Словения – 975 евро, Македония – 333 евро – как се живее в бившите югорепублики

Със средна работна заплата от 345 евро, работещите в Сърбия се намират зад всички свои бивши сънародници от СФРЮ, освен македонците. Нивото на безработица в Сърбия е много високо, тъй като възлиза на цели 22 процента и е по-лошо от това в Хърватия, Словения и Черна гора.

Качеството на живот на гражданите в Сърбия най-много се влоши в двадесетте години след разпадането на СФРЮ в сравнение с другите бивши югославски републики, сочи проучване, направено от белградския вестник „Прес“ в сътрудничество с няколко водещи медии в региона. Гражданите на Сърбия, със средна заплата от 345 евро, се намират зад всички свои бивши сънародници от СФРЮ, освен македонците, които са по-зле с 12 евро. Абсолютен шампион е Словения, която в категорията средни месечни доходи е пред сърбите с цели 630 евро.

Изследването показва, че по отношение на заплатите на първо място е Словения с 975 евро. На второ място е Хърватия със 742 евро, на трето – Черна гора със средна заплата от 479 евро. Следват Босна и Херцеговина с 406 евро и Сърбия със 345 евро, а последна е Македония, в която гражданите месечно заработват точно 333 евро.

Лош показател е и това, че за средната потребителска кошница от 557 евро в Сърбия е необходима заплата и половина. В Хърватия потребителската кошница е на стойност 908 евро, в Черна гора – 770, а в Македония – 200 евро. Словенската статистика не изчислява същата потребителска кошница като в Сърбия, а в Босна и Херцеговина такива изчисления вече не се правят.

Когато се сравнят икономическите данни за страните от бившата СФРЮ, се забелязва, че нивото на безработица в Сърбия е много високо и възлиза на цели 22,2 процента. Според броя на безработните Сърбия е по-зле от Хърватия, Словения и Черна гора. Положението с липсата на работа е по-зле в Босна и Херцеговина, където безработицата е 27,2 процента и в Македония, където безработните са 31,2 процента.

От всички бивши югославски републики бензинът е най-скъп в Сърбия, но излизането в ресторант излиза колкото при съседите. Обяд в ресторант от средно ниво в Белград струва около 10 евро, колкото и в Македония, докато в Загреб и Любляна сметката може да излезе дори и по-евтино. В Босна и Херцеговина може да обядвате за 10-12 евро на човек, а в Черна гора за 12.

Наемането на апартамент от 50 квадрата в Белград струва около 250 евро, колкото и в Сараево или Скопие. Най-много пари за наем дават словенците – цели 500 евро. Следват гражданите на Черна гора, които дават по 350 евро, и на Хърватия – с 300 евро. Интересно е да се отбележи, че след Словения, в която за детска градина се отделят 250 евро, следва Сърбия, в която за държавните детски градини се дават 85 евро, което е по-скъпо от останалите републики.

Икономистът от Виенския институт Владимир Глигоров смята, че това проучване ясно показва, че Сърбия значително изостава зад Хърватия и Словения и че по-малко или повече е на нивото на Черна гора, Босна и Херцеговина и Македония, страни, от които в миналото бе много по-добре.

През последните години Сърбия се представя най-зле в сравнение с всички останали републики от бивша Югославия. Това се вижда и по състоянието на пазара на труда. Броят на безработните в Сърбия е невероятно голям. Сърбия за своята ситуация може да обвинява грешната си икономическа политика. Преди всичко става въпрос за политиката на курса на динара, грешната фискална политика, но и раздухването на чуждестранните кредити, особено в периода на управление на Воислав Кощуница.

Тук всъщност бе натрупан и този голям външен дълг, който Сърбия има. Но ако искаме да погледнем истината в очите, трябва да кажем, че главният разрушител в Сърбия бе пропадането на индустрията през деветдесетте години. Така страната плаща данъка на тези години, твърди Глигоров.

Икономистът Миролюб Лабус заяви, че след разпадането на СФРЮ Сърбия загуби пазара и в продължение на много години не инвестираше в развитие. Имаме излишък от работници, на които вместо да намерим работа чрез развитие на индустрията, ние ги уволняваме. Частично развиваме и влагаме в недвижима собственост, търговия, банкови системи и услуги, всичко, което не е производство.

И сега имаме проблем, тъй като нямаме стоки за износ. Това е нашата незавидна ситуация. Решението са сериозни реформи в държавната администрация и регулативи, финансиране на икономическото развитие и контрол на цените. Така бихме могли да се състезаваме с другите, изтъкна Лабус.

В проучването участваха водещите медии в региона – „Прес“ (Сърбия), „Ютарни лист“ (Хърватия), „Дневни аваз“ (Босна и Херцеговина), „Дан“ (Черна гора), „Утрински весник“ (Македония), „Финанце“ (Словения“).

Къде е Македония

Със средна заплата от 333 евро, Македония се намира на последното място в списъка на страните от бивша Югославия. Тя има и най-малка потребителска кошница, която според статистиката възлиза на 200 евро. Още по-голям проблем е, че има ниво на безработица от 31,2 процента през първото тримесечие на тази година.

Македония не отстъпва много в цените на наемите. Наемането на 50 квадратни метра в центъра на Скопие струва от 200 до 250 евро. Подобни са цените на наемите в Белград и в Сараево, но в Македония е по-евтино от Словения и Хърватия. В Македония в сравнение със страните от региона малко по-евтини са бензинът, общественият транспорт и обядът в ресторант.

БТА