Какъв е истинският план на НАТО за Либия

НАТО вече не защитава нито либийските бунтовници, нито приближените на Кадафи. Тогава в чий интерес действа?

в. Гардиън

Какво прави НАТО в Либия? Минете през който и да е град в тази част на Либия, която е под контрола на бунтовниците, и ще видите лозунгите от първите дни на натовската офанзива. „Благодарим ви, САЩ, Великобритания и Франция“, „Благодарим ти, НАТО“. Графитите напомнят за момента, в който въздушните удари не позволиха на танковете на Кадафи да смажат въстанието в Бенгази.

Но три месеца по-късно тези емоции се изпаряват. Това съвсем ясно пролича миналия месец на един от бунтовническите аванпостове в планините Нафуса, в Западна Либия. Кадафи от седмици обстрелваше градчето Налут и бунтовниците можеха от върха на планината с просто око да видят установките му. Те казват, че са предали координатите на НАТО, но алиансът не ги използвал често.

Според бунтовниците имало случай, в който изтребител на НАТО бил точно над правителствените позиции, когато от тях била открита стрелба, но самолетът не направил нищо. Един от командирите на бунтовниците попита: „Какво прави НАТО с обстрела на Кадафи? Едно момиче тук остана сираче, защото НАТО не помага. Само приказки и никакви действия, революционерите изгубиха доверие в НАТО, ясно я че алиансът обслужва собствените си интереси“.

Подобни са настроенията и на източния фронт. Въпреки това, макар объркването или гневът да са повсеместни, малцина признават, че те са реакция на натовската стратегия. Както писа „Икономист“, силите на НАТО се надяват,че „бунтовниците няма да превземат Триполи след неудържимо настъпление от изток“. Вместо това НАТО иска режимът да се взриви отвътре и тази надежда съответства на избраната стратегия за оказване на натиск върху командния апарат на Кадафи, а не за атакуване на танковете, които пречат на напредъка на бунтовниците. Но дали при това положение е вярно, че първоначалната мотивация на НАТО е била да се минимализират човешките жертви?

Има основания за скептицизъм. Като начало, има нарушения на правата на човека от страна на бунтовниците, но те не са съизмерими с масови убийства. Бунтовническите бойци са склонни да смятат, че войниците на Кадафи са в плен на една лъжа, а жителите на градове като Триполи са прекалено страхливи, за да се вдигнат на борба.

Повечето виждат дори във войниците свои „либийски братя“. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен каза: „Не мисля, че бунтовниците ще атакуват цивилните. Нещо повече, проточилият се конфликт всеки ден коства повече жертви и на двете страни, а бунтовническите бойци, които в повечето случаи разполагат само с малки оръжия, се опитват да отблъснат армия, която има танкове и артилерия. Ударите на НАТО Триполи са насочени по военни цели, но неизбежно излагат на риск цивилното население, а управлението на Кадафи все едно издържа повече, отколкото предполагаше НАТО.

Но защо западните сили предпочитат Кадафи да бъде свален с вътрешен преврат, а не с победа на въстаническата армия? Подобен преврат би предполагал договорки между хора от стария режим, които още са около Кадафи, и ръководството на бунтовниците, в което също влизат много бивши лица от режима. Западните правителства искат стабилност и влияние и виждат във фигурите от стария режим, без семейството на Кадафи, най-добри гаранти за това.

Но междувременно задънената улица, до която се стигна, поражда напрежение. На 20 юни бунтовниците прекъснаха петролопровода от южните петролни находища за Зауия, макар че НАТО бе поискала от тях да не го правят. На 20 юни се оказа, че френското правителство едностранно вкарва контрабандно оръжия, включително леки танкове, за бунтовниците на запад. Франция влезе в разногласие с коалиционните си партньори за това как да бъде свален Кадафи и може би иска да влияе пряко на бунтовниците.

В първата десетдневка на юни 46 на сто от ударите на НАТО бяха в Триполи или около него, макар че там не се водеха сражения. А в последната десетдневка само 17 на сто от ударите бяха по столицата. След 20 юни броят на ударите, нанасяни ежедневно извън Триполи почти се утроиха. Това говори за известно преориентиране към бунтовниците, които водят сражения на фронта, може би като реакция на учудващата издръжливост на Кадафи. И все пак, издръжливостта не е безкрайна. Когато той си иде, бъдещето на Либия ще се определя от съперничеството между силите, довели до свалянето му.

Сред тях са и различните западни сили, и дезертьорите от режима. Всички те сега се борят за влияние и натовската стратегия е една от проявите на тази борба.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.