ПРО – Румъния между САЩ, Европа и Русия

в. Ромъния либера

Министерството на външните работи на Русия протестира преди няколко дни срещу присъствието на американския крайцер „Монтерей“ в Черно море и го окачестви като „заплаха за сигурността на Русия“. Корабът, който хвърли котва миналата седмица в Констанца, е един от 22-та плавателни съда тип Тикондерога, въоръжени с бойни системи „Иджис“, участващи в американския противоракетен щит.

Крайцерът „Монтерей“ е въоръжен със 122 ракети, между които прехващачи SM3, каквито ще бъдат инсталирани в румънската база Девеселу, и ще патрулира до края на юли в Средиземно море в рамките на първата фаза на разполагане на елементите от противоракетния щит. В Черно море крайцерът „Монтерей“ участва в американско-украинското военно учение „Сий бриз 2011“, а руснаците бяха информирани за неговото присъствие в Черно море най-малко от февруари, когато в Одеса приключи планирането на учението. Въпреки това Москва не сметна за необходимо да протестира нито тогава, нито когато „Монтерей“ поиска разрешение да влезе в Черно море. Сега у Русия възникват „въпросителни относно присъствието на този кораб толкова близо до руските граници, при положение, че маневрите с Украйна касаят пиратството“. Защо толкова късно?

Причината трябва да се търси в неуспеха на разговорите НАТО-Русия миналата сряда, когато Москва не успя да получи от западните си съюзници положителен отговор на нито едно от своите искания. Русия няколко пъти поиска пълен оперативен достъп до щита на НАТО в рамките на един „проект за общ противоракетен щит“. НАТО отхвърли това искане с основанието, че Алиансът не може да повери на трета страна – в случая Русия, контрол върху елементи, които касаят колективната отбрана на 29-те съюзника.

Генералният секретар на НАТО Андерс фог Расмусен подчерта, че един общ щит, с равен достъп за НАТО и Русия, би влязъл в конфликт с член пети от Вашингтонския договор „всички за един, един за всички“ – основата на северноатлантическата архитектура за сигурност.

В случай че САЩ и НАТО откажат общ щит и настояват, както може да се предвиди, за две различни системи, но свързани чрез обмен на информация и съвместен анализ на заплахите, Русия имаше подготвен резервен вариант. Президентът Дмитрий Медведев предложи на срещата в Лисабон миналата година така наречения „секторен подход“, според който Русия би поела противоракетната отбрана на собствената си територия, на бившите съветски републики, но и на Полша и на балтийските държави, докато на Алианса би се паднала отбраната на останалата част от Европа. Румъния, бидейки покрита от американския щит, вече не можеше да влезе в тази сметка, която по същината си представлява една нова подялба на Европа между Изтока и Запада. НАТО засега отказва да дискутира това предложение.

Накрая Русия поиска писмени гаранции от САЩ, че щитът не е насочен срещу нея. Расмусен уточни, че Русия няма да получи тези гаранции, че Алиансът неколкократно ясно е заявявал, че щитът не е насочен към Русия и че най-добрата гаранция е искрено сътрудничество от страна на Москва. Руският министър на отбраната Анатолий Сердюков си тръгна от Брюксел с празни ръце.

На следващия ден руският печат се нахвърли срещу НАТО и най-вече срещу САЩ. Руски „експерти“ говориха за „падане на маските“ и за една нова „гореща война“ между САЩ и Русия. Самият Сердюков спомена за възможността за нов курс на въоръжаване и хвърли цялата отговорност върху Вашингтон. Той уточни, че „има много страни от НАТО, които разбират тревогите на Русия и можем да получим известна подкрепа от тях“. Сердюков не направи друго, освен да подчертае един известен факт, а именно че има страни сред западните съюзници, които гледат на Русия по-скоро като на партньор, отколкото като на стратегически противник.

Според Павел Золотарев, заместник-директор на московския Институт за САЩ и Канада, един нов курс на въоръжаване служи на интересите на американците, защото би блокирал необходимите икономически ресурси за развитието на Русия. Москва ще трябва да се съсредоточи върху създаването на прецизни оръжия и на адекватни за тях разузнавателни системи, както и върху „развитие на дипломатически отношения, за да опитаме да убедим партньорите от НАТО да отложат разполагането на елементите на щита“.

Чрез протеста за присъствието на крайцера „Монтерей“ в Черно море Русия дава сигнал, че няма намерение да сътрудничи в проекта за противоракетния щит, а че е преминала към бърза реакция в отговор, опитвайки се да създаде военен и дипломатически натиск върху съюзниците, играейки с картата на разногласията между САЩ и европейците.

Реакцията на Русия идва два дни, след като шефът на Пентагона Робърт Гейтс критикува в последната си реч преди да напусне поста липсата на желание у някои европейски съюзници да споделят цената на сигурността на НАТО, докато в същото време се радват изцяло на ползите от нея. Гейтс предупреди, че Алиансът рискува да загуби значимостта си за САЩ, където Конгресът започва да губи търпение с европейците, които не инвестират достатъчно в отбрана.

От друга страна, отбелязва „Ню Йорк таймс“, част от съюзниците смятат, че при положение, че Русия вече не е враг, НАТО би трябвало да си постави по-ограничени цели, каквито би била отбраната на Европа от друг тип „асиметрични“ заплахи, каквито са пиратството, кибер-атаките или природните бедствия.

Става дума за същите съюзници – Германия, Франция, Италия, Испания – готови да слушат „тревогите на Русия“ във връзка с противоракетния щит и които биха могли да създадат цепнатина в рамките на НАТО. Избирайки да стане домакин на елементи на американския щит, а не на този на НАТО, Румъния ще се види хваната между задълженията, свързани със сигурността, поети към американците, и интересите за отваряне към Русия на европейците.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.