Десислава Григорова: Голяма част от хората с различна сексуалност се крият от родители, приятели…
И сега има 5-има пребити, но преди 10 г. не можехме и да си помислим за гей парад
Десислава Григорова е една от организаторките на гей парада в София в събота. Тя е член на Управителния съвет на Фондация „София прайд”. Фондацията е главен организатор на шествието “София Прайд” за равни права на ЛГБТ хората (лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални). Това е четвъртото подред подобно събитие в София срещу хомофобията, дискриминацията и престъпленията, продиктувани от омраза. Събитието мина без нападения, но впоследствие петима от организаторите му са проследени, причакани в малка уличка и пребити.
– Колко хора според фондация “София прайд” присъстваха на парада?
– При събирането на участниците на „Моста на влюбените“ още на входовете на всеки беше слагана гривна. След края на шествието останалите гривни бяха преброени. Точния брой на участниците, които са били в шествието е 1300 човека.
– Колко от тях бяха хора с хомосексуална ориентация, като изключим дошлите от любопитство и проявяващите солидарност?
– Това за нас не представлява интерес и не водим такъв отчет. Всички са добре дошли на шествието, което е преди всичко с цел да събере на едно място различни хора и да им позволи да се почустват единни чрез общата идея, че всички трябва да сме равни, да не се разделяме по какъвто и да е признак.
– По-трудно или лесно е да участваш в подобен парад, отколкото преди 10 години например? С какво беше различен този парад, доволни ли сте?
– Преди 10 години не можехме и да си помислим да направим парад. Това беше четвъртият прайд (б.а. – шествие). Беше различен с това, че мина много спокойно, без изнервеност и притеснение при участниците, а и без нужда да се прекосява бързо маршрута заради опастност от атаки.
– На това шествие нямаше задържани. Имало е само административни мерки. На какво се дължи това спокойствие? Стават ли българите по-толерантни?
– Надяваме се това да е така и обществото вече по-спокойно да приема присъствието на хомосексуалните. Макар, че шествието вчера премина без проблеми, след него, петима души от организаторите бяха нападнати в една малка улица, доста по-далече от мястото на прайда и бяха бити. Нашите приятели са извикали полиция и докато са чакали да дойдат, нападателите са се върнали с кола и са започнали да им крещят „Изроди! Трябва да умрете!“ и други такива. Предполагаме, че тези пет човека са били проследени от нападателите си на тръгване от прайда и са били причакани, докато влязат в малка и безлюдна уличка. Момчетата са с разбити носове, вежди, устни. Органите на реда са уведомени и извършителите се издирват.
– В деня на българския парад подобни прояви имаше в други страни, сред които Хърватия – католическа и като цяло консервативна държава. По-зле ли сме по показател толерантност в сравнение с други държави?
– Относително е. Не ни е необходима толератност тип „не ми пречите, ама си седете в къщи и не се показвайте“. Радостно е, че прайдовете преминават все по-спокойно.
Но случаят, който описах горе, с нападението на нашите приятели, е престъпление от омраза. Целта му е да рани, унижи и сплаши жертвите, а и да изпрати послание към цялата общност. За съжаление в наказателния кодекс все още липсва престъпление от омраза по признак сексуална ориентация. Такива престъпления се случват ежемесечно, а миналата година едно момче беше убито в парка, защото „приличало на гей“ на убийците му. Това е отвратително и ние няма да спрем да търсим по-тежки наказания за извършителите на този вид престъпления. Много от побойниците се разминават със сериозна присъда и ги съдят единствено за хулиганство, което е изключително несериозно.
– Скоро психиатър от Хонконг излезе с твърдението, че хомосексуалността е болест и той можел да я “лекува”. Колко е разпространено това схващане у нас?
– За съжаление се намират псевдолечители, които се опитват да излекуват сексуалната ориентация на хомосекуалните. Това е все едно да се опитват да излекуват цвета на очите на някой. Невъзможно е да промениш нещо, с което човек е роден. Не може да се лекуват хомосексуалните и да станат хетеросексуални, както и обратното. Хората, които твърдят, че могат да го направят, са шарлатани и тяхната дейност е изключително опасна, тъй като непоправимо уврежда психическото здраве на изпратените за „лечение“ при тях. Призоваваме родителите да не се опитват да „лекуват“ сексуалната ориентация на децата си, а да ги приемат такива, каквито са.
– Защо се наложи фондацията да плаща за охрана на шествието, а не държавата?
– Това не можем да го обясним. Част е от цялата процедура по разрешаване на събитието. И за да се случи е необходимо да спазваме процедурата. Това, което не можем да си обясним е къде, как и защо е регламентирано това, тъй като е в противоречие с всички европейски директиви и международни норми. България като държава, която в конституцията гарантира свободното сдружаване на гражданите си, би трябвало да приложи и всички необходими мерки за мирното протичане на такова събиране, още повече, когато то е заплашено от атаки.
