Д-р Веселин Тенев: Нашият национализъм е да мразиш съседите, американският – да обичаш страната си
Д-р Веселин Тенев e български психиатър, който работи в САЩ. Тенев е един от основателите на групата „Мъртви поети” през 90-те години, бил е водещ на предаване за приложна психология „Психо” по радио „НЕТ”. Завършва медицина в София през 1999 г. Специализира психиатрия в Окръжния диспансер за психични заболявания в София (т. нар. „Четвърти километър”). Работил е в клиниката по съдебна психиатрия и съдебна психология към Университетска болница “Св. Наум”. Специализирал е в университета в Айова, САЩ. Има публикации в американски психиатрични списания. (Виж тук историята на заминаването му за САЩ.) Разговорът с него е излъчен в предаването „Колегиално“ на радио „Алма Матер Класик ФМ“.
– Да прескочим от Балканите към Америка и обратно пак у нас с помощта на д-р Веселин Тенев, който живее и работи в Айова като психиатър и следи събитията у нас.
– Психиатричните събития.
– Да, забавно е… Ние бяхме заедно на един кротък остров, гледахме едни кротки вълни…
– Кротки чайки… Аз имах чувството, че на Тасос стимулирах българската икономика, защото българи бяха барманите, българи бяха готвачките, българи бяха чистачките. Туристите също бяха българи. Дори имах весело преживяване с един човек, който с помощта на английския ме обучаваше на гръцки как да си поръчам две бири докато не разбра, че съм българин и ми каза да си говорим на нормален език. (смях) Аз съм завършил класическа гимназия и знам старогръцки, но най-много да си докарам бой ако се опитам да кажа или прочета нещо на новогръцки…
– Тук ме подсещаш, че от „Атака” бяха ходили в гръцко, в бивши български територии, бяха снимали и естествено гърците ги бяха изгонили от там.
– И правилно – няма политическа идеология, която да оневинява невъзпитанието. Трябва да взимаме пример от Франция и Германия, например. Те имат да делят повече неща, отколкото ние с гърците, но въпреки това са в основата на Европейския съюз.
– Плакатът с надпис „Тихо, да не събудим българите” ми хареса много, но неясно защо се появи група във Фейсбук против това, появи се и друга група, породена от лозунга, против турците като за наказание се използваше сексуална основа…
– Много ми е странно, в България… В съвременното ни общество всичко е толкова глобализирано, че наистина във Фейсбук има толкова много неща, вече дори има услуга – пускаш снимка и търсиш човек, което е много хубаво, но от друга страна е зловещо, защото контрола става страхотен. Глобализацията е реална и в тази ситуация няма никакво значение, че ти си купуваш цигари от Сърбия, които ги пушиш в Гърция, докато пазаруваш там някакви други неща с долари, чувстваш се македонец, а прадядо ти е живял в Австралия, например. Нещата са толкова смесени, че най-глупавото е човек да бъде националист, защото мрази някоя съседна държава.
– Какъв е твоят прочит на национализма?
– Мисля, че най-добрия прочит на национализма би бил да намерим неща, с които да се гордеем, че сме българи днес. А не да се гордеем, че Хан Аспарух е разгонил фамилията на гърците преди много години, не да се гордеем, че онзи варварин Хан Крум е отрязал главата на Никифор и му е изял мозъка и му е пил по-късно от черепа вино… Това са варварски неща от днешна гледна точка.
Българинът има много неща, с които може да се гордее и те не са по бойните полета, защото в интерес на истината повече са ни били нас. Историите на успех са много важни неща, които ние днес изпускаме. Днес можем да се гордеем с това, че имаме автокефална църква. Важно е да се гордеем, че много хора са били готови да си дадат живота, за да имат децата им образование преди 200 години в България. Никой по онова време не си е давал живота си за образование в западните държави на Европа.
Говоря за Възраждането в България. Това е нещо, с което ние можем да се гордеем и това е нещо, което лично мен ме кара да полагам двойни усилия и да се опитвам да правя неща от Америка за България. Докато си приравнявах изпитите там, това което успях да направя бе да издам един Справочник на лекарствените взаимодействия в психиатрията и общата медицинска практика. В България го издадох. Това е първият такъв справочник от такъв характер у нас. Това просто е една енциклопедия, в която всеки психиатър, всеки общопрактикуващ лекар може да види какви лекарства не трябва да комбинира, когато лекува своите пациенти.
Преведох и една американска класификация на психиатричните разстройства на български за психиатрите тук. Не казвам, че съм някакво голямо светило или че правя нещо невероятно голямо. Въпросът обаче е, че може да се правят такива неща и за мен това е един патриотичен акт. Аз лично така възприемам национализма. Говоря изцяло на български на детето си, което е родено в Америка. Така давам за пример себе си като модерен националист. Аз обичам България и нямам нищо против Турция, нямам нищо против Гърция, нямам нищо против нашите съседи. Ние имаме дълг към нашите предци. Да си спасим образованието, да си спасим идентичността…
Това е идеята за национализма, а не да ходим да палим рогозките на някакви хора. И никой не зададе безброй въпроси, които можеха да бъдат зададени. Тази партия „Атака” е много вредна за България, защото с начина на проявите си само създава проблеми, без да се опитва да реши нито един. Ще ти дам един конкретен пример – защо американските бази в България не плащат данъци на държавата, защо този сериозен казус трябва да бъде поставен в кръчма. И то бе направено толкова несериозно, че те никога да не плащат данъци на страната ни. Това за мен е контрапродуктивно.
