„Бясното куче“ Кадафи може и да приеме сделка

Ройтерс

Либийският лидер Муамар Кадафи има репутация на налудничав тиранин, но всъщност е много интелигентен, обича семейството си и може да направи това, което всички най-малко очакват от него и да се откаже от властта. Битката за Либия, навлязла вече в петия си месец, е съревнование между западните военни технологии, пари, петрол, дипломация, неорганизирани бунтовници и упоритата система на управление, която отказва да бъде пометена от вълната на бунтове на Арабската пролет. В крайна сметка това е битка, чиито изход може да зависи от решенията на един-единствен човек: Муамар Кадафи.

Извън Либия Кадафи – с неговите дрехи като за сафари, със свитата му от жени-телохранителки, с безмилостните му репресии срещу опонентите – е смятан за жесток диктатор с променливи настроения, който ще се бие до последната капка кръв. Бившият президент на САЩ Роналд Рейгън го нарече „бясното куче“ на Близкия изток. Донякъде с поведението си Кадафи потвърждава това мнение. Аз лично като репортер видях как ядосан, Кадафи удари с две ръце силно по гърба един от хората от протокола по време на международна среща на върха. Звукът от удара отекна силно из мраморните коридори на сградата, където се провеждаше срещата на върха.

Кадафи не се е притеснявал и да пролива кръв. През 1996 г. в един от затворите на Триполи бяха убити повече от хиляда затворници. Международният наказателен съд издаде заповед за задържането му, обвинявайки го в престъпления срещу човечеството заради убийството на цивилни протестиращи. Опонентите му изчезваха. Но образът, обрисуван от изтеклите чрез Уикилийкс дипломатически грами и от разказите на хора, които са го наблюдавали десетилетия наред, е на по-сложна личност, отколкото предполагат стереотипите, на човек, който е способен да опровергава прогнозите за следващите си ходове.

„Аз лично смятам, че той ще продължи да ни изненадва до края“, казва Оливър Майлс, бивш посланик на Великобритания в Либия. „Единият от начините, по който може да ни изненада, предполагам, защото самоубийството не е типично за арабите, е да постъпи като Хитлер, но като цяло смятам, че е по-вероятно да постъпи по друг начин, да се оттегли . . . обвит в слава, да отиде някъде в Африка като оттеглил се крал на кралете.“

Дейвид Мак е бил млад американски дипломат, когато за първи път се среща с Кадафи, скоро след като оглавеният от него военен преврат през 1969г. сваля от власт краля и управлението се поема от революционното правителство. Мак превежда на тогавашния посланик на САЩ на среща с Кадафи. Той си спомня за Кадафи като за „изключително умен, с много висок коефициент на интелигентност.“ „Много добре помнеше какво е станало от една среща до друга, умееше да бъде гъвкав тактик“, казва Мак, който по-късно се издигна до заместник-държавен секретар на САЩ по въпросите на Близкия изток.

Години по-късно Кадафи все още проявява същия силен интелект. На високопоставени либийски служители често им се нарежда да превеждат за него политически трудове, които да чете. В един момент през 2008 г. сред четивата му са били „Дързостта на надеждата“ на Барак Обама и „Ерата на грешките. Последиците от войната срещу тероризма“ на Джордж Сорос, твърдят американски дипломати, които са видели книгите на бюрото на съветника му. Когато през последното десетилетие Либия успя донякъде да излезе от изолацията си, Кадафи беше твърдо решен да покаже ерудицията си на новите си западни гости.

„Спомням си, че бях дълбоко поразен от факта, когато американски конгресмени започнаха да го посещават . . . когато беше осъществени първите контакти, говореше се, че бил на предела на силите си, вероятно психично болен“, казва Майлс. „Но след тричасова среща американските конгресмени излизаха изтощени, а не Кадафи.“

Той е също толкова взискателен и на срещите със собствените си служители, казва Номан Бенотман, бивш либийски дисидент, който познава хора от близкото обкръжение на Кадафи. „Доста често се случва на се обажда посред нощ на някои министри“, казва Бенотман. Той казва, че някои висши служители се подготвяли за срещите с Кадафи с обширни проучвания в академичен стил, за да не ги хване натясно с някой свой въпрос.

Способността на Кадафи да анализира обективно събития е ерозирала през годините, казва Мак, сега изследовател в базирания във Вашингтон „Мидъл ийст инститют“. Мак е бил в групата, която се срещна с Кадафи в Ню Йорк през септември 2009 г., часове след като той изнесе деветдесетминутна разпиляна реч пред Общото събрание на ООН. „Бидейки в система на абсолютна власт, в която никой не му е казвал „не“, неговото емоционално и интелектуално развитие е застинало“, казва той. „Не мисля че той е способен лесно да се нагажда към променящите се обстоятелства.“

Въпреки това Кадафи все още има огромна власт над либийците. Същия ден, когато Мак се среща с Кадафи в Ню Йорк, сервитьорите в хотелски ресторант в Триполи спират работа и сядат около масите, за да гледат речта на лидера си в ООН. Приближавайки се към четиридесетата си година на власт, хората близки до Кадафи казват, че той започва да вярва в култа към личността, който го обгражда.

Кадафи „гледа на себе си като на „супермен на историята и е неспособен да признае грешки или вина“, се казва в грама на американското посолство от 2008г., публикувана от Уикилийкс, цитирайки либиец с добри връзки с властта. Имаше видими признаци за това. Той проектира кола и италиански производител произведе няколко прототипа от нея. В последната си версия тя беше с формата на ромб, с едно колело отпред, едно отзад и две по средата. Кадафи преправи и мюсюлманския календар. През 2009 г. издаде указ мюсюлманският празник Курбан байрам да се чества ден по-рано, отколкото в повечето арабски страни.

В личния си живот е скромен и пестелив. Всеки ден пие камилско мляко, обича да яде традиционни либийски макарони с много чили, казва бившият дисидент Бенотман. Често работи до късно през нощта – по думите на един дипломат Кадафи обича да сърфира в интернет до ранните часове на деня, проверявайки какво е писано за Либия. Става късно. На една среща на високо равнище в Либия чуждестранните държавни глави бяха принудени да чакат часове наред, докато Кадафи пристигне.

Появиха се слухове за здравето на Кадафи. В дипломатическите грами се споменават непотвърдени информации за миниинсулти и рак, както и за трудностите, които изпитва, когато има да изкачва много стъпала. Понякога, когато държи реч пред обществеността, говори неясно, а лицето му изглежда подпухнало. Все пак от началото на тази криза той е толкова въодушевен, колкото не е бил от години.

Едно постоянна величина, която не се е променила през дългото управление на Кадафи, е значението на семейството му за него, нещо, което би могло в крайна сметка да го убеди, че отказът от властта и отиването в изгнание са единственият правилен изход. Според наблюдателите той е близък с втората си съпруга – София. Яростно брани децата си. Кадафи спря петролния износ за Швейцария, когато един от синовете му, Анибал, за кратко бе арестуван в луксозен хотел в Женева.

Не всичките му деца обаче са толкова упорити като него. И дъщеря му, Аиша, и другият му син – Сейф ал Ислям, са говорили за евентуални политически сделки. „Той е политически тиранин и е непреклонен, но също така е и баща и дядо“, казва Мак. „Един арабски дядо трябва да се грижи за бъдещето на децата и на внуците си.“ „Смятам, че той може да се разчувства, ако те му кажат: „Татко, ние трябва да се спасим, поне тези, които останахме, за да не бъдем убити или изправени пред международен съд, има и предложение и.. самолет, който чака.“

БТА