– Заплатен ли е труда ви като правозащитник?
– Работим на абсолютно доброволни начала във фондацията и абсолютно никой не получава пари като правозащитник. Всички работим за каузата и с желанието за уеднаквяване на правата на ЛГБТ хората, с тези на хетеросексуалните.
– Един от лозунгите на картичките за събитието беше, че хората с различна сексуална ориентация у нас са 5 %. По-голямата част от тях водят ли таен живот или открито заявяват себе си?
– Доста голяма част водят таен живот – крият се от родители, приятели, колеги. Ако не беше така, тогава със сигурност на прайда щеше да има стотици хиляди хомосексуални, които без страх да покажат на обществото, че те са тук и живеят същия живот, със същите проблеми като на всички останали. За съжаление много хора се страхуват, че ако открито заявят сексуалната си ориентация, ще бъдат изгонени от семейството си или бити от роднините, изоставени от приятелите си или уволнени от работодателя си. Има хиляди случаи на хомосексуални хора претърпели силно драматични моменти след излизането си на светло. Важно е обаче ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални и трансексуални) да бъдат видими, защото чрез по-активното и открито присъствие на общността в обществени живот ще се променят и нагласите на мнозинството, което ще разбере, че тези хора не са изроди, не са болни и че са същите като всички. Това ще доведе и до по-открито говорене за проблемите на хомосексуалните, съответно до осъзнаване на неравностойното им положение при достъпа до медицински услуги, липсата на право на онаследяване на партньора, липсата на възможност двама хомосексуални родители да са с равни права върху детето, което отглеждат и т.н.
– Какви са преобладаващите цели на фондацията, срещу какво основно се бори? Има теми, които предизвикват спорове и сред солидарните хора – например хомосексуалните бракове. Води ли се подобна борба за узаконяване у нас?
– Правят се активни опити да се стигне до политическа воля за диалог по проблемите на ЛГБТ хората, да се стигне до институциите, от които зависи промяната на законодателството, и до опити да се премахне стигмата върху образа на хомосексуалните.
Относно браковете – да, искаме бракове или друга законова форма на регламентиране на отношенията между двама души. Това е не само за хомосексуалните двойки, но и за хетеросексуалните, които живеят без брак. Има необходимост хората в двойката да имат възможност да бъдат защитени от закона. Става въпрос за проблеми като домашното насилие, онаследяването, поделяне на имущество при раздяла, права върху децата на двойката, правото да не свидетелстваш в съда срещу партньора си, да имаш достъп до информация за здравословното състояние на партньора при престой в медицинско заведение и т. н.
– Вие отглеждате син с вашата партньорка (б. а. – Аксиния Генчева, бивш изпълнителен директор на БГО Джемини). Как се приема това в обществото, на места като детската градина, съседите и т. н.? Има ли групи, и кои, демонстрирали неразбиране или агресия?
– С Аксиния се разделихме преди година. Но живеем заедно и заедно отглеждаме сина ни. Нямаме проблеми за момента, тъй като ние много открито обясняваме за нашето семейство и обикновено срещаме разбиране. Педиатъра на сина ни, неговите учителки в детската градина и всеки друг, който по някакъв начин участва в живота на семейството ни, знае че сина ни има две майки. На съседите си нямаме нужда да обясняваме личния си живот, защото те не са част от него. Проблемът идва, когато заговорим за далечно бъдеще и за хипотетични неприятни ситуации. Например, при смърт на биологичния родител, другият (т. нар. социален родител) за пред нашите закони е абсолютно никой. Институциите действат по съществуващите разпоредби и социалният родител не съществува. Не ги интересува, че например този човек е от раждането на детето с него и най-добре от всеки друг на света го познава, разбира нуждите му и го обича, така както никой друг. А също така и не питат детето и не се интересуват, че освен загубата на биологичен родител, детето в тази ситуация губи и втория си родител. Процедурата е такава, че детето отива при живите родители на биологичния си родител, а ако такива няма, се настанява в дом за сираци и се обявява процедура по осиновяване. Тогава социалният родител би могъл да подаде документи и за осиновяване на детето, но представете си колко минимални биха били шансовете.
– Какви трудностите сте се сблъскали при отглеждането му? Законодателни, социални? Преодолявате ли ги?
– Сблъскваме се с проблеми като на всички родители. Притесняваме се дали расте в добра среда, дали в детската градина се чувства добре и се учи добре, ядосваме се, че няма достатъчно подходящи места за игра и като цяло градът не предлага подходящи занимания за деца. Ние сме като всяко друго семейство с дете, с разликата, че държавата не желае да проумее нуждата от права върху детето и от втория родител.