– Ти без да искаш или може би – нарочно, сравни американския национализъм с нашия…
– Да, американизмът е вид религия. Това е държава, която събира емигранти от цял свят. Единственото условие, което поставя американската държава, е да се прегърнат американските идеали, които са достатъчно базисни, да не кажа – семпли, за да могат да бъдат разбираеми за всички – от Пакистан до Алеутските острови. Идеята е да има свобода и някаква справедливост. Хората се кълнат в знамето, кълнат се в държавата… Няма водеща друга религия. Идеята е да вярваш в американската държава. Ако ние повярваме в българската държава, в нейните институции, това е нещото, което ще бъде с много позитивно действие.
– Но и в Америка има доста популизъм.
– Да, има и в Америка аналози на такъв евтин популизъм, какъвто демонстрира „Атака”. Рон Пол, например, е един много сериозен представител на така наречените либертарианци. Политическият модел в САЩ е двуполюсен – има демократи и републиканци, които оставят фалшивото усещане, че само две партии съществуват там. Не са само две партиите. Има много партии в Америка, но те не могат да съберат достатъчно много пари, за да проведат адекватна кампания във всичките 50 щата, където се провеждат изборите и затова са някак встрани.
Третата сила са така наречените либертарианци. Те са много любопитни хора и са дори за това – да няма държава, да няма данъци. Има доста анархизъм в тях. Един от техните представители, те са тежки индивидуалисти, каквито по принцип са американците, е Рон Пол. Той от време на време е републиканец, от време на време е независим либертарианец… Той е бивш гинеколог, много симпатичен старец, който говори доста свързано и умно, което е трудно за нашите политици.
В крайна сметка, не е важно да говориш нещата, а да ги казваш по логичен начин. Той и затова Бойко Борисов е във властта на България. Въпросът е, че този Рон Пол обяснява неща, които доскоро бяха табу за американците. И именно, че американизмът залага идеята за сляпо упование и вяра в държавните институции, никой не си позволяваше да критикува или дори да изразява някакво съмнение в тях. Докато не удари кризата.
– Как се усеща кризата в Америка?
– Много жестоко, хората обедняха… Милиони хора в Америка минаха на купона система за храна. Раздадоха им купони, с които да си взимат храна, защото нямат пари, а не защото има дефицит на стоките. И в тази ситуации Америка между две войни и половина, ако броим Либия за половин война, прави страхотни разходи. Хората започнаха да се съмняват. Към това като се прибави и републиканския скептицизъм към сегашното демократично управление, изведнъж се роди така наречената „Чаена партия”, която се родее с хора като Рон Пол, но са различно течение.
Самият Рон Пол има тежки възгледи. Иска да премахне федералния резерв, т.е. Централната банка на Америка, иска да върне всички войски обратно в Америка – изолационизъм. Тази идея не чужда за американците – хората емигрират в Америка, за да загърбят всичко останало. От Удроу Уилсън, от началото на 20 век до сега винаги се борят тези две тенденции, които в интерес на истината не са изцяло приоритет на нито една партия. Както американците могат в един момент агресивно да бъдат изолационисти, то в един друг момент пак така агресивно искат да омиротворяват целия свят. И тази битка между тези идеи – изолационизъм и агресивно налагане на американския модел по целия свят, произвеждат американската политика като цяло. Естествено – всичко се диктува от икономическата политика.
– Съвсем различен е американският национализъм от българския…
– Българският национализъм се изразява в това – да мразиш силно най-близките ти съседи, докато американският се изразява в силна любов към държавата. Ако и българският национализъм се изразяваше като силна обич към България, то това би било друго…
– Ние като държава се намираме на такова място, където всеки трябва да заяви какъв е…
– Напротив, аз мислех, че е така, но вече смятам, че първата стъпка е да си признаем, че България е мултиетническа държава. Не знам това защо се отрича. Тук няма хора само с турско самосъзнание, има и турлаци, татари, гагаузи, помаци, павликяни… Има всякакви…
– Към 86 етноса в енциклопедията на братя Данчови…
– Ако това не го признаем няма как нататък да вървим. Ок, ние сме държава с мултиетнически характер, защото сме на много ветровито място и тук са минавали всякакви хора. От тук нататък, за да можем да изградим функционираща държава според мен трябва да внесем американски патриотизъм. Всеки да демонстрира вяра, надежда, любов към българската държава, знаме, герб… Ние в това можем да бъдем еднакви, независимо, че турците не ядат свинско, а ние не се обрязваме.
В Айова сме две български семейства и се разбираме много добре стига да не говорим за кюфтета. Оказа се, че правим кюфтета по различен начин и това е извор на битово напрежение. Да, ние се различаваме страшно много – в един блок, в един вход хората се различават. Въпросът е в това да повярваме, че ние всички обичаме България, независимо от факта, че си печенег, татарин, турчин, гагаузин и т.н.
От сайта Котка с цигулка