Тих сепаратизъм в родината на Франко

Правда.ру

Галиция

Неотдавнашните местни избори в Испания приключиха с поражение за управляващите социалисти. В повечето региони тяхна алтернатива е консервативната Народна партия; нищо чудно обаче в етническите покрайнини да надигнат глава сепаратистите. При това не само в Страната на баските или в Каталония, но и в Галисия.

Галисия е област от Северозападна Испания. Там, в катедралата на град Сантяго де Компостела, се намира една от най-важните католически светини – мощите на Св. Яков. В този край се стичат милиони поклонници, но те носят къде по-малки печалби от тълпите туристи в Барселона или на Канарските острови. Морето край местните брегове е сравнително хладно, няма и много курорти. Нито много развита промишленост, ако оставим настрана петролните рафинерии. Точно затова регионът до голяма степен разчита на дотации.

Доста неща в Галисия я правят различна от другите области в Испания. Стига да кажем, че галисийците единствени на Пиренейския полуостров ядат ръжен хляб. Основните отлики обаче идват от езика. Галисийското наречие е много по-близко до португалския, отколкото до испанския (кастилския) език, някои дори го смятат за португалски диалект. И тъкмо това насърчава местното национално движение.

Желаещите да открият основания за специален статут на Галисия могат да намерят аргументи в историята. Още по времето на Древния Рим земите й са образували отделна провинция, наречена Галеция и населена с келтски племена. Първоначално местните жители се родеели с днешните португалци. Затова не бива да ни учудва, че днес галисийците говорят език, близък до техния.

Областта им обаче не е била част от Португалия. Независимо кралство през 11-и век, впоследствие тя става автономен регион от Кастилия. Столетия наред тази зависимост е чисто номинална. В края на 15 век обаче кастилският двор централизира чрез репресии Испания и фактически отнема автономията на Галисия. Така съдбините на този край окончателно се обвързват с испанската държава.

В течение на векове галисийският език няма никакъв официален статут, но опитите навсякъде да бъде наложен кастилският остават без успех. В средата на 19 век започва създаването на галисийски литературен език, а в началото на 20 в. идва редът и на политически искания за автономия. След падането на монархията в Испания през 1931 г. галисийските републиканци разработват проект за самоуправление и пет години по-късно се провежда референдум, който води до провъзгласяване на автономна Галисия. Тя обаче има кратък живот.

През 1936 г. в Испания започва гражданска война, която трае три години. Победител е може би най-известният галисиец на всички времена генерал Франсиско Франко, но той не дава никакви привилегии на родния си край. Прочутият „каудильо“ поема курс към строго централизирана държава, съответно премахва самоуправлението в Страната на баските, Каталония и в земята на дедите си – Галисия. Местните езици губят изцяло статута на официални.

Поборниците на галисийската идея остават само с възможността да полагат усилия, за да опазят езика си. През 50-те център на тази борба става издателство „Едиториал галаксия“. После се появяват и политически организации, настояващи галисийската автономия да бъде възстановена. Повечето клонят към марксизма – напук на десния консервативен режим на Франко. Галисийските националисти координират действията си с „колеги“ от Страната на баските и Каталония.

Към средата на 70-те режимът вече е на доизживяване, репресиите отслабват и борците за галисийската идея действат все по-открито. А щом през 1975 г. диктаторът умира, това отваря и пътя към възстановяване на самоуправлението. Три години по-късно Испания приема конституция, според която местните езици може да се използват наравно с кастилския. През 1981 г. Галисия получава автономен статут, собствено правителство и парламент. Галисийският език става най-сетне официален.

Отношенията между Галисия и Мадрид през последните 30 години впрочем не са безоблачни. Не само Галисийският националистически блок, но и комунистите критикуват испанските закони. Не им харесва примерно, че кастилският има статут на държавен език, а отделните етноси нямат право на самоопределение. Въпросът за отцепване на Галисия обаче никога не е стоял така остро, както в случаите със Страната на баските и Каталония. Местните националисти никога не са прибягвали до терор.

Борбата на галисийците за отделяне от Испания не е твърде пламенна и причината може би е в липсата на единство в самия националистически лагер. Едни искат отцепване, други – културна автономия. Освен това, няма единно мнение как трябва да бъде развиван галисийският език. Едни се обявяват за влизане в общо езиково (защо не и политическо) пространство с Португалия, други – за самостоятелно развитие на местното наречие.

Освен всичко останало, за региона ще е твърде трудно да оцелее без дотациите от Мадрид. Съответно днес националистите имат само 12 представители в местния парламент с общо 75 депутати. Мнозинството е на консервативната Народна партия, в която са много силни централистките традиции. Някои нейни членове не крият дори, че изпитват симпатии към Франко. Тук Галисия доста се разминава с Каталония и Страната на баските. В тях консерваторите централисти са непопулярни, а националистите – далеч по-силни.

Народната партия, между другото, спечели наскоро местните избори в Испания. И то под водачеството на галисиеца Мариано Рахой. Смята се, че този политик е основен претендент за министър-председателския пост. Но в речите му няма и намек, че Галисия трябва да получи някаква широка автономия.

Днес въпросът за отделяне на Галисия – за разлика от Страната на баските и Каталония, не е на дневен ред. Съвсем естествено: регионът не е твърде богат, няма шанс да се присъедини към Португалия, която среща днес колосални трудности, а трудно би оцелял самостоятелно – без Мадрид. Той обаче си остава огнище на сепаратизъм в Северозападна Испания, което може някой ден да напомни за себе си. Особено, ако събитията в Каталония и Страната на баските се развиват по сценарий, неприятен за Мадрид.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.