Русия е готова на всичко, за да върне доверието в АЕЦ

в. Независимая газета

Русия строи в Китай АЕЦ Тянвян. Снимка: Атомстройекспорт

Шефът на „Росатом“ Сергей Кириенко разказа на премиера Владимир Путин какви тестове за сигурност са направени в руските АЕЦ. Проверките там започнаха след аварията в японската АЕЦ „Фукушима 1“, която разклати доверието към ядрената енергетика в обществото.

В контекста на глобалното недоверие към мирния атом за Кириенко е важно да докаже, че руските енергийни блокове са сигурни и биха издържали всякакви катастрофи. „Росатом“ се стреми освен това да запази пакета с поръчки за десетилетия напред; според експерти, в противен случай отрасълът ще бъде застрашен от криза.

По време на разговора с шефа на „Росатом“, Владимир Путин му припомни последиците от японската ядрена авария. „Бях ви помолил заедно с вашите колеги да потърсите международни експерти и да анализирате сигурността във всички наши атомни електростанции. Време е да се отчетете“, каза премиерът.

Направени са над 100 проверки, отвърна Кириенко. По думите му, случаят с „Фукушима“ показва, че в подобни ситуации най-важна е сигурността на резервното оборудване за подаване на електроенергия и вода. „Естествено, в нашите централи не може да се случи земетресение девет бала или цунами. Всички централи у нас са разположени в зони с шестобална, най-много седмобална сеизмичност. Това е максимално възможното. Но все пак стигнахме до логиката, че това не може да е смекчаващо обстоятелство“, изтъкна шефът на „Росатом“.

В тази връзка е осъществена комплексна проверка в руските АЕЦ. „Всяка централа е проверена четири пъти. Всъщност сме единствените в света, които са го сторили след „Фукушима“. Поканихме за партньорска проверка Световната организация на ядрените оператори. Те провериха осем от десетте ни централи, прегледаха системата за сигурност и стабилност и дадоха оценката, че според тях всички вземани мерки са достатъчни и строго отговарят не само на руските, но и на международните норми“, отбеляза Кириенко.

Той прогнозира, че след аварията във „Фукушима 1“ международните норми за сигурност на АЕЦ ще станат по-строги. На практика обаче това няма да засегне Русия, тъй като новите проекти за руски АЕЦ отговарят на постфукушимските изисквания. Предвидена е двойна защитна обвивка, която би издържала падането на тежък самолет, всяка възможна експлозия, земетресение или цунами, също и система за пасивно отвеждане на топлината.

Колкото до действащите централи, според Кириенко сигурността ще бъде засилена и за целта има решение да се купи нова техника, тъй че и тези АЕЦ да бъдат хармонизирани с постфукушимските стандарти. „Росатом“ е отпуснал над 15 милиарда рубли (към 533 милиона долара – б. р.), с които за две години да се купят необходимите дизелови генератори, моторни помпи и т. п.

Фактически става дума да се формира още едно ниво на сигурност – пето или дори шесто вече, отбеляза Кириенко. Направеното до момента е само началната фаза. Ако потрябва, проверките на системите за сигурност в АЕЦ ще продължат. „Повторно ще проверяваме, колкото бъде необходимо, щом трябва“, увери той.

Независими експерти съзират в действията на „Росатом“ политически и икономически компонент. Според съпредседателя на групата „Екозащита“ Владимир Сливяк, ръководството на държавната корпорация със сигурност е наясно със същинското положение в руските АЕЦ, а то далеч не е твърде бляскаво.

В Русия работят в момента 10 ядрени централи, което означава 32 енергоблока, повечето от първо и второ поколение. Те имат цял куп конструктивни дефекти и тъкмо затова не стигат нивото на днешните стандарти за сигурност. При което в случая с блоковете РБМК (от чернобилски тип) дефектите са неотстраними. Най-рационалното решение ще е те да бъдат спрени от експлоатация, което обаче едва ли е възможно в обозримо бъдеще, смята Сливяк.

Вместо това властите в Русия полагат усилия на всяка цена да докажат пред цял свят, че руските АЕЦ са изключително надеждни и сигурни. Те всъщност влизат в задочен спор с противниците на мирния атом, активизирали дейността си след японската авария. Така привържениците на т. нар. чиста енергетика поставят под заплаха бъдещето на ядрената. Както знаем, след събитията в Япония Германия, Швейцария, Чили и Венецуела се отказаха да строят и да използват АЕЦ – а последната държава се канеше да сътрудничи точно с Русия.

Общите загуби на „Росатом“ от провалените след „Фукушима“ договори с чужбина според експерти са близо 20 милиарда долара. Впрочем, изпитаните партньори на Русия – Китай и Индия, а също и нови като Турция, Виетнам, Йордания и Армения, официално не са анулирали своите планове в сферата на ядрената енергетика. Това обяснява и действията на Кириенко, който полага усилия да не даде повод за съмнения в сигурността и стабилността на руските АЕЦ, смята екологът Владимир Сливяк.

На карта са поставени милиардни инвестиции, също така – амбициозните планове за развитие на руската атомна енергетика и за превземане на световните пазари. Ще припомним, че според федералната програма „Развитие на ядрения енергопромишлен комплекс на Русия“, до 2025 г. делът на електроенергията, произвеждана в руски АЕЦ, трябва да нарасне от 16 на 25 процента от общия обем. Предвижда се да бъдат изградени 26 енергоблока и въведени в експлоатация 6 АЕЦ, включително две плаващи централи.

Темповете в развитието на руската атомна промишленост изглеждат също тъй впечатляващо в паричен еквивалент. През 2007 г. отрасълът е купил оборудване за 22 милиарда рубли (близо 781 милиона долара – б. р.), а тази година поръчките са нараснали десеторно – на 220 милиарда рубли. При което 96,4 на сто от оборудването е поръчано на руски предприятия. Загубата на договорите с чужбина означава най-малкото стагнация или дори криза в атомната индустрия.

Ситуацията в световната ядрена енергетика остава неясна и до днес. А всяка нова авария може да предизвика необратими последици за нея. Перспективите пред мирния атом може да бъдат преоценени, стига само ликвидирането на последиците от японската авария изведнъж да се проточи или да поскъпне твърде много. В такъв случай се очертава жителите на все повече държави да настоят пред своите правителства за отказ от мирния атом.

При това положение руските дейци от атомния отрасъл фактически се превръщат в заложници на чужди грешки, а на практика вече няма да е възможна никаква намеса в ситуацията. Хората имат готовност да приемат като нещо неизбежно екологичните щети от изтеклия в морето петрол, разрушените от експлозии тръбопроводи, смъртните случаи в мините и другите техногенни катастрофи. С една дума, буквално всичко, само не и заплахата от радиация. И това не може да се пренебрегне.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.