Истерията групово пазаруване. Изтрезняването е неизбежно

Георги Неделчев. Снимка: личен архив

Тук в България винаги сме обичали да се вманиачаваме, при това на сляпо, по възможно най-стадния начин. Самостоятелното взeмане на решения не ни е любимо занимание. Предпочитаме да гледаме какво прави съседът и да следваме примера му – даже и когато не е толкова светъл.

Поредната мания, която от година събира все повече привърженици, е колективното пазаруване с ваучери за намаление от интернет. В световен мащаб това е уж прогресиращ бизнес, оценяван на милиарди. Тук той е побългарен типично по нашенски и вече се е стигнало до пренасищане, от което никой няма полза.

Към днешна дата функционират над 50 (петдесет) български сайта за групово пазаруване. Има и няколко портала, които опитват да съберат офертите от тях на едно място. Създадени са даже системи за улеснение на “предприемачи”, чрез които всеки може да направи и стартира подобен сайт за броени минути.

На пръв поглед звучи просто и ефикасно: магазин или салон за услуги обявява оферта и започва да търси желаещи да се сдобият с талонче за отстъпка. Когато бройката на мераклиите достигне определено ниво или конкретна дата и час, заплатените ваучери влизат в сила. С билетчето в ръка отиваш в масажния салон и получаваш услуга за 80 лева, но плащаш за нея примерно 30. От тях една част отива за масажистите, а друга – за сайта посредник. С подобен ваучер можеш да ядеш и суши от квартално заведение на половин цена, да почиваш в хотел с голяма отстъпка и даже да слушаш Поли Генова на живо само за 4 лева вместо за 10.

Дотук добре. Системата сигурно би работила чудесно, ако съществуваха няколко такива сайта, които да поддържат еднакво висока коректност и към бизнес-партньорите, и към крайните клиенти. Когато обаче офертите са хиляди и идват от над 50 различни места, хаосът е пълен, а вероятността и трите страни от схемата да са доволни вече клони към нула.
Заслепени от примера на комшии и познати, все повече фирми от малкия бизнес се впускат в рискованото начинание, без да са си направили добре сметката. Вярно е, че отстъпка до 70% може да напълни магазина ти с клиенти. Но може да ти донесе и загуби, от които никога да не се съвземеш.

Далеч не всякакъв тип услуги са подходящи за подобен бизнес-модел, но българският пишман-предприемач, естествено, научава последен това. Невинаги има и гаранция, че клиентите, изяли пица за 1/3 от цената й, после ще те посетят отново, за да хапнат нещо и без отстъпка. Всъщност повечето фенове на груповото пазаруване са просто едни „ловци на промоции“, които нямат абсолютно никаква потребителска лоялност. На мига ще забравят за заведението, в което вчера са яли с 60% отстъпка, когато днес излезе новата оферта за друга кръчма. Тоест, рекламният ефект се изпарява на секундата.

Всички сме виждали намаленията на стоки в големи вериги като “Метро” и “Карфур”. Понякога цените са доста под себестойността на продукта. Гигантите обаче могат да си позволят този трик, защото компенсират загубите чрез паралелния стокооборот. Дали малките обекти са способни на същото?

В желанието си да се конкурират в груповата истерия, много заведения или салони къде неволно, къде умишлено са принудени да влошат качеството на предлаганите услуги. Така се стига до обратен ефект – разочаровани клиенти заклеват приятелите си никога да не стъпват на въпросните места. От една страна, персоналът гледа с лошо око на “тия с ваучерите”. От друга – приносителите на талончета често пъти са снизходителни към слугуващите им на безценица фризьорки или масажистки… Размахват гордо талона като печеливш билет от лотарията със самочувствието на завоеватели, прецакали системата.

Разбира се, масово се прилага и най-евтиният номер – обявената първоначална цена е умишлено завишена, за да може “грандиозната отстъпка” да се доближи до реалната й себестойност. Но нито тези трикове, нито свръхпредлагането и хаосът не стопират психозата – заради пословичната любов на българина към “авантата”. Колективното грабене на ваучери все още е във възход. Гласът на онези, които са потърпевши от него, се губи в общия телешки възторг на печелившите.

Има ли все пак някаква доказана полза от тази групова истерия?

Преди всичко – най-сетне и у нас интернет-пространството осъществи пряка връзка с външния свят. В страна, където онлайн-търговията все още е на светлинни години зад онази в развитите държави, това все пак е важен пробив.

Второ – малките квартални обекти получиха някакъв шанс да се конкурират с моловете и хипермаркетите. Друг е въпросът, че той може да се окаже самоубийствен за много от тях. Но онези, които действително се стараят, все пак ще успеят да си завоюват постоянна клиентела и това може да ги закрепи.

И трето – груповото пазаруване внася раздвижване на рекламния пазар като цяло. Даже и когато не осигурява реална клиентела, изобилието от оферти из интернет все пак насочва, макар и пасивно, вниманието на хората към някои заведения, хотели и салони. Ако не беше изкушението да се включат в “колективната мания”, много пишман-бизнесмени, типично по български, биха си спестявали разходите за каквато и да било реклама. Сега поне имат шанс някой да чуе за тях.

Но има ли надежди груповата истерия да се окаже успешен модел, а не да гръмне като поредния бизнес балон?
Ще се утвърдят ли и тук световни гиганти в бранша като Groupon? Репутацията им на Запад е противоречива. Според някои анализатори това са своеобразни пирамиди като онези на фараоните от началото на 90-те. Те непрекъснато привличат капитали от нови клиенти, с които плащат задължения към предишни. За българските им имитатори обаче също няма никакви гаранции за коректност и стабилно бъдеще.

Най-тъжното е, че истерии като сегашната консумират творчески и финансов-ресурс, който е нужен в по-перспективни области. Вместо да развиват реална онлайн-търговия (със стоки, филми, списания, книги и др.), повечето интернет-компании и програмисти днес са заети да бълват сайтове за групово пазаруване. Вместо да усъвършенстват услугите, менюто или персонала си, стотици обекти се изкушават от обещанията на десетки сайтове и сайтчета и нехаят за качеството.
Изтрезняването след подобно опиянение е неизбежно. Въпросът е кога точно ще настъпи и доколко болезнено ще бъде. Но дано да се окажем лъжливи пророци.

ПРИМЕРНИ ГРУПОВИ ОФЕРТИ

– Обезкосмяване на подмишници и триъгълник за 36.54 лв, вместо за 118 лв.;
– Греховно ниска цена на хотел четири звезди – 79 лв. за 2 нощувки, 2 закуски, ориенталски десерт и антистрес масаж;
– Урок по плуване в басейн, сега само за 6,90 лв., вместо за 14 лв.
– Сватбеният ден е един от най-важните в живота – подарете си спомени само за 192 лв. вместо 480 лв.
– От 107 лв. на 17 лв.! Великолепна професионална фотосесия!
– Скално катерене на купонджийска цена от 30 лв. вместо за 60 лв.
– Машинно отстраняване на неприятни миризми от автоклиматика само 44,40 лв. вместо 88,80 лв.

Текстът е публикуван и във в. „Уикенд“.

От сайта на Георги Неделчев

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.