс заяви, че е очаквал подобен резултат, и го нарече „негативен сигнал“ за обществото. „Това отново потвърди, че навсякъде си има закономерности и гласуването за Шлесерс (вж. по-долу – б. пр.) не е било случайно“, каза президентът.
Не само Затлерс обаче остана недоволен. Министърът на културата Сармите Елерте нарече резултата на Берзинш „победа на олигарсите“. „Това прави още по-очевиден и остър въпроса, зададен на народа от Затлерс с инициативата за разпускане на Сейма. Ето въпроса: искате ли олигарсите да ръководят латвийската държава и да ни разпореждат как да живеем? Ако нацията отвърне „не“, с референдума този Сейм трябва да бъде разпуснат“, заяви г-жа Елерте. Тя бе подкрепена от бившата президентка на Латвия Вайра Вике-Фрейберга, нарекла изборния резултат „една-две крачки назад в политическата независимост от олигарсите“.
Самият Берзинш обеща да не отстъпва пред влиянието на олигарсите. „Чувствам се президент, избран от народни избраници – цитира негови думи агенция ДЕЛФИ. – Ако някой си въобразява, че ще играя по нечия свирка, на някакъв олигарх или друг някой, няма да дочакате това от мен.“ Новият лидер увери също, че ще подобри отношенията с източните съседки на страната – Русия и Беларус. Той обеща, когато е задължен, да говори пред публика единствено на латвийски език. Направи обаче уговорката, че ще използва и други езици, включително руски, за да постига с думите си „максимален ефект“, например в ефира на руски телевизии.
Борис Цилевичс от парламентарната комисия за човешки права заяви пред „Взгляд“, че колегите му от депутатската група (на Центъра на съгласието) „са доволни от резултата като цяло“. „Нещата не стигнаха до ново излъчване на кандидат-президенти. Доколкото въпросът за разпускане на Сейма на практика е решен и референдумът през юли (президентският апел за разпускане на парламента трябва да бъде одобрен от гражданите – бел. на изданието) е чиста формалност, в предизборната истерия бе малко вероятно да се вземе обмислено решение“, каза Цилевичс. При провал на гласуването би могло да се появят „далеч по-лоши“ кандидати, отбеляза той.
Колкото до твърдите изявления на Елерте, Цилевичс нарече тезисите й „заклинания на управляващата коалиционна партия“ в контекста на нестабилната икономическа ситуация. И припомни, че по същия начин бе коментирана преди четири години победата на Затлерс, станал сега „символ на борбата срещу олигарсите и корупцията“. По повод репутацията на избрания президент парламентаристът напомни, че Берзинш цял живот е работил в сферата на народното стопанство и гледа прагматично на нещата, по-специално що се отнася до Русия и руското малцинство в Латвия.
„Националистическите стереотипи са чужди за Берзинш. Той се отнася твърде сериозно към проблемите, свързани с подкрепата и защитата на латвийския език. Не съм забелязал обаче да храни каквато и да било омраза към руснаците. Берзинш чудесно разбира колко са важни за латвийската икономика нормалните, добросъседски отношения с Русия“, отбеляза Цилевичс.
Освен това поясни, че след решението на Затлерс за разпускане на Сейма в Латвия наистина се е споменавало за евентуално отлагане на президентските избори. Повечето юристи обаче бързо стигнали до общото мнение, че докато Сеймът е правоспособен изцяло, трябва да прави всичко, което е длъжен според закона, включително да избере президент.
Референдумът за разпускане на парламента е насрочен за 23 юли и ако депутатите не бяха успели дотогава да изберат президент, можеше да се стигне до непривична ситуация. Пълномощията на Затлерс изтичат на 7 юни и при липса на избран президент тези функции щяха да бъдат поети от председателя на парламента, уточни депутатът.
„Би било странно обаче президентските пълномощия да се изпълняват от председателя на един разпуснат парламент. Затова според мен едва ли някой наистина е смятал за възможно да се отсрочат президентските избори. Друг въпрос е, че някои партии, разбрали, че не могат да получат мнозинство за своите кандидати, полагаха усилия никой да не спечели първия тур, за да отложат нещата. Броят на туровете е неограничен. През 1999 г. кандидатите се излъчваха в четири кръга“, посочи Цилевичс.
Точно преди изборите Затлерс започна процедура за разпускане на парламента, работел напоследък според него „в атмосфера на лъжа“. Последна капка за президента бе неотдавнашното решение на Сейма, отказал на бюрото за борба срещу корупцията да обискира дома на заподозрения в корупционни сделки парламентарист Айнарс Шлесерс. Освен това Затлерс обвини Сейма, че „търгува с длъжности“ и „поставя интересите на отделни лица по-горе от държавните интереси“. Според наблюдатели инициативата на Затлерс не е била случайна. Президентът е направил последен опит да спечели симпатиите на електората и депутатите. Проучвания показват, че през май само 27,3 на сто от хората са го подкрепяли за втори мандат.
БТА