Да не бъркаме окото на бурята с края на кризата
Б.р. – смята се, че именно Нуриел Рубини предсказа последната криза. Наричат го още Dr. Doom или Второто пришествие. Той е професор по икономика в Stern School of Business към New York University. Основател и президент на финансово-икономическата изследователска фирма на Roubini Global Economics, редовно участва и представя възгледите си на Световния икономически форум в Давос. Съветник е на много централни банки по света. Предлагаме откъс от книгата му (в съавторство със Стивън Мим) „Кризисна икономика“, подготвена от „Сиела“.
През май 1930 година президентът Хърбърт Хувър уверено декларира „Ние преживяваме една от онези големи икономически бури, които периодично носят трудности и страдания на хората… Убеден съм, че вече преминахме най-лошото и с общи усилия бързо ще се възстановим. Няма нито един значим банков или индустриален фалит. Опасността е зад нас.“ Също през май, но седемдесет и осем години по-късно, финансовият секретар Хенри Полсън уверено заяви „Най-лошото е зад нас“ и добави след седмица „По-близо сме до края на пазарните безредици, отколкото до началото.“
Както Хувър, така и Полсън допуснаха класическата грешка на хора, жертва на финансов ураган. Те объркаха окото на бурята с края на кризата. Те едва ли са единствените мъдри мъже, които направиха подобни изказвания в средата на срива. По време на всяка криза има шепа оптимисти, които в един момент заявяват, че най-лошото е отминало. Интересно е, че този оптимизъм обикновено е искрен. Той не е опит за успокояване на пазарите, а отразява истинското вярване, че бурята е отминала.
За съжаление финансовите кризи са на приливи и отливи; рядко се случва да ударят еднократно и да утихнат. Наподобяват урагани, които набират скорост, отслабват за малко, след което събират още по-голяма разрушителна сила. Това е доказателство, че опасностите преди всяка голяма криза проникват навсякъде. Те не се лекуват от фалита или спасението на една банка или дори експлозията на цял финансов сектор.
През януари 2009 година, в последните дни на администрацията на Буш, вицепрезидентът Дик Чейни даде интервю за Асошиейтид прес. На въпроса защо администрацията не е успяла да предвиди най-голямата финансова криза от Голямата депресия насам, отговорът му беше показателен: „Никой не е достатъчно умен, за да я проумее, заяви той, не мисля, че някой е забелязал наближаването й.“ Едва ли само Чейни е дал такава оценка. Припомнете си изказванията на мъдри мъже от финансовата общност и политическия апарат, направени в зората на кризата. Те неизменно задават подобен риторичен въпрос „Кой би могъл да знае?“ Финансовата криза, както споменава Чейни в същото интервю, е подобна на атаките от 11 септември – катастрофална и почти невъзможна за предвиждане.
Това не е вярно. Да вземем само най-известната прогноза, направена преди кризата. Един от авторите на книгата, Нуриел Рубини, отправи ясно предупреждение през спокойните дни на 2006 година. На 7 септември Рубини, професор по икономика в Нюйоркския университет, се обърна към скептичната аудитория от Международния валутен фонд във Вашингтон. Той убедително отправи предупреждение, което прозвуча абсурдно за голяма част от присъстващите. Той предрече, че държавната икономика скоро ще изпадне в невиждан досега срив на жилищния пазар, сериозни сътресения на цените на петрола, рязко намалена потребителска способност и дълбока рецесия.
Въпреки че тези предсказания бяха достатъчно неприятни, Рубини предложи един още по-ужасяващ сценарий. Когато собствениците на жилища престанат да изплащат ипотеките си, цялата световна финансова система ще изпадне в застой, тъй като гарантираните от ипотеки ценни книжа на стойност трилиони долари ще започнат да излизат наяве. Този все още предстоящ срив на пазара на жилища, заключи той, би могъл „да доведе до постоянни проблеми във финансовата система“, като предизвика криза, която ще осакати или дори ще унищожи хедж фондовете и инвестиционните банки, както и спонсорираните от правителството финансови гиганти като Fannie Mae и Freddie Mac. Неговата загриженост беше посрещната с голяма доза скептицизъм от страна на публиката.
