Десет неразгадани мистерии или обратната страна на съветската Луна

сп. Форин Полиси

Двадесетте години след разпадането на СССР се оказаха златна мина за историците – златна заради ценните открития, направени при проучването на архиви и мемоари, и мина – заради напрегнатия и обезсърчаващ труд, който често трябва да се полага, за да могат те да бъдат осветени.

За съжаление в много отношения до момента сме осветлили само повърхността на съветската история; откритото досега в основни линии се свежда до увлекателни сведения, за които узнаваме от записи и свидетелски разкази за някога тайни събития. Но има още много неща, които все още не знаем.

Да вземем например обемистата и ценна нова книга „Шедьоври на историята: Мирният край на Студената война“. Тази книга е като тайно хранилище, което разкрива най-впечатляващите свръхсекретни документи, отнасящи се до революциите от 1989 г. Владислав Зубок, един от редакторите на книгата, я сравнява с видимата част на Луната – докато обратната й страна остава скрита.

В тази връзка ви предлагам произволно направен списък на десетте съветски тайни, които ни очакват на обратната страна на Луната.

1. Какво се случи след разпадането на СССР с милиардите в долари и злато, с които се предполага, че разполагаше Комунистическата партия? В някои съобщения от чуждестранната преса в онези времена се твърдеше, че те бързо са били преведени по сметки в чужди банки, но доказателства за това така и не бяха представени. Егор Гайдар, министър-председателят от времето на Борис Елцин, беше наел международен частен детектив от „Крол Асошиейтс“ (компания, занимаваща се с издирване на парите на диктаторски режими – бел. ред.), с цел те бъдат намерени, но без резултат. За какви суми става дума и къде са те?

2. Съветският съюз действително ли е разработил преносимо в „куфар“ ядрено оръжие ? Имаше множество спекулации на тази тема, но това така и не беше доказано. Руският генерал Александър Лебед заяви през 1997г., че по съветско време е имало стотина такива ядрени бомби в „куфарчета“ и половината от тях са изчезнали. Но твърденията на Лебед бяха неясни и противоречиви, а други или отричаха съществуването на куфарчета, или твърдяха, че Лебед ги е сбъркал с ядрени сухопътни мини. Кой е прав?

3. В първите седмици след Чернобилската ядрена катастрофа от края на април 1986 г. съветският лидер Михаил Горбачов запази странно мълчание. Той не направи нито едно изявление по темата чак до 14 май, когато от аварията вече бяха изминали две седмици. Какво се е говорело и се е вършело на най-високо ниво в държавата в тези първи дни на аварията? Защо този иначе решителен човек изглеждаше сякаш парализиран?

4. В началото на 70-те години съветските лидери одобряват създаването на секретна програма за производство на биологично оръжие. До нас са достигнали само общи сведения за тези изследвания, но не знаем нищо за военната им страна. Имало ли е някаква „концепция на употребата им“ или някаква военна доктрина за водене на бактериологична война? И срещу кого и на чия територия е трябвало да бъде водена тя? Било ли е създавано изобщо оръжие, което да е специално предназначено за такъв тип бойни действия? Какво е станало с него след разпадането на СССР?

5. И до ден днешен остават неясни важни подробности около Кубинската ракетна криза, а също така и сведения относно това какво са казали кубинските революционери като Раул Кастро и Че Гевара при посещенията си в Съветския съюз преди кризата от 1962 г., а по-късно и Фидел Кастро. Въпреки появилите се стенограми от заседанията на Политбюро и депеши от онова време, липсват документални свидетелства за преговорите им със съветския лидер Никита Хрушчов преди и след кризата, които биха могли да хвърлят нова светлина върху това защо се е стигнало до извеждането на ядрените ракети от Куба и какви поуки са били извлечени от тази ситуация.

6. В книгата си от 1999 г. Кен Алибек, заместник-директор на съветската програма за подготовка за бактериологична война, който по-късно дезертира, заявява, че „основната цел“ на операция „Флейта“ на КГБ „е била разработване на психотропни и невротропни биологични вещества, които да бъдат използвани в специалните операции на КГБ – включително и за „мокри поръчки“ като политически убийства“. Какви са били обхватът и крайната диспозиция на операция „Флейта“?

7. В началото на 1981 г. Москва изпраща спешни инструкции на КГБ и ГРУ (съветското военно разузнаване) за събиране на информация относно възможен изпреварващ ядрен удар на САЩ. Тези инструкции стават известни като РЯН (ракетно-ядрено нападение). Олег Гордиевски, агент на КГБ, шпионирал за Великобритания, осигурява изтичането на информация на Запад, а подробностите за този план са публикувани от него и Кристофър Ендрю в тяхната книга от 1990 г. „КГБ: Историята отвътре“. Но ние не знаем как лидерите в Москва, в частност Юрий Андропов, който през 1982 г. стана генерален секретар на компартията, са реагирали на тези доклади. Възможно ли е Кремъл наистина да е имал толкова голяма параноя от ядрен удар, колкото изглежда?

8. В началото на 80-те Съветският съюз построява огромен подземен бункер в планината Урал, известен с името „Грот“ (рус. изкуствена пещера – бел. ред.) и вероятно замислен като команден пункт на Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСН), който да може да издържи на ядрен удар. Американското разузнаване засича признаци за строителство на бункер, но той дълго време остава мистерия. Каква е била истинската цел на „Грот“?

9. Понякога тайните могат да се скрият в купчини от данни. САЩ години наред си блъскаха главите – безрезултатно – за да разберат каква е реалната тежест, която отбраната и сигурността упражняват върху съветската икономика. С оглед на разликите в използваните системи, методи и материали един съветски танк със сигурност не е струвал на държавата толкова, колкото един американския танк. Дори съвременните вътрешни доклади, като тези събрани от Виталий Катаев, сътрудник на Централния комитет, чиито документи намерих и използвах за моята книга „Мъртва ръка“, оставят множество въпроси без отговор, както по отношение на фактите, така и по отношение на анализите.

Според Катаев около двадесет процента от съветската икономика (според ЦРУ този процент е между петнадесет и седемнадесет) работят за отбраната, но има множество стойности, които е трудно да се пресметнат, като например истинската цена на труда и на материалите в плановата икономика, защото съветските заводи, работещи за отбраната, са произвеждали и стоки за бита като телевизори и шевни машини. Каква е била тежестта на надпреварата във въоръжаването за Съветския съюз?

10. Добре ли е служила на съветските ръководители разузнавателната мрежа на КГБ в чужбина? Когато се наложило да се прецени опасността от Стратегическата отбранителна инициатива на Роналд Рейгън, според Катаев КГБ постоянно я надценявало от страх да не бъде обвинено, че я е подценява. Гордиевски казва, че докладите на КГБ често се основавали на изрезки от вестници, защото комитетът не разполагал с по-добри източници. До каква степен е била добра разузнавателната дейност на КГБ? Имало ли е систематична склонност на ръководството на страната да се съобщава онова, което то иска да чуе?

БТА