Изчезналите бебета – зловещата тайна на Испания

в. Ню Йорк таймс

Подтикнати от гневни родители, испански съдии започнаха разследване на стотици твърдения за похитени и продадени за осиновяване деца за период от 40 години. Както по всичко личи, това зародило се през диктатурата на генерал Франсиско Франко политическо наказание за семействата на левичарите се е превърнало в бизнес с трафик на бебета, в който лекари, медицински сестри и дори монахини са съучастници на престъпни мрежи.

Тези случаи на похищения, които накрая може да се окажат хиляди, шокираха страната, която и до днес си остава потресена от разкритите и неизречени ужаси на испанската Гражданска война (1936-1939) и управлението на Франко. Миналата седмица 78-годишната Консепсион Родриго Ромеро се присъедини към непрестанно набъбващите редици от испански родители, които се обръщат към съдилищата, за да разберат каква е била съдбата на техните бебета.

Родриго Ромеро, която в миналото е била шивачка, е родила преждевременно бебето си през 1971 г. Тогава лекар от болница в Севиля й казал, че има син, който е слабичък, но е здрав и бързо ще наддаде на килограми. След което тя никога повече не видяла този лекар, нито пък бебето си. Два дни по-късно друг доктор от същата болница казал на съпруга й, че бебето е било изпратено в друга болница за допълнителни изследвания, но е починало там. Втората болница се била заела с погребението и тялото на бебето било положено в безименен гроб в севилското гробище Сан Фернандо . „Дълбоко в душата си винаги съм знаела, че синът ми е откраднат“, споделя госпожