Сирия – Асад губи контрол над властта

в. Гардиън

Министърът на отбраната на САЩ Робът Гейтс е един от официалните представители на администрацията на Обама, които дават да се разбере, че президентът Башар Асад е изгубил легитимността да управлява Сирия. Но за международната общност, която съзерцава все по-ужасяващите усилия на режима да смаже продемократичните размирици, по-належащ е въпросът дали Асад е изгубил авторството над фабулата.

Невъзможно е да се научи със сигурност какво става на място в Сирия. Неотдавнашните събития обаче говорят за задълбочаващите се затруднения на режима, за разширяващите се вътрешни разделения и липсата на ясна стратегия.

Една от тях са упоритите съобщения, че армията – наречена от говорителката на режима Рийм Хадад „гръбнакът на Сирия“ – е раздирана от вътрешни противоречия.

Да вземем следната статия от турския в. „Хюриет“ за насилието от миналата седмица в североизточния град Джиср аш Шугур, при което загинаха 120 души от силите за сигурност. „Войниците бяха убити не от протестиращите, а от (военните) командири. След това повечето войници избягаха и се присъединиха към протестиращите“, казва член на силите за сигурност пред вестника.

„Получихме обаждане от центъра и те ни наредиха да застреляме всички протестиращи. Петима войници, които отказаха да се подчинят на тази заповед, бяха незабавно убити пред очите ми. След това командирите и някои войници започнаха да стрелят един срещу друг. Имаше 180 души на контролния пункт и 120 от тях бяха убити, каза 21-годишният Ахмад Гави, избягал от армията сирийски войник.

Подобни съобщения за метеж и самоотлъчки припомнят подобни разкази от други градове, включително южните Хомс и Дераа. Експертът по Сирия Робин Ясин-Касаб отбелязва в сп. „Форин полиси“, че макар повечето демонстрации против режима да са минали без насилие, несъмнено войници биват убивани. „Категоричните доказателства се губят в мъглата, но има надеждни и последователни съобщения, подкрепени от видеоклипове в ЮТюб за разбунтували се войници, които биват застрелвани от силите за сигурност“, каза той.

Фактите – че Асад не е виждан на публично място от седмици, че брат му, армейският командир Махер, води операциите на север и изказването на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, че президентът не отговаря на телефонните му обаждания – сочат, че Асад може да е изгубил не само инициативата, но и контрола над лостовете на властта.

В крайна сметка, именно представеният за „реформатор“ Асад предложи през април да отмени закона за извънредното положение в Сирия и да започне диалог с критиците на режима, а броени дни след това армията започна груби репресии. Оттогава е имало случаи, когато демонстрациите след петъчните молитви са били толерирани, а след това внезапно и грубо разпръсвани, после следващата седмица толерирани, което явно е зависело от това кой армейски или полицейски командир е бил дежурен в този ден. Като цяло обаче нещата се движат от хардлайнерите.

Усилва се бежанската криза, растат щетите за икономиката и търговията и режимът видимо се лута и съществено влошава ситуацията със своите случайни, разнопосочни и често пъти незаконни действия. Това не може да продължи безкрайно.

Сега все по-ясно се очертават два неприятни сценария. Единият е перспективата за гражданска война, може би по верски признак. Другият е възможността от пряка турска намеса в страна, с която Анкара има дълга история на спорове за територии и за вода, както и по други въпроси.

Премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който е ключов съюзник, става все по-критичен в публичните си изказвания и осъжда „диващината“ и „нечовешкото поведение“ на сирийските въоръжени сили. Твърди се, че е ядосан от нарушаването на обещания, които Асад лично му е дал в началото на протестите. Освен това е изправен пред нарастваща бежанска криза на турска територия и то в деликатен политически момент.

Ясин-Касаб казва: „Малко вероятно е да се стигне до турска военна намеса, но ако бежанците, миналите досега границата, които по някои оценки са 4000, нараснат до по-голям поток, особено ако голям брой кюрди започнат да прекосяват границата, Турция може да реши да създаде безопасно убежище в Северна или Североизточна Сирия.

Тази територия може да се превърне в сирийския Бенгази, потенциален център за една по-местна и по-авторитетна опозиция от преобладаващо изгнаническата, която неотдавна си организира среща в турския град Анталия. Може да се превърне и в място, където да бягат войници и семействата им. След това съвет на дезертирали офицери може да организира нападения над режима от това безопасно убежище.“

След което Турция, която е член на НАТО, би имала основание да поиска помощ от САЩ и други членове на алианса. И по този начин, въпреки всички уверения в противното, Великобритания все пак може да се озове във война със Сирия.

БТА