Естонска кибергвардия се изправя срещу хакерите
Крисчън сайънс монитър
Преди пролетните избори Агу Кивимяги беше натоварен със задачата да гарантира, че гласуването по интернет в Естония ще бъде обезопасено срещу нападения. Естонската система на общонационално онлайн гласуване е апетитна мишена за всеки хакер. След като бюлетините бяха преброени и оставиха десноцентристкото правителство на власт за още един мандат, интернет гласуването премина без нападения, всъщност без никакви технически проблеми.
Кивимяги, който ръководи отдела за компютърна сигурност в естонското вътрешно министерство, е част от първата в света доброволческа киберармия, която беше създадена тази година, за да отбива хакерските атаки и да защитава страната срещу кибернападения. Съставена от най-големите умове в областта на информационните технологии в Естония, от програмисти до юристи, 150-членната Лига за киберотбрана е естонската кибер национална гвардия. Ако Естония стане обект на нападение, лигата ще бъде мобилизирана под командването на Националната лига за отбрана – доброволческа бригада, създадена да защитава сигурността и независимостта на страната.
Създадена като реакция на голямата кибератака от 2007 г., за която неофициално се твърди, че е извършена от руски хакери, доброволческата кибербригада е опит на естонците да участват в една обществена, а не просто военна задача. Интернет-защитата на малката балтийска република вече привлече вниманието на света, на фона на зачестяващите хакерски атаки и все по-реалната заплаха от кибервойна.
„Сега едва започваме, но аз посочвам (киберармията) като типа решение, който трябва да започнем да обмисляме“, заяви естонският президент Тоомас Хендрик Илвес на Третата международна конференция за киберконфликтите, която анализира природата на киберсилите – форум на над 300 експерти по киберотбрана от 37 страни, който се провежда тази седмица в Талин. „Постепенно стигнахме до този етап, в който признаваме, че кибернападенията и кибервойните са сериозна заплаха, а не просто детска игра на заблудени хакери любители. (…) Когато заплахите вече не са класически, нашата реакция също не бива да бъде класическа“, заяви той и окуражи и други страни да последват примера на Естония и да създадат изцяло доброволни киберармии.
Киберполитиката на НАТО
Атаката от 2007 г. разкри уязвимостта и на НАТО. Ако руски хакери могат да парализират цяла държава, какво ли може да направи една организирана от държава атака? След удара Естония лобира пред НАТО да създаде институт за киберотбрана в Талин и днес Съвместният център за високоефективна киберзащита дели мегдан с подразделение на редовната естонска армия.
През ноември НАТО обяви киберсигурността за свой стратегически фокус и подчерта необходимостта от по-широко сътрудничество между страните членки на алианса и международните организации като Европейския съюз и ООН. А в Брюксел министрите на отбраната от НАТО одобриха нова политика за киберзащита, която изяснява политическите и оперативните механизми за реагиране на кибератаки в алианса.
Съгласно новата политика всички структури на НАТО ще бъдат поставени под централизирано командване за киберзащита. „Политиците в НАТО очевидно са осъзнали, че кибернападенията са си нападения. Точка. И че при тях важат същите правила, както при другите видове война“, заяви Илвес на пресконференция.
Атаките зачестяват
От 2007 г. насам кибернападенията стават все по-сериозни и по-чести. Повечето от тях са дело на това, което Мико Хипьонен от „Еф-секюър корпорейшън“ в Хелзинки нарича „хакерски банди“. Червеят „Стъкснет“, който миналото лято успешно порази ядрен реактор в Иран обаче беше най-близкото нещо до истински акт на кибервойна. Това изглежда беше първият случай, в който компютърен вирус, толкова сложен, че специалистите са единодушни, че няма как да не е бил създаден с подкрепата на някоя държава, порази конкретна цел в друга държава, която се намира извън ограниченото пространство на интернет.
„Стъкснет промени коренно нещата“, коментира Хипьонен. „Навлизаме в надпревара във въоръжаването, в която държавите трупат оръжия, само че става дума не за самолети и ядрени реактори, а за кибероръжия“. „Когато говорим за кибервойна, въпросът е не дали, а кога“, казва Енекен Тик, шеф на отдел за правни и политически въпроси в центъра за киберотбрана на НАТО. „Това се превръща в тенденция. Технологично напредналите държави трябва да отчитат факта, че спорните политически решения може да породят кибернападения“, коментира Тик. „Говорим за киберсредствата като реакция на случващото се в обществото, като средство за отправяне на послания към правителствата“.
Зов за сътрудничество
За мнозина една от най-важните части на решението е допълнителното сътрудничество между държавата и частния сектор в областта на киберотбраната. „В случай, че фундаментът на нашия относителен икономически успех бъде нападнат от държавни играчи, трябва да измислим нови начини за общуване с частния сектор“, заяви президентът Илвес. „Това, разбира се, ще бъде противно на начина, по който сме свикнали да действаме. И все пак трябва да решим проблема“.
Ерик Лейкин, експерт по право от Лос Анжелис, специализиран в киберпрестъпността, е съгласен и призовава САЩ да създадат своя доброволческа киберармия. „Днес бойното поле е вашият мобилен телефон, вашият компютър, вашият АйПад и затова принципно е задача както на правителството, така и на гражданите на една държава, да създадат рамка, чрез която да реагират на киберзаплахите“, коментира Лейкин. „Естония казва на своя народ: „Вие трябва да играете роля в киберотбраната. Заложен е вашият начин на живот, защото основната инфраструктура в страната е фундаментът, върху който се крепи този начин на живот““.
Откакто получи независимост през 1991 г., след 50 години съветска окупация, Естония прегърна интернет по-бързо от европейските си съседи. Възприемането на високите технологии беше начин да се настигне Запада, коментира Линар Вийк, ректор на Университета по информационни технологии в Талин. „Интернет и информационната инфраструктура са начин на живот, а този начин на живот и ценностите на обществото се контролират от министерства на отбраната, но се поддържат от културата, образованието, икономиката“, твърди Вийк. „Ако интернет спре, обществото губи голяма част от своята функционалност“.
БТА