Когато Китай стане номер едно
в. Файненшъл таймс
Какво ще бъде усещането, когато Китай стане най-голямата икономика в света? Много скоро ще разберем. Международният валутен фонд публикува преди няколко седмици доклад, според който до пет години Китай ще стане номер едно.
Прогнозата, че китайската икономика ще бъде по-голяма от тази на САЩ до 2016 г. включва оценка на вътрешната покупателна сила на валутите на двете страни. Някои смятат тази интерпретация на данни на МВФ като съмнителен ход, която изкуствено ще тласне разрастването на китайската икономика. Но даже и да се използва действителният разменен курс, това няма да отложи деня, в който Америка ще е изблъскана от върха. Прогноза на „Икономист“, направена малко преди Коледа, съзира Китай като номер едно през 2019 г.
Възходът на Китай ще промени представите за това какво означава суперсила. По време на американското столетие светът свикна с идеята, че най-голяма икономика в света означава разбира се и най-богата страна. Тоест, най-голямата икономика в света се обитава от най-богатите хора в света.
С издигането на Китай като икономическа суперсила връзката между национално и лично богатство се разкъсва. Китай е едновременно по-богат и по-беден от западния свят. Той разполага с три трилиона долара валутни резерви. Но ако се използва настоящият валутен обменен курс, средният американец е десет пъти по-богат от средния китаец.
Относителното благоденствие на американското общество е една от причините Китай да не стане най-могъщата страна в деня, когато стане най-голямата икономика. Навикът на света да гледа на САЩ като на „единствената суперсила“ поражда вероятност политическата доминация на Америка да надживее икономическото й превъзходство. Америка има непоклатими позиции в световните институции. От значение са фактите, че ООН, МВФ и Световната банка са базирани в САЩ и че НАТО е изградена около САЩ.
Въоръжените сили на САЩ имат глобално присъствие и сложни технологии, с които Китай съвсем не може да се мери. Освен това САЩ са напред и в сферата на „меката власт“ – засега Китай няма еквиваленти на Холивуд, Силиконовата долина или „американската мечта“.
И докато икономическата и политическата власт не са едно и също нещо, все пак двете са тясно свързани. Докато Китай забогатява, той става все по-влиятелен. При последното си посещение в Сао Паоло чух един високопоставен бразилски дипломат да казва, че далечен Китай, който е най-големият търговски партньор на страната, е по-важен за Бразилия, отколкото САЩ. Първото пътуване в чужбина на новия бразилски президент Дилма Русеф бе в Пекин, а не във Вашингтон. Китайската търговия и инвестиции увеличават в голяма степен влиянието на страната в Африка и Близкия изток.
Политическите въпроси, произтичащи от неговата икономическа мощ, ще бъдат почувствани най-силно от непосредствените съседи на Китай. Япония, Южна Корея и Австралия установяват сега, че техните икономически и стратегически интереси сочат в различни посоки. Всичките тези страни поддържат с Китай най-важните си икономически връзки, а със САЩ – най-важните си военни връзки.
Ако Китай почне да упражнява прекалено голям натиск около себе си – каквито признаци имаше през миналата година – азиатските съюзници ще се прегърнат с Чичо Сам още по-здраво, поне засега. Но във времето икономическата мощ на Китай ще продължава да расте все повече и повече.
Понастоящем в Азия текат оживени дебати как да стане адаптирането към разрастващата се синосфера*. Бившият външен министър на Сингапур Кишоре Махбубани казва, че азиатците „знаят, че Китай ще бъдат в Азия след 1000 години, но не знаем дали Америка ще бъдат там след 100 години“.
Мощта на Китай – комбинирана с безпокойството относно заплашителните държавни дългове в САЩ, ЕС и Япония ще бъде предизвикателство съм западната идея за взаимовръзката между демокрацията и икономическия успех. Откак САЩ станаха най-голямата икономика в света към края на XIX в., най-голямата световна икономика е демократична страна. Но ако Китай остане с еднопартийна система през следващото десетилетие, това положение ще се промени. Увереният западен лозунг, че „свободата действа“ ще бъде оспорен и авторитаризмът отново ще дойде на мода.
Но на определен етап самият Китай може да бъде ударен от криза. В неговата икономическа, както и политическа система предстоят плашещи преходни периоди. Китайската икономика не може да продължи до безкрай да расте с 8-10 на сто годишно. Китай е изправен и пред ужасяващи демографски и екологични проблеми.
Китайският автoритаризъм все повече изглежда като аномалия в съвременния свят – например Комунистическата партия панически реагира на примера с арабските въстания. Но появата на демократична система в Китай в крайна сметка ще заплаши единството на държавата и ще възникнат тибетски и уйгурски националистически движения.
Ако и когато Китай бъде поразен от икономическа и политическа криза, говоренето на Запад по адрес на Китай рязко ще се промени. Някои ще твърдят, че „китайското чудо“ от последните 30 години е било илюзорно. Но това също няма да бъде вярно.
Дискусията за бъдещето на Китай е под заплахата да стане безсмислено поляризирана. Единият лагер твърди, че Китай е изникващата световна супeрсила. Други настояват, че Китай е страна с вътрешно присъща нестабилност, подложена на риска от икономическа и политическа криза. Фактически и двете тези са верни. Китай ще бъда странна суперсила.
БТА