Ужасът да бъдеш актриса в Афганистан на талибаните

Сайед Хасиб
Ройтерс

Младоженка плаче сподавено на пода, гледайки как нейният съпруг с психични проблеми се тъпче с пилешко месо, трие мазните си ръце в косата си и й крещи, че иска още. Това е само един от многото подобни епизоди в отвратителния съвместен живот, който семейството води.

Режисьорката Саба Сахар нетърпеливо наблюдава сцената до оператора, клекнала, в сини дънки и светлорозова забрадка. „Стоп!“, извиква тя. Първата жена в тази професия в Афганистан, 36-годишната Сахар се превърна в известно име, след като прекара половината от съзнателния си живот като актриса и режисьор. Тя е обожавана от жените в Афганистан.

Подобно на други афганистански режисьори, Сахар казва, че да намери актриси е най-голямото предизвикателство за нея в свръхконсервативната ислямска страна, където мнозина смятат, че участието на жени във филми е нещо неуместно и противоречащо на исляма.

„Някои афганистанци смятат, че киното е лошо място за момичета“, казва 19-годишната Деба Барекзай, която играе ролята на младоженката в петнадесетсерийния филм на Сахар. „Ролите ми в киното ми донесоха много проблеми и трудности.“

Тя даде изявление за Ройтерс през почивката по време на снимките на филма в къща от кал и слама в покрайнините на Кабул. Очите й все още бяха влажни от червения лук, използван, за да предизвика сълзи за последната сцена.

Тъй като семейството й решило, че би било прекалено опасно за нея да учи в Афганистан – заради неодобрението на роднини и заради талибаните – Барекзай отива да учи актьорско майсторство в съседен Иран.

Актрисите получават заплахи

Афганистанско-канадската режисьорка Нелофер Париза казва, че натискът на семействата им е отказал множество актриси да участват в снимките на филма й „Позорен акт“ през 2009 г., една история по действителен случай, разказваща за убийство в името на честта.

„Това наистина беше много тъжно. Страхът ги възспря да работят с нас“, заяви пред публика Париза миналия месец, след като филмът й за първи път бе прожектиран в Афганистан.

Филм във филма, действието в „Позорен акт“ се развива около съдбата на афганистанска актриса, която играе главната роля във филм на колега на Париза. Когато разбира за нейното участие във филма, съпругът й я застрелва.

В ролята участва Марина Голбахари, която стана световноизвестна, след като изигра ролята на малко момиче, облечено като момче, в афганистнаския филм „Осама“. Тя сега следва актьорско майсторство в Индия.

Париза и Сахар са част от шепата жени режисьори в Афганистан, които са насочили вниманието си към насилието срещу жените с цел както да могат да снимат жени във филмите си, така и да разкажат за условията, в които те живеят.

Преди девет години тя създава своята филмова компания „Саба Филм“ именно с тази цел. „Имам две послания към афганистанските жени и момичета. Първо, те никога не трябва да мислят, че са слаби, второ, те трябва да са по-самоуверени“, каза Сахар, чиято откровеност и дисциплина загатват за нейното минало като една от малцината жени-полицаи в Афганистан.

Нейният нов сериал „Зелените листа на есента“ поражда надежда за невъзможното. Младоженката е жертва на „баад“, древен афганистански обичай, при който като обезщетение за извършено престъпление се дава жена. Въпреки че е незаконен, този обичай е широко разпространен и предизвиква протести от международни правозащитни организации.

Според сюжета на филма тя е дадена на съпруга си, след като брат й убива негов роднина в дуел. Честта на семейството й е възстановена, но тя е пребивана, преживява сексуален тормоз и е принудена да робува на мъж, когото презира. По-късно братът на младата жена отмъщава за сестра си и наръгва психично болния й съпруг. „Това е само един пример за многото проблеми, пред които афганистанските жени са изправени в днешното общество“, казва Сахар.

Още по-голямо предизвикателство са заплахите, които филмовата индустрия получава от активизиращите се отново талибани, които забраняваха телевизията, както и достъпа на жени до повечето професии, преди да бъдат свалени от афганистански сили с подкрепата от САЩ преди десетилетие.

В условия на ескалиращо насилие в Афганистан в десетата година на водената от НАТО война страхът от талибаните все още витае в обществото. Според афганистанската филмова индустрия самоубийствените атентати и бомбите заплашват съществуването на афганистанското кино точно толкова, колкото и липсата на добро оборудване.

„Това са причините, поради които нашето кино не може да се развива“, казва Латиф Ахмади, популярен режисьор и директор на „Афган Филм“, държавния киноцентър. Той също така добавя, че парите, плащани на актрисите – като награда за тяхната опасна професия – са доста оскъдни поради лошата икономическа ситуация в страната, където повече от четиридесет процента живеят под прага на бедността.

БТА