18 признака, че България не е член на Европейския съюз

Вени Марковски. Снимка: личен сайт

Преди малко във Фейсбук-страницата на кампанията на евродепутата Ивайло Калфин за признаване на европейските дипломи в България оставих следното съобщение:

Изумен съм не от безочието и безличието на държавата. Изумен съм, че сред нас все още има хора, които се заблуждават, че България била член на ЕС и дори се намирала в Европа. Грешката е на ген. дьо Гол, който излъга, че Европа е от Алтантика до Урал. След като държавата не признава дипломите от университетите в нормалната Европа, значи не е член на ЕС, не е дори в Европа. Предполагам, че и в Мала Азия не е, защото в Турция вероятно такъв проблем няма. Т.е. ние сме се върнали там, откъдето сме тръгнали преди 1500 години – Централна Азия.

Дискусията, която тече вече месец, а идиотщините – години, ме накара да се замисля по-сериозно над въпроса, над който се измъчват социологически агенции, политически партии, обикновени граждани:

Къде сме ние?

1. География
Ние не сме в Европа, а на Балканите. Когато Шарл дьо Гол казва известното определение, че “Европа е от Атлантика до Урал” той не споменава Балканите и това едва ли е случайно

2. Още география
Съседите ни от ЕС са Румъния и Гърция. Румънците са на нашия хал, а Гърция е страната с най-лош кредитен рейтинг в света.

3. Отношение към проблемите
Не можем сами да си оправим проблемите. За разлика от нормалните [западно]европейци, в България хората искат някой друг да дойде да ги оправи, а не се запретват да си помогнат сами.

4. Отношение труд – заплата
Когато работим, често си повтаряме поговорката “Не могат да ми платят толкова малко, колкото малко мога да работя” и “Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя”. В ЕС не го правят.

5. Храната
Традиционните български ястия са турски. Любимата салата е шопската, защото е съставена от цветовете на знамето – бяло, зелено и червено, така че човек може да е патриот и когато се храни.

6. Религия
В страната живеят предимно православни атеисти. Сам премиерът обяснява, без ни най-малко да се смути, как се събужда с вяра в Господа, връзва си червен конец против ýроки и заобикаля, ако черна котка му мине път.

7. Спорт
Имаме успехи в спортове като вдигане на тежести, класическа и свободна борба. В ЕС масово успешни са спортове като футбол, хокей, тенис.

8. Култура
Твърдим, че имаме велики творци на изкуството и културата, а липсата не международно признание отдаваме на незаинтересованост на държавата да рекламира авторите ни, но често и на завист и злоба от страна на другите творци.

9. Образование
Твърдим, че имаме най-доброто образование, без да знаем или дори без да се интересуваме как е в другите европейски страни. Не признаваме дипломите на западноевропейските университети, защото българските професори, разбира се, са по-добри.

10. История
Непрекъснато пишем историята си отново и отново, с цел да се изкараме по-древна, по-велика, по-по-най от всички останали държави. Втренчили сме погледа си в миналото, но не разбираме, че така е много трудно да се върви… напред.

11. Място в света
Ако питате българина, той е на 2-ро място в света по интелигентност, веднага след евреите. Не знам защо на второ, може би от скромност.

12. Защо сме в ЕС
В ЕС хората са се събрали, за да постигнат нещо заедно. България е член не поради някаква обща културно-историческа даденост, а по географски и политически причини. Българина съзнава, че сме там по милост, а от това се ядосва още повече.

13. Кои са приятелите и враговете ни
“Българският слон е най-добрият приятел на съветския слон” гласеше един стар виц. Нещата не са се променили много-много. Русия е най-близката до българина страна и като такава оказва силно влияние върху населението. Българина иска да е член на ЕС, но да живее по славянски – мързеливо, с ракия и салата на масата. Западните ценности са му неприсъщи, чужди, но не може да приеме напълно и руските, защото територията е малка, а и няма нефт и газ. Затова приятели са тези, които дават пари, по възможност безотчетно, а врагове – тези, които искат не да дават, а да инвестират и да има строга отчетност.

14. Правилата
В ЕС правилата и законите се пишат, за да се спазват. У нас се приемат, за да не се спазват. Нещо повече, ако някой случайно сгреши да спазва законите, останалите го мислят за луд. За българина луд е не този, който яде зелника, а този, който му го дава. Или този, който не го яде. Българина не спазва уличните знаци, пресича на червено, паркира на тротоара, не дава предимство, а от сутринта още е събуден гневен, защото трябва да си губи времето в офиса, вместо да отиде на риба, за гъби или да пълни бурканите с туршия.

15. Опашките
Опашките са още едно доказателство, че не сме членове на ЕС. Българина не обича да чака на опашка, той винаги ще потърси начин да се нареди най-отпред. Ако се появи майка с бебе, той ще се прави, че не я забелязва, за да не ѝ отстъпи реда си. Чиновниците в държавните ведомства са сложени там, не за да помагат на гражданите да си свършат работата, а за да им пречат.

16. Отношение към род и родина
В ЕС хората са горди, че са част от ЕС, в България сме горделиви.

17. Съседите
В ЕС ако съседът е в по-добро материално положение, всеки се опитва да си намери работа, с която да го настигне. В България при аналогичен случай, българина ще се пребие, ако трябва, но ще гледа да направи някоя гадория – да одраска колата, да запали плевнята, да изхвърли боклука си пред комшията.

18. Брак
В ЕС хората се женят, а етимологията на думата насочва към нещо празнично. У нас се бракосъчетават. А думата брак има две значение – женитба, но и нещо, което не става за използване. Случайност?

Забележка:
Признаците са повече от 18, може и аз да ги дописвам, но ако някой иска, може да добавя отдолу още
.

От блога на Вени Марковски

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.