Постсъветските страни – забравени от Европа

През последните шест месеца вниманието на ЕС бе насочено главно към събитията в Северна Африка. Затова сега източните съседи на блока се надяват, че когато Полша поеме ротационното председателство на ЕС, тя отново ще постави на дневен ред техните проблеми. Откакто през януари започна демократичното въстание в Тунис, ЕС гледа на юг и се мъчи на намери отговор на новата геополитическа ситуация, да осъвремени политиката си за региона и да се справи с наплива от имигранти.

Събитията създадоха у постсъветските страни усещането, че интересът на ЕС към техния регион отслабва. „Това не е добър подход – цялото внимание, всички ресурси да се насочват в една посока и в същото време да се пренебрегват някои други съседни страни, особено такива важни като Украйна“, заяви за ИЮ Обзървър посланикът на Украйна в ЕС Констянтин Елисеев. „Полското председателство ще даде голям шанс на Украйна за своеобразен пробив в отношенията й с ЕС.“

Киев много държи да завърши до края на годината работата по Споразумението за асоцииране и пакта за свободна търговия с ЕС, най-вече преди руските и украинските избори през 2012 г. Но Киев е притеснен от огромното количество „конференции, семинари и кръгли маси“ на ЕС за „обмяна на опит“, които не водят до никакви конкретни резултати.

Молдова – където доскоро комунистите имаха много силни позиции, но за която сега се смята, че има едно от най-проевропейските правителства в района – също се надява за подобряване на отношенията с ЕС. Говорейки за „естествена симпатия“ между източните страни, които са били доминирани от Съветите, молдовският посланик в ЕС Даниела Чуйба каза: „Ние, естествено, храним големи надежди и очакваме да започне полското председателство.“ Молдова също настоява за напредък по нейното Споразумение за асоцииране, иска да започне преговори за свободна търговия и да върви към уреждане на някои технически въпроси като присъединяване към общото авиационно пространство на ЕС.

Символичната кулминационна точка в полското председателство ще е срещата на високо равнище на страните от Източното партньорство, която ще се състои през септември във Варшава. Очаква се срещата да вдъхне нов живот в Източното партньорство – полско-шведска идея, родена през 2008 г., която обаче почти веднага пострада поради липсата на интерес от страна на Берлин и Париж. Целта на Източното партньорство е Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна да продължат да гледат към Европейския съюз, дори Русия да се опитва да запази старата си сфера на влияние.

Трудно е в да се намери светъл лъч в района. Армения е корумпирана, вгледана в собствените си проблеми и впримчена в стари конфликти с Азербайджан и Турция. Азербайджан е автократичен и е роб на петролната индустрия. Беларус се ръководи от грубия диктатор Александър Лукашенко. Грузия губи репутацията си на демократична държава. Украйна продължава да флиртува с Русия, а междувременно потиска свободата на печата. В Молдова старият комунистически елит представлява все по-голяма заплаха за проевропейската коалиция.

„Демокрацията в Украйна е в опасност“, каза полският евродепутат от център-дясното Яцек Сариуш-Волски. „А с Беларус сме в страшна задънена улица.“ „Никой не отрича, че голяма част от вниманието, светлината на прожектора е насочена на юг“ (от Европа), каза полският министър за ЕС Миколай Довгелевич. „(Но) от срещата на високо равнище (на Източното партньорство) очаквам да бъде нещо като любовна среща, на която и двете страни да признаят, че това е много важен момент за удвояване на усилията им – за ЕС, за да излезе с по-добри предложения, и за тези страни, за да кажат „Да, ние твърдо сме решили и ще направим повече, за да постигнем това, което искате от нас.“

„Европейската перспектива“

Големият неизречен въпрос е перспективата за евентуално членство в ЕС. Украйна, Молдова и Грузия активно са изразявали желание да се присъединят към ЕС, но обезпокоеният от разширяването съюз ги държи на една ръка разстояние. Украйна, която флиртуваше с идеята да се присъедини към Русия в митническия й съюз с Беларус и Казахстан, най-много напира да бъде решен този въпрос.

През май президентът Виктор Янукович заяви, че споразумение, което да не съдържа „перспектива Украйна да влезе в ЕС“, ще бъде „кухо“. Елисеев каза, че „хората трябва да знаят защо е необходимо да изтърпят болезнени реформи“, ако членството в ЕС е „светлина“ в края на тунела. Посланикът отбеляза, че трябва да е възможно да се намери „подходящ конкретен език“, който „да отразява възможностите или който да конкретизира по някакъв начин перспективата Украйна да стане член на ЕС в бъдеще“.

Молдова, която няма шанс за влизане в ЕС, докато не реши сложния проблем с отцепническата си провинция Приднестровие, също настоява за това. „Във вътрешен план имаме положително развитие и това помага да бъде взето решение (за европейската ни перспектива)“, каза Чуйба.

БТА