Геополитически игри на Покрива на света

в. Независимая газета

Две военни делегации пристигнаха в сряда в таджикистанската столица Душанбе: Русия бе представена от шефа на президентската администрация Сергей Наришкин и министъра на отбраната Анатолий Сердюков, а САЩ – от Уилям Браунфийлд, помощник-държавен секретар по въпросите на международния наркотрафик и правоприлагането. И едните, и другите гости проявиха интерес към граничната охрана и перспективите за присъствие на техни военни бази в държавата домакин.

Докато президентът Емомали Рахмон разговаряше в сряда с Наришкин и Сердюков, американският чиновник бе пратен да оглежда южните граници на Таджикистан. Държавният глава го прие в четвъртък. Браунфийлд присъства на церемония при откриването на казарми в Шуроабадския граничен отряд и на новата гранична застава Яхчи-пун. Отделът за наркоконтрол и охрана на правния ред в местното посолство на САЩ бе похарчил за строежа им над 1,6 милиона долара.

Това не е първият проект на американските власти, осъществен по границата между Таджикистан и Афганистан. След като руските граничари се изтеглиха оттам преди шест години, американците се заловиха да модернизират заставите и да превъоръжават личния състав на граничните войски. Както съобщи мисията на САЩ в страната, от 1992 г. до момента Вашингтон е инвестирал в програмата, подпомагаща развитието на правоохранителните структури, общо над 984 милиона долара.

Междувременно в Душанбе се водеха дискусии за таджикистанско-руското военно сътрудничество и за предстоящата визита на президента Дмитрий Медведев в Таджикистан, насрочена за началото на септември. След срещата Анатолий Сердюков не излезе да говори пред репортерите.

Оптимистично изявление (макар да запази интригата) направи обаче Сергей Наришкин. Той съобщи по-специално, че са договорени вече основните документи, които ще бъдат подписани при посещението на Дмитрий Медведев – „програма за двустранно икономическо сътрудничество през 2011-2014 г. и споразумение за сътрудничество между Таджикистан и Русия по граничните въпроси“. Във връзка с разположената в страната 201-а база на Русия Наришкин каза, че „двете страни са възложили поръчения във връзка със статута и по-нататъшното пребиваване на базата в Таджикистан“. „Смятам, че то е не само в интерес на Русия, но и в интерес на Таджикистан“, изтъкна той.

„Не е много ясно откъде идва оптимизмът на Наришкин – обективно погледнато, сферата на руските интереси в Таджикистан се стеснява, както и в целия регион“, коментира пред „Независимая газета“ Александър Князев, старши научен сътрудник в Института по ориенталистика към Руската академия на науките. По думите му „американците, заявили, че изтеглят войските си от Афганистан, засилват позициите си във всички страни от региона“.

„Американски подразделения контролират изцяло узбекистанско-афганистанската граница и по-голямата част от афганистанската граница с Таджикистан. Водят се преговори за създаване на нови пълноформатни американски военни обекти на таджикистанска и киргизстанска територия. Става дума по-специално за американски военни бази в киргизстанския град Баткен, в Айни, за което знаете (летище недалеч от Душанбе, за чието съвместно използване властите преговарят с Русия), и в таджикистанския проход Фахрабад, може би и в Мургаб в планината Памир, точно до китайската граница“, каза Князев. Това сочат според него зачестилите посещения на високопоставени американски дипломати и военни в Душанбе. „На този фон преговорите на Наришкин и Сердюков изглеждат повече от скромни“, добави експертът.

Оценките му споделя и президентът на Академията за геополитически проблеми Леонид Ивашов. Според него две държави изтласкват Русия от Централна Азия: от една страна, Китай, обявил Пакистан за своя зона на отговорност след премахването на Осама бин Ладен, а от друга САЩ, които действат и по-твърдо. „Променя се конфигурацията в региона. И за да гарантира военното си присъствие там, което е определящ фактор, Вашингтон използва всички средства, за да вземе под контрол местния елит. Изпаднал в криза на фона на захладнелите отношения с Русия, Таджикистан подготвя трайно присъствие на САЩ на своя територия. Скоро всички страни в региона, от Афганистан до Туркменистан, ще бъдат осеяни с военни бази. И то съвсем не руски“, заяви Ивашов пред „Независимая газета“.

Това разбират и властите в Душанбе. „Днес регионът придобива голямо значение за Запада. Интересите на САЩ и на Европа в Централна Азия ще се разширяват. Душанбе има възможността да намери нова конструктивна форма, за да развива отношения с партньорите си, включително с Русия“, посочи за „Независимая газета“ Сухроб Шарипов, директор на Центъра за стратегически изследвания към президента на Таджикистан.

Според него Таджикистан е най-верният съюзник на Москва във военната сфера. „Още от съветско време в републиката е разположена на безвъзмездна основа 201-а военна база. Русия получи фактически даром оптикоелектронния комплекс „Окно“ (за наблюдение на космоса) в Нурек, който би могъл всяка година да носи печалби на страната. А какво получихме в замяна? Днес Душанбе не чака вече нищо от Москва, защото разбира, че всичко, което Москва обещае, няма да го изпълни“, отбеляза Шарипов.

Ако Русия смята и занапред да присъства в страната, ще трябва да си плаща, добавя той. „Таджикистан постави своите условия: щом искате Айни, плащайте, както плащате в Казахстан или в Азербайджан. Защо тогава Москва не желае да плаща на Таджикистан?“, запита местният политолог.

Москва обаче не е съгласна с условията на Душанбе. Тъкмо затова навярно преговорите за оставане на 201-а база и за използване на летище Айни се точат вече три години. Ще припомним, че руските подразделения – общо 6800 души, са разположени в Душанбе, Куляб и Курган-Тюбе. През 2004 г. бе подписан документ, с който бе уредено пребиваването на руска база в Таджикистан през следващите 10 години. Малко преди срокът да изтече, властите на страната предложиха отношенията да се поставят на търговски релси и представиха сметка за 300 милиона долара.

Москва смята, че сумата е завишена. „Типичен ориенталски пазарлък. За Таджикистан би било по-логично да преговаря не за изплащане на цялата сума наведнъж, а за поетапни плащания“, каза пред „Независимая газета“ Аждар Куртов, водещ експерт на Руския институт за стратегически изследвания. Той предполага, че Русия няма намерение да плаща твърде скъпо. Но както посочи Сергей Наришкин, преговорите за използване на летище Айни продължават, „нещата се развиват добре“.

Според Аждар Куртов днес за Русия е от голямо значение да разполага с летище Айни, тъй като въздушният компонент е водещ в съвременните войни. Това сочат събитията в Ирак, Афганистан и Либия. Експертът смята, че ще е по-логично летище Айни да се използва в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), също като базата в Кант (Киргизстан), където е разположена въздушна дивизия на регионалната организация.

„Друг въпрос е, че не всички държави от ОДКС могат да финансират пребиваването на своите военновъздушни сили. Не е редно обаче да се искат пари само от една. Пък и цената на въпроса в случая с Айни едва ли ще надхвърли 10 милиона долара. Там не се предвижда да бъде разположен голям военен контингент“, отбеляза Куртов.

Според експертите желанието на Русия да използва летище Айни би могло да се подкрепи с икономически средства – инвестиции и преференции в доставките на горивно-смазочни материали. „В политиката идеали няма, нейна основа са интересите, а такива имат и други, не само Русия. И нишата на Русия в приоритетите на Таджикистан, заемана отчасти заради постсъветската инерция, днес стремително се стеснява“, заяви пред „Независимая газета“ Александър Князев.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.