През следващата година и половина, когато предсказанията на Рубини започнаха да се сбъдват, той продължи да развива песимистичните си виждания. В началото на 2008 година повечето икономисти твърдяха, че Съединените щати преживяват само криза в ликвидността. Рубини обаче предрече, че много по-сериозна кредитна криза ще засегне домакинствата, корпорациите и най-вече финансовите фирми. Всъщност доста преди срива на Bear Stearns Рубини предсказа, че двете главни брокерски компании (т.е. инвестиционни банки) ще фалират, а останалите големи фирми ще изгубят независимостта си. Той предупреди, че Уолстрийт скоро ще изчезне, като предизвика катаклизми, невиждани от 30-те години на ХХ век. В рамките на няколко месеца Bear остана далечен спомен, а Lehman Brothers фалира. Bank of America погълна Merrill Lynch, а Morgan Stanley и Goldman Sachs бяха принудени да станат обект на по-сериозен регулаторен надзор, като се превърнаха в банкови холдинги.
Рубини забеляза глобалните измерения на катастрофата много преди другите. Докато наблюдателите на пазара уверено заявяваха, че останалата част от света ще избегне кризата в Съединените щати, той правилно предупреди, че „болестта“ скоро ще се разпространи зад океана, превръщайки националното икономическо заболяване в глобална финансова епидемия. Той предсказа също, че тази хипотетична криза ще предизвика най-страшната световна рецесия от десетилетия насам и ще засегне икономиките на Китай, Индия и други страни, за които се смята, че са глухи към опасенията в САЩ. И докато вниманието на други икономисти беше съсредоточено върху опасността от инфлация, Рубини навреме и точно предвиди, че цялата глобална икономика ще се клатушка на ръба на една висяща дефлационна спирала, невиждана от Голямата депресия.
Далновидността на Рубини беше забележителна: никой друг икономист в света не говореше за настоящата криза с такава яснота и точност. Но той не беше единственият, който вдигна тревога. Група наблюдатели предрекоха различни елементи от финансовата криза и техните прозрения помогнаха на Рубини да свърже точките и да нарисува картина, която илюстрира далновидните им мисли. Бившият му колега от Йейлския университет Робърт Шилер изпревари всички с предупрежденията си за опасността от балон на Фондовата борса преди технологичния срив. Той беше един от първите икономисти и наблюдатели на пазара, който предупреди за жилищната криза и чиито възгледи въздействаха на Рубини.
През 2005 година професорът по финанси от университета в Чикаго Рагурам Раджан заяви пред тълпа от изтъкнати икономисти и политици в Джексън Хоул, Уайоуминг, че начините за компенсиране на банкери и търговци ще ги насърчи да предприемат прекалено големи рискове и инвестиции чрез заемен капитал, което ще направи световната финансова система уязвима за сериозна криза. Други уважавани фигури също отправиха подобно предупреждение. През 2005 година легендата от Уолстрийт Джеймс Грант предупреди, че Федералният резерв е спомогнал за създаването на един от „най-големите от всички кредитни балони“ в историята на финансите. Уилям Уайт, главен икономист в Bank for International Settlements, предупреди за общия риск от раздуването на цени на активи и кредити.
Финансовият анализатор Насим Никълъс Талеб обърна внимание, че финансовите пазари за съжаление са неподготвени да се справят със случаите на „дебелите опашки“, които надхвърлят обичайното разпределение на риск. Икономистите Морис Обстфелд и Кенет Рогоф предупредиха за непостоянството на текущия счетоводен дефицит в Съединените щати. Стивън Роуч от Morgan Stanley и Дейвид Розенберг от Merrill Lynch много преди това споделиха загрижеността си за потребителите в Съединените щати, които живеят далеч над възможностите си.
