Германската приватизация е лош пример за Гърция

Ройтерс

Председателят на еврогрупата Жан-Клод Юнкер възхвалява германската приватизационна агенция Treuhand, която бе създадена с цел да разпродаде държавните активи на Източна Германия, като пример за германска ефективност, който може да помогне за разрешаване на дълговата криза на Гърция. Бързата разпродажба на комунистическата промишленост на Източна Германия – 14 000 компании бяха продадени за 4 години – обаче може би не е чак толкова блестящ пример за Гърция, тъй като Treuhand приключи дейността си със задължения за над 170 милиарда долара вместо с очакваната печалба от 900 милиарда долара.

Гръцкият парламент миналата седмица реши да създаде агенция за приватизация според мерките за икономии, договорени с Европейския съюз и Международния валутен фонд (МВФ). Юнкер, както и холандските лидери, непрекъснато описва неработещата вече германска агенция като „пътеводен фар“ за Гърция.      Treuhand проведе светкавичното четиригодишно прехвърляне на собствеността върху активите на Източна Германия от бившата централа на министерството на авиацията, построена за Луфтвафе на Херман Гьоринг.

Започнала работа с големи обещания през 1990 година, агенцията остави след себе си големи дългове – горчиво наследство – след ликвидацията на 2,5 милиона работни места и масовата деиндустриализация. Има ключови различия между ситуацията в Източна Германия след рухването на комунизма в Източна Европа и дълговата криза, опустошаваща Гърция. Икономистите обаче са съгласни, че германският опит предлага поучителни примери.

„Може би не е най-добрият модел за Гърция, но Treuhand се сблъска с много неочаквани и неприятни изненади, което може да се случи и с Гърция“, посочва Юрген Михелс, водещ икономист за еврозоната на банка Citigroup в Лондон. „Приликата между двете ситуации е, че Гърция ще разпродава много голям общ пакет от активи“, допълва той. „Неизвестният въпрос около всичко това е, каква е стойността им. Има множество въпросителни около големи компании, отчитащи загуби“, допълва икономистът.

Загуба вместо печалба

Най-голямата изненада в германския случай беше пропастта между първоначалните оценки на евентуалната стойност на държавните предприятия на Източна Германия и потресаващата сума, която в крайна сметка струваше на обединена Германия ликвидирането на комунистическите държавни компании. В периода на Студената война Източна Германия имаше една от най-силните икономики в Източна Европа и Детлев Роведер, западногерманският индустриалец, натоварен с управлението на Treuhand, самоуверено прогнозира огромни печалби от разпродаването на собствеността на Източна Германия. „Цялото нещо струва около 600 милиарда марки (380 милиарда долара)“, твърди Роведер, след като е назначен на поста от канцлера Хелмут Кол през 1990 година.

Treuhand бе творение на активисти за защита на гражданските права, които събориха комунизма и се противопоставяха на обединението със Западна Германия. В началото на 1990 година те предложиха да се създаде агенция, която да разпродаде държавната собственост, оценявана тогава на 1,4 трилиона дойче марки (890 милиарда долара), и да разпредели печалбите сред източногерманските граждани. Агенция Treuhand обаче имаше на разположение само четири месеца от – 1 март до 31 юни 1990 година – преди сътресенията във валутния съюз между Източна и Западна Германия силно да усложнят задачата й.

На 1 юли 1990 година правителството на Западна Германия въведе дойчемарката при съотношение 1:1 с марката на Източна Германия вместо при много по-високия курс от 5:1. Това решение стовари огромна тежест върху предприятията на Treuhand, натоварвайки ги с огромни дългове и разходи. Източногерманските компании освен това загубиха най-големия си пазар в комунистическа Източна Европа, тъй като местните им клиенти жадуваха за западни стоки и ноу-хау.

Роведер пое поста на 3 юли 1990 година и бързо стана обект за критики на изток, където бе описван като коравосърдечното лице на западния капитализъм. Гневни източногерманци провеждаха масови протести пред Treuhand, обвинявайки агенцията за растящата безработица. Роведер бе убит от предполагаеми терористи с ляв уклон през 1991 година. На поста начело на Treuhand го наследи Биргит Бройел, която е консервативен бивш финансов министър на западногерманската провинция Долна Саксония.

Когато през 1994 година Treuhand приключва дейността си, дълговете й са 270 милиарда дойчемарки (172 милиарда долара). През 1990 година в компаниите, собственост на агенцията, работят 4 милиона германци, а през 1994 година са останали едва около 1,5 работни места.

Бързината води до разруха, предупреждава Германия

Провалите на Treuhand в голяма степен се приписват на наследството на неефективната, бюрократична комунистическа икономика, а редките успехи на агенцията – на група от компетентни западни мениджъри, които са временно са се отказали от кариерите си, за да допринесат за опитите за преструктуриране. „Бих казал, че Treuhand като цяло успя в целите си и свърши доста добра работа при трудните условия в началото на 90-те години“, отбелязва Фердинанд Фихтер, главен икономист на берлинския институт DIW.

„Агенцията трябваше да завърши огромна по обем приватизационна дейност само за няколко години и получи негативен имидж заради причини, който бяха извън контрола й. Източните компании загубиха бизнес клиентите си, когато търсенето на източногермански стоки в Източния блок се срина“, посочва експертът. „Според мен е грешка да обвиняваме Treuhand за това и за високата безработица“, допълва той, имайки предвид хронично високото ниво на безработицата в източните части на Германия. След 1990 година безработицата в тези региони остана устойчиво на ниво близо два пъти над равнището на показателя в западните германски провинции и сега е на 10,9 %.

Йорг Крамер, главен икономист на Commerzbank във Франкфурт, твърди, че е трудно да се сравняват Treuhand и нейните задачи с проблемите, пред които е изправена Гърция. „Това са различни неща“, отбелязва той. „Treuhand не се опитваше на продава активи на най-високата възможна цена и не се безпокоеше най-вече за бюджета. Задачата й беше да продаде разнебитени комунистически държавни компании с надеждата, че те ще бъдат преструктурирани, изградени наново и оздравени“, посочва Крамер. „Гърция има напълно различни цели“, заключава той.

Според спасителната програма на ЕС и МВФ Атина трябва да продава държавни активи на средно 10 дни. Чрез агенция по примера на Treuhand темпът на гръцката разпродажба ще бъде забавен и направен по-систематичен, надява се Фихтер от института DIW. „Приходите няма да бъдат достатъчно значителни за намаляване на дълга на Гърция. Според мен положителната последица от създаването на агенция от типа на Treuhand за Гърция е, че това ще забави процеса на приватизация“, твърди Фихтер.

„Ако капиталовите пазари знаят, че Гърция е притисната до стената и ще бърза да проведе приватизацията за година или дори по-малък период, стойността на активите ще бъде срината. Очевидно гърците ще получат повече, ако имат време за действие през идните няколко години“, твърди експертът.

БТА