САЩ – трилиони за война

За последните 10 години САЩ са изразходвали между 3,7 и 4,4 трилиона долара за войните, в които са замесени, обяви група експерти от Института за международни проучвания „Уотсън“ към университета „Браун“ в доклад, озаглавен „Цената на войната“, предаде Ройтерс.

За участие във военни конфликти след 11 септември 2001 г. САЩ са изразходвали между 2,3 и 2,7 трилиона долара. Общата сума обаче рязко се увеличава, ако към преките разходи се прибавят разходите за компенсация и издръжка на ранени американски войници. В оценките не са включени още близо 1 трилион долара, които САЩ ще плащат като лихва върху емитираните ценни книжа, с които се финансират военните операции и свързаните с тях дейности.

Специално внимание се отделя и на последствията от големите военни разходи върху бюджета на САЩ, който е на път да излезе от поддаващи се на контрол рамки заради застаряването на населението на страната и непрекъснато растящите разходи за здравеопазване.

Поставя се и въпросът какво са спечелили САЩ от многотрилионната си инвестиция във война.

В доклада се прави паралел между разходите, които са били необходими, за да бъде нанесен ударът на 11 септември 2001 г. На 19-те атентатори, които откраднаха самолети и се разбиха в Световния търговски център, в Пентагона и в полето на Пенсилвания са били необходими не повече от 400-500 хиляди долара. Те убиха 2995 души и нанесоха щети на икономиката на САЩ в размер на 50 до 100 милиарда долара.

Атентатът постави началото на поредица от войни, в които 50 милиарда долара не са нищо повече от грешка при закръгляване, посочва Ройтерс.

„Решихме да се опитаме да намерим отговор на въпроса какво печелим. В края на краищата, политиците никога не биха задали този въпрос“, изтъква пред Ройтерс Кетрин Луц, която е сред авторите на „Цената на войната“.

От стратегическа гледна точка резултатите са противоречиви. Саддам Хусейн и Осама бин Ладен са мъртви, но Ирак и Афганистан въобще не приличат на стабилни демокрации. Иран засили влиянието си в Персийския залив, а талибаните, макар да бяха прогонени от управлението на Афганистан, продължават да действат като жизнеспособна военна сила. Специално внимание в проучването се обръща и на Пакистан, който е споменаван като „бойно поле“ наред с Афганистан и Ирак. Всъщност, посочват авторите, жертвите в Пакистан са повече от жертвите на конфликта в Афганистан.

От икономическа гледна точка резултатите също са смесени. Разходите за войната носят по половин процент увеличение на брутния вътрешен продукт на година, но това се компенсира изцяло от негативните аспекти на военните разходи.

Политиците по принцип проявяват трайна тенденция да подценяват цената на войната, надявайки се – винаги погрешно – че войните ще бъдат по-кратки и с по-малко жертви, отколкото се оказва в действителност, посочва друг от авторите, Нита Крофърд. Според нея администрацията на бившия президент на САЩ Джордж Буш била „безсрамно политически мотивирана“ да подцени необходимите разходи за нахлуването в Ирак през 2003 г.

По принцип голяма част от разходите, свързани с отбрана и воденето на войни, се пренебрегват умишлено, тъй като всички предпочитат да съсредоточават вниманието върху онова, което се отделя за Пентагона. „Миналата седмица президентът Обама обяви, че за война САЩ са похарчили трилион долара. Е, той закръгли надолу с 200-300 милиарда… Не знам какво всъщност знае президентът, но наистина бих искала да става дума само за един трилион долара“, изтъква Крофърд.

Преките разходи за война през последните 10 години, по цени от 2011 г., възлизат на 1,3 трилиона долара, изчислили авторите на „Цената на войната“. Но когато става дума за отчитане на всеки похарчен долар, свързан с войната, тогава сумата от 1,3 трилиона долара е просто едно добро начало. Разходите за войната се финансират с натрупването на дефицит – следователно към първоначалната сума трябва да се добавят поне още 185 милиарда долара лихви. Освен това Пентагонът е получил допълнително между 326 и 652 милиарда долара извън сумите, отишли пряко за финансиране на военните действия.

За вътрешна сигурност са похарчени още 401 милиарда долара, които също могат да бъдат свързани с атентатите на 11 септември 2001 г. Освен това досега американските военни, които са служили в Ирак и Афганистан, са предявили искове за лечение и инвалидност в размер на 32,6 милиарда долара. През следващите 40 години тези разходи ще се увеличават, защото ветераните стареят. Към 2050 г., според авторите на доклада, разходите за компенсации на ветераните от войни ще достигне от 598 до 934 милиарда долара.

Дотук сумата от всички тези разходи е между долната оптимистична граница от 2,9 трилиона долара и умерено реалистичната преценка от 3,6 трилиона долара, които хазната е похарчила. „И тази сума въобще не включва социалната цена, която не се плаща от хазната, а от ветераните, инвалидите и техните семейства, и която е между 295 и 400 милиарда долара“, твърди друг от авторите на доклада, Райън Едуърдс.

От гледна точка на човешките жертви статистиката е също толкова трудна и не по-малко шокираща. Във военни действия с участие на САЩ са загинали между 224 000 и 258 000 души. Жертвите ще се окажат много повече, ако към броя на убитите се прибави броят на починалите от липса на питейна вода и медицински грижи и от недохранване. Още 365 000 са били ранени, и общо 7,8 милиона души са били принудени да напуснат домовете си, изтъкват авторите на проучването.

Твърденията за 125 хиляди убити цивилни и 10 000 убити войници и членове на службите за сигурност на Саддам Хусейн не са нищо повече от догадки. Това са вероятно хората, убити от куршум или шрапнел. Има много източници за броя на жертвите, но всички дават различни данни. А американските военни отказват да водят точна статистика. „Ние не броим трупове“, заявил американски генерал след падането на режима на Саддам през 2003 г. Истината е, че оценките за косвените жертви на конфликта са толкова несигурни, че не си струва да бъдат включени в доклада, посочва Ройтерс.

За цивилните жертви на военни действия в Пакистан, където САЩ използват единствено удари с безпилотни самолети, въобще няма статистика. В Афганистан броят на убитите цивилни се оценява на 11 700 до 13 900 души. „Боевете спират, но хората продължават да умират. И това е по-страшно дори от съдбата на онези, които стъпват върху забравена противопехотна мина. Няма здравеопазване, хората все още страдат от последиците на недохранването… Примерите са много“, изтъква Нита Крофърд. „Да не говорим за ветераните, които се връщат у дома и се самоубиват, или са принудени да живеят с разбита психика“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.