Списъкът продължава. Но въпреки техния авторитет, на тези и други икономисти и анализатори не беше обърнато внимание – факт, който говори ясно за състоянието на икономиката и финансите през последните десетилетия. Повечето хора пренебрегнаха предупрежденията, защото разчитаха на едно просто старо правило – пазарите са саморегулиращи се единици, стабилни, твърди и устойчиви. По тази причина цялата структура на капитализма на XXI век, допълнена, разбира се, от модерните финанси, ще се регулира и ще се придържа към стабилно саморегулиращо се състояние на равновесие.
От позицията на настоящия момент всичко това изглежда наивно, но в продължение на десетилетия то олицетворяваше традиционната мъдрост и беше основа за вземане на важни решения и причина за грандиозни инвестиционни стратегии. Не е изненада, че в подобна обстановка за икономическа криза нямаше никакво или почти никакво място.
Ако въобще имаше криза, тя се прояви чрез странни събития – доста невероятни, крайно необичайни, до голяма степен непредсказуеми и мимолетни по отношение на последствията. Според сериозните академични проучвания кризите засягаха по-слабо развитите „проблемни“ страни, а не икономически гиганти като Съединените щати.
Тази книга връща кризите обратно в началото и в центъра на икономическите проучвания. Накратко, тя е за кризисната икономика. Тя показва, че кризите не са изключение – те са закономерност не само в новите, но и в развитите индустриални икономики. Кризите представляват неудържим възход, последван от пагубен фалит; винаги са ни съпътствали и винаги ще присъстват. Въпреки че може да се спори дали предшестват възхода на капитализма, те са свързани по специфичен начин с него. Наистина, по много важни начини те са вградени в капиталистическия геном. Качествата, които придават на капитализма неговата жизненост – силата му да се обновява и издръжливостта му към риск – също могат да подготвят почвата за криза на активите и кредитите и накрая до доведат до катастрофален срив, чиито пагубни последствия остават дълго след това.
Въпреки че кризите са обичайна тема, те също така са плод на навика. Наподобяват ураганите. Развиват се по относително предсказуем начин, но могат да променят посоката си, да утихнат и след това да се възродят без предупреждение.Тази книга показва принципите, по които тези икономически бури могат да бъдат проследени и наблюдавани и до известна степен предвидени и дори избегнати. Като използваме отминаващата криза като пример, виждаме как е възможно да се предскажат подобни явления и, още по-важно, да се предотвратят, да се заобиколят и да се изчистят последствията им. Освен това тази книга ни показва как можем да построим отново финансовите си укрепления, така че да намалим ефекта от бъдещи бури. Това, което току-що преживяхме, е пример за това, което ни очаква. Кризите ще присъстват в нашето бъдеще.
За да разберем защо, ще разнищим група нерешени, висящи въпроси за последното бедствие, като започнем с най-очевидния: Защо се образува балонът на най-лошия финансов срив от години насам? Това функция от поемане на прекалено голям риск от финансовите институции ли беше, или стана възможно благодарение на либералните закони и занижения контрол? Или пък беше неизбежно последствие от прекалената държавна намеса на финансовите пазари? Тези въпроси докосват същината на много различни, дори антагонистични начини на разбиране на финансовите кризи. Те също така насочват към коренно различни начини на лечение. Настоящата книга изследва също защо кризата се появи именно в този момент. Само срив на доверие ли беше това, намаляване на „животинския дух“ на капитализма, както го нарича Джон Мейнард Кейнс?
