Конфликтът между палестинците и Израел се пренася в Източна Европа

Асошиейтед прес

Варшава и Прага може да не изглеждат като бойни полета в близкоизточния конфликт, но изведнъж се оказва много важно дали поляците, чехите и останалите в региона подкрепят израелците или палестинците.

Техните гласове може да се окажат решаващи, ако палестинското ръководство осъществи плана си да внесе в ООН резолюция за признаване на независимостта на държавата Палестина през септември. През последните седмици това предизвика мощни дипломатически офанзиви както от страна на израелците, така и на палестинците, които се опитват да привлекат подкрепа за своята кауза.

Палестинците се опитват да си осигурят подкрепа от две трети от гласовете, или на 129 държави, в 192-членното Общо събрание на ООН. Към момента не им достигат 13 гласа.

Гласуването ще бъде до голяма степен символично, поне в краткосрочен план. Решенията на събранието не са законово обвързващи. За да получи задължителна сила, резолюцията трябва да бъде одобрена от влиятелния Съвет за сигурност, а Съединените щати отправиха сигнали, че ще наложат вето на всяка палестинска инициатива, ако не е сключено мирно споразумение с Израел.

И все пак палестинците се надяват, че един убедителен вот в тяхна подкрепа ще постави Израел в изолация и ще окаже силен натиск върху израелците да се изтеглят от окупираните територии, които палестинците искат да включат в бъдещата си държава.

Перспективата от злепоставяне и опасенията, че на Западния бряг и в Източен Ерусалим може да избухнат масови протести, изнерви силно израелците.

При толкова висок залог израелският премиер Бенямин Нетаняху планира скоро да посети Полша, Унгария, Румъния и България, а израелските посланици в Чехия и Полша работят усилено, за да популяризират позицията си срещу палестинската инициатива.

Междувременно палестинският президент Махмуд Абас неотдавна беше в Унгария и България, а един от главните му съветници, Набил Шаат, планира посещения в Армения, Грузия и Молдова – държави, които никога не са признавали Палестина.

Повечето държави по света вече са заявили твърдо, че подкрепят единия или другия лагер. САЩ ще подкрепят Израел, а на по-голямата част от развиващия се свят, включително арабските и мюсюлманските държави, може да се разчита, че ще гласуват в полза на палестинците. Така държавите, за които не се знае как ще гласуват в ООН, остават много малко.

Страни като Унгария и Словакия не са взели решение. Това е отражение от сложните им исторически връзки с израелците и палестинците. Много от техните граждани избягаха от антисемитските режими преди и по време на Втората световна война и се превърнаха в един от основателите на държавата Израел. Въпреки, че Германия извърши Холокоста, в голяма част от Европа, включително на изток, тлее чувство на вина заради антисемитската политика преди войната и заради случаите на сътрудничество с нацистките окупатори.

По-важно е обаче, че днешните отношения са оформени въз основа на наследството от комунистическия период, когато членовете на Източния блок силно подкрепяха палестинците, въоръжаваха ги и признаха декларацията им за независимост от 1988 г.

Въпреки това, според Хана Амерех, член на влиятелния изпълнителен комитет на Организацията за освобождение на Палестина, палестинците осъзнават, че днес не могат да разчитат автоматично на подкрепата на източноевропейците. „Честно казано не знаем как ще гласуват тези държави“, призна Амерех. „Някои от тях, разбира се, може да отстъпят, ако бъдат подложени на натиск“.

И така, сега надпреварата е за техните гласове. Една от най-важните държави в тази връзка е Полша, по думите на израелския посланик във Варшава Зви Рав-Нер. Тя е най-голямата от новите членки на ЕС и ще поеме ротационното председателство на блока за шест месеца от 1 юли. През този период ще се оформи политиката на ЕС във връзка с палестинската инициатива и ще се състои гласуването в ООН.

Израел насочва усилията си към Полша, на която гледа като на „една от най-важните държави в Европа“ и към други страни в региона, които поеха произраелски курс след падането на комунизма, отбелязва Рав-Нер.

„Това ще поиска премиерът Нетаняху, когато пристигне тук (в Полша) – да се противопостави (на резолюцията)“, каза Рав-Нер в интервю за Асошиейтед прес. „Той ще обиколи държави, с които може да разговаря разумно“.

Всичко това е част от опита на Израел да изгради „морална опозиция“ на палестинската резолюция, като спечели на своя страна държави с политическа тежест и достойна репутация, обясни Рав-Нер.

Нито една от източноевропейските страни не е подсказала как ще гласува, което подчертава дискомфорта, който чувстват държавите, принудени да избират между две страни, които смятат за приятели.

Въпреки това е ясно, че някои от тях гледат накриво на палестинската инициатива, като се опасяват, че тя ще саботира мирния процес. Това увеличава вероятността някои страни да избегнат трудния избор, като се въздържат от гласуване. Този вариант не удовлетворява Израел.

Палестинските лидери твърдят, че са принудени да се обърнат към ООН, тъй като мирният процес се намира в глух коловоз.

Полски правителствен представител заяви за Асошиейтед прес, че Варшава е против палестинския гамбит, тъй като се опасява, че той ще попречи на мирните преговори и се надява, че палестинското ръководство ще помисли отново доколко намерението му е благоразумно.

„Полша иска мирните преговори да продължат и ние мислим, че всяко едностранно решение би било противопоказно“, заяви полският представител, който е запознат с дискусиите по темата, но пожела анонимност, тъй като полското правителство все още не е заявило позицията си по въпроса. Той твърди, че Полша не е решила как ще гласува в ООН, отчасти защото не знае каква ще бъде формулировката на палестинската декларация.

Отделно от това полското външно министерство заяви за Асошиейтед прес, че Варшава иска обща позиция на ЕС по въпроса и ще се постарае да постигне компромис, когато поеме ротационното председателство на Евросъюза. Очаква се дълбоко разцепление в блока, тъй като държави като Франция и Великобритания симпатизират повече на палестинците, а Германия подкрепя израелците.

Пример за противопоставяне в ЕС на палестинската инициатива е изказване на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек, който е бивш премиер на Полша. При посещението си на Западния бряг във вторник той предупреди, че тя е „опасно“ решение, тъй като може да усложни опитите за постигане на мир.

Палестинците изглежда имат по-голям шанс да получат подкрепата на Сърбия, на която ще бъде оказан натиск да подкрепи палестинската декларация заради собствените й дипломатически усилия спрямо Косово – бившата автономна република, която обяви независимост през 2008 г.

Сърбия се опитва да убеди възможно най-много държави да не признават независимостта на Косово в подобно гласуване в ООН, в което ще участва внушителна група от арабски държави.

„Всичко е въпрос на числа“, коментира Бошко Якшич, изтъкнат външнополитически анализатор от всекидневника „Политика“. „Ако Сърбия не признае Палестина, на следващия ден 20 арабски държави ще признаят Косово“.

БТА