Тунизийците: свободни, но безработни
в. Ню Йорк таймс
Миналата неделя Хусим Хани от град Сиди Бузид, в централната част на Тунис, отиде до мястото, където 26-годишният уличен търговец Мохамед Буазизи се самозапали в утрото на 17 декември миналата година, и си спомни за събитията, сложили началото на революцията, която днес наричаме Арабска пролет.
Той си спомни също и за опита на собствения си син да се самозапали. „Той не може да вижда с едното око и сега чака да му бъде направена операция“, казва Хани, добавяйки, че опитът за самоубийство на 18-годишния студент бил плод на „недоволството“, свързано с бъдещето. „Мнозина млади хора се опитаха да последват примера на Буазизи“, казва той.
Мохамед Буазизи, който умря през януари, е считан за мъченик от хората по прашните улици на Сиди Бузид, където стените са изпъстрени с лозунги от рода на „Защити правата си“, а възпоменателни плочи с гравирани на тях надписи „Liberte“ са заковани на автобусните спирки.
Въпреки това, пет месеца след народния бунт, който доведе до свалянето от власт на бившия диктатор Зин ал Абидин бен Али, вече има признаци, че първоначалната еуфория отслабва.
По време на протест срещу безработицата – основната причина за бунта, дванадесетина млади хора, завършили образованието си, залепиха дипломите си на входа на кметството.
Местни хора твърдят, че Буазизи, който от 10-годишна възраст е работил на няколко места, може и да не е смятал да се самоубива сериозно, а смъртта му е резултат от протестен акт, който се е объркал.
Все пак след неговата смърт самоубийствата в Сиди Бузид, както и другаде из страната, зачестиха. Според неотдавнашен репортаж на френскоезичния вестник „Там“ от януари досега в Тунис са били регистрирани 111 самоубийства, 69 от които чрез самозапалване, а 58 от самоубилите се на възраст между 15 и 25 години.
„Млад човек, когото познавах, се хвърли от една сграда“, разказва Ахмед Черих, говорейки пред кафене в Сиди Бузид. „Единствените, които спечелиха от революцията, са полицаите“, твърди 39-годишният Черих, който описва себе си като висшист, който от години не може да си намери работа. „Те сега получават дори повече пари, а ние нямаме нищо.“
На състоялия се миналата седмица в Тунис инвестиционен форум политици, чуждестранни представители и бизнесмени обсъждаха как да се създадат условия за икономически просперитет, необходим за извършване на успешен преход към демокрация.
Темата за зачестилите в последно време самоубийства не беше сред обсъжданите, но Мустафа Камел Набли, управител на Тунизийската централна банка, предупреди, че пропастта между очакванията на образованите млади тунизийци и онова, което икономиката може да им предложи, се е разширила след революцията. Продължаващият конфликт в съседна Либия не е помогнал, отбелязва той.
Въпреки надеждите за по-силен растеж в средносрочен и дългосрочен план, и обещанията за милиарди долари финансова помощ от чужбина, бизнес климатът „се влошава“, казва Набли.
„Някои компании предложиха увеличение на заплатата на служителите си, но те не са мнозинство“, допълва той. И преди положението да се подобри, „на пазара на труда ще се появят още млади хора, които търсят начин да разрешат проблемите си“.
„Ако няма нови работни места, политическият преход ще бъде поставен под съмнение от младите хора“, казва Набли. „Чуждестранните инвеститори трябва да действат бързо.“ Приблизително осемдесет хиляди абсолвенти се очаква да се появят на пазара на труда тази година.
Тунис разчита на чуждестранни инвестици в сектори като туризма, селското стопанство, възобновяемите източници на енергия и текстилната индустрия, които да помогнат да се преодолее спадът в икономиката. А и временното правителство е наясно, че светът наблюдава страната под лупа, за да разбере какво ще е бъдещето на Арабската пролет.
„Ако демократичната промяна не успее в Тунис, то тогава няма да има никаква надежда тя да успее другаде“, заяви в речта си при откриване на форума Беджи Каид Есебси, и.д. министър-председател на Тунис.
Тунис върви към нов етап от прехода към демокрация, с оглед на това, че за октомври е насрочено провеждането на парламентарни избори. Каид-Есебси заяви, че на икономическия фронт страната ще даде най-доброто от себе си, за да осигури „добър климат за онези, които искат дойдат и да правят бизнес в страната“.
Политическите и икономическите реформи обаче може и да не са достатъчни за създаването и поддържането на работни места, заявиха някои бизнесмени на конференцията. Много важно ще е младите хора да променят мисленето си, за да се осигури истински прогрес, заявиха те.
Част от наследството на управлението на Бен Али са прекалено образованите младежи с високи очаквания. Критиците казват, че предишното управление е насърчавало младите хора да се борят за множество дипломи, като начин да ги държи настрана от пазара на труда, игнорирайки същевременно истинските нужди на икономиката.
„Проблемът в цяла Северна Африка е, че образованието няма никаква връзка с това, от което бизнесът се нуждае“, казва Адриан Савулеску, германски бизнесмен и изпълнителен директор на консултантската фирма „Прасав“.
Савулеску цитира острия недостиг на водопроводчици, дърводелци и електротехници. „Германските фирми например не могат да използват повечето висшисти“, казва той. „Няма смисъл да наемаш някого от голям университет, който не може да поправи шевна машина. По-лесно за тях е да наемат необучени, неразглезени хора и да ги обучат за две-три години.“
Радуан Бен Фархат, на 28 години, е работил, докато е следвал. Той казва, че опитът му е помогнал да си намери работа като консултант в „Еко-Презънс“ – агенция, извършваща консултантска дейност в сферата на екологията.
Бен Фархат е съгласен, че образователната система „оценява по грешен начин нуждите на пазара на труда.“ Резултатът, казва той, е поколение, което, дори и когато си намери работа, често не се задържа дълго на нея и не е подготвено за дисциплина на работното място.
„Аз винаги съм работил по време на следването си“, казва той, но „мнозинството от студентите повече ги интересува да се забвляват или да ходят на почивки.“
Все пак това може и да се промени в новия Тунис. „Аз искам да работя като счетоводител, какъвто е баща ми“, казва 18-годишния Усама Черни, който се надява да следва икономика в университета, но междувременно трупа опит в бижутерския магазин на брат си на оживения пазар в Стария град на Тунис.
Господин Черни съзнава, че е един от късметлиите. „Ако не стана счетоводител, винаги мога да работя за брат си“, казва той. „Но някои от моите приятели от квартала, които имат дипломи, трябваше да заминат за страни като Италия и Франция, за да си намерят работа.“
БТА