„Кецове“ разцепи журито на Московския кинофестивал, на косъм от Голямата награда
Джералдин Чаплин излиза на сцената по кецове в знак на протест
Филмът „Кецове“ на режисьорите Валери Йорданов и Иван Владимиров, който участва в конкурсната програма на 33-ия Московски международен кинофестивал, е посрещнат с възторг от публиката и критиката и е предизвикал бурни спорове сред журито с председател актрисата Жералдин Чаплин и членове режисьорите Амос Гитай, Николай Достал, Карой Мак и Хавиер-Мартин Домингес, съобщиха източници от българската делегация. В крайна сметка българският филм остава само със „Специално отличие на журито“, а голямата награда отива за испанския филм „Вълна“ на Алберто Мораис. В знак на протест срещу решението на колегите си Джералдин Чаплин излиза да обяви наградите с официална черна рокля и бели кецовe, забелязва публиката. “Филмът е забележителен, но уви, организаторите не позволиха да има още една награда, заради баланса, който трябва да има между наградените филми. Иначе аз страшно го харесах, ето, с кецове и официална рокля съм”, споделя тя пред кореспондент на БНР, минути след като президентът на феста – режисьорът Никита Михалков, я сваля на ръце от сцената, в знак на благодарност за добре свършената работа.
“Кецове” беше сред фаворитите на фестивала във всички категории. Вчера, преди официалното раздаване на наградите, българската лента грабна приза на руските киноклубове, който се казва „Бодлив поглед”. Сред многобройните възторжени отзиви от руските медии подбрахме рецензията, поместена в специалното издание на фестивала.
„Кецове” – дългоочакваният шедьовър
Алексей Василиев
Шестима бягат от София. Бягството им е представено смешно, стремително и изразително: например, камерата наблюдава през витрината на кафенето как 50-годишен пияница удря шамар на приятелката си. В следващия момент момиче в работни дрехи нахлува вътре, той я избутва през вратата, но тя веднага се връща, за да излее бирата си върху главата му. Почти като в няма комедия.
Докато героите бягат, всеки по свой път, те подхвърлят реплики, от които научаваме непоносимите им и болезнени истории, благоразумно оставени от авторите зад кадър, за да не оскърбяват с отпечатъка им благородството на лентата.
Един от тях, например, пише сценарии и ремонтира мебели в барака под наем, а хазяйката, която знае в какво положение е, непрекъснато повишава наема и той е принуден да търси все повече поръчки, които адски пречат на напредването на сценария му.
Другият бърза с колата си към село, за да посети баща си и почти връхлита върху ковчега му. Третият, съвсем млад, започва като успешен боксьор, но се сдобива с пет хематома, поради което побеснява не където трябва и пребива ченгета, взети за бандити на пияна глава.
Всички те ще се окажат заедно край морето. Тук трескавият бяг на историите прекъсва и е заменен от друг ритъм. Дрехите са захвърлени. Телата внезапно откриват своята ловкост и създадените за прегръдка ръце се разтварят широко към морето и слънцето, честните очи и очакващите целувка устни – към камерата, донесена от един от тях, с която героите споделят съкровените си тайни.
Чуваме от тях съвсем други истории – не за алчната хазяйка, пропилата се майка или обиколките по нощните клубове на София, които сме научили в пролога. „Ще се върна на село и ще взема с мен брат си, ако трябва – ще изрежа града от мозъка му с моторна резачка“ – казва един.
„На Изток, когато умре воин, казват, че е отишъл на Запад. Но аз ще тръгна по друг път. Ще изгрея над вас от Изток, без страх и срам, щастлив и горд “ – са думите на друг. „Какво мразя? Хората. Не, не е така, мразя хората, които ме карат да се срамувам от себе си“ – размишлява на глас трети, докато дърпа силно от цигарата и гледа право в обектива.
От един индийски астролог чух израза: „Нещастен човек е този, който не е с ума си.“ „Кецове“ е филм за шестима, изтръгнали се от чуждия ум и започнали да живеят със своя собствен.
Шедьовър – а той несъмнено е дългоочакваният шедьовър – го правят в това число и шестте безупречни актьорски работи: от утвърдените звезди като тъжния клоун Иван Бърнев („Аз служих на английския крал „), за когото в България режисьорите вече трябва да се записват за години напред, и сърежисьора на „Кецове“ Валери Йорданов („Откраднати очи“, „Раци“) до дебютанта в киното Иво Аръков, чиято изява в театралната постановка на Явор Гърдев „Козата, или коя е Силвия“ е благословена от самия автор на пиесата Едуард Олби, както навремето Тенеси Уилямс благославя младия Пиърс Броснан.
Сравнението е оправдано. Той е невероятно красив и имайки предвид, че интересите му се простират от Стриндберг до анимационни филми като „Ну, погоди!“, има само един начин да се опише чувството, когато слушате монолога му как иска да стане прост бачкатор – сърдечен удар.
Като използват умело широкоекранния формат, авторите периодично преминават в режим на любителска камера, която придружава героите. Димът от огъня още се разсейва, зад кадър продължава да звучи гайдата на бездомния замбиец, а утринната мъгла се вдига вече на любителски кадри.
Постоянна е само мелодията, стопяващите се облаци и превръщащите се в кино земни гледки, които напомнят за трептящото сияние на Майя. Месията от едноименната повест на Ричард Бах е отвел главния герой в киното, за да му обясни същността на живота на Земята: „Когато Бъч Касиди и Сънданс Кид загиваха, ти плачеше, беше готов да дадеш живота си за тях, но нали ти не умря. Гледай и живота си така, както като гледа този филм.“ Времето да си спомните тези думи ще настъпи, когато „Кецове“ ви доведат до заключителната си сцена.
„Кецове“ (2011), режисьори Иван Владимиров и Валери Йорданов, сценарий Валери Йорданов, оператор Рали Ралчев, музика Кирил Добрев. В ролите Филип Аврамов, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Васил Драганов, Ина Николова, Иво Аръков. Продуценти „Гала филм“.