Или това е неизбежното следствие от факта, че някои части от икономиката бяха (и остават) прекалено зависими и банкрутират? Иначе казано, беше ли кризата резултат само от липса на ликвидност или от сериозен недостиг на платежоспособност? Ако става дума за второто, какво вещае то за бъдещето? Оттук нататък въпросите се увеличават. В средата на кризата големите банкери по света станаха „кредитори от последна инстанция“ за огромни отрязъци от финансовата система. Действията им имаха ли превантивен характер? Или само ще насърчат поемането на прекалено голям риск в бъдеще, подготвяйки ни за по-големи и по-разрушителни балони и банкрути? Какъв ще бъде резултатът от надпреварата в пререгулирането? Ще създаде ли то по-здрава и устойчива финансова система и по-стабилен растеж, или ефектът ще бъде чисто козметичен, неспособен да предотврати по-опасни кризи в бъдеще?
Нито един от тези въпроси не е хипотетичен.
Джон Мейнард Кейнс, колос в икономиката на ХХ век, някога правилно отбеляза, че „идеите на икономисти и политически философи, независимо дали са прави или грешат, имат по-силно въздействие, отколкото се смята. Наистина, малко други неща управляват света…. Налудничави мозъци, които притежават власт и чуват гласове във въздуха, подхранват своето безумие от някой академичен драскач отпреди няколко години.“ Кейнс написа тези често цитирани думи преди повече от седемдесет години, но те са актуални със същата сила и днес. Голяма част от нашето разбиране за най-голямата финансова криза от поколения насам се основава на идеи, които макар и невинаги грешни, са ни попречили да изградим едно пълно възприятие за произхода и последствията й.
Още от самото начало трябва да е ясно, че ние не подкрепяме конкретна икономическа теория. Почти всяка икономическа школа има какво да каже за отминаващата криза и нашият анализ разчита на широк кръг специалисти. Както Кейнс, така и други имат думата. Всъщност ние смятаме, че разбирането и управлението на кризи изисква в по-голяма степен един холистичен и еклектичен подход. Трябва да оставим идеологията на входа и да разглеждаме проблемите безпристрастно. Кризите имат различни нюанси и това, което работи в една ситуация, може да не е подходящо за друга.
Същият този прагматизъм е проникнал в оценката на бъдещето на финансовата система, представено в тази книга. Нещо повече, възниква въпросът кое е по-тревожно – инфлацията или дефлацията. Какви ще бъдат дългосрочните последствия от мерки като стимулационните пакети, намерили място в много страни, да не говорим за извънредните мерки, предприети от Федералния резерв и други централни банки? А какво е бъдещето на англосаксонския модел на капитализъм без държавна намеса? Какво е бъдещето на долара? Бележи ли тази криза началото на края на американската империя и възхода на други новопоявяващи се икономики? И накрая, как бихме могли да реформираме управлението на глобалната икономика, за да смекчим удара от бъдещи кризи?
Изминалите няколко години следват познат от векове модел на развитие. Кризите следват постоянни траектории и дават предсказуеми резултати. Те са далеч по-обичайни и разбираеми, отколкото традиционният начин на мислене би ви позволил да повярвате.
Ще обясним няколко плашещи и често неразбираеми понятия в икономиката, като морален риск, левъридж, източване на банките, регулаторен арбитраж, текущ счетоводен дефицит, секюритизация, дефлация, банкови деривати, криза в кредитирането, ликвиден капан и т.н. Надяваме се, че нашите обяснения ще бъдат полезни не само за финансовите експерти от Уолстрийт и Мейн Стрийт, но и за корпоративните мениджъри в страната и чужбина; за студенти и млади специалисти от областта на бизнеса, икономиката и финансите; за политиците в много страни и най-вече за обикновените инвеститори по света, които сега знаят, че пренебрегват сложните детайли в международния финансов ред на свой риск.
Според нас кризите не са нито необичайни събития, както твърдят съвременните икономисти, нито редки „черни лебеди“, както ги описват някои анализатори. Те са обичайни и сравнително лесни за прогнозиране и разбиране. Нека да ги наречем бели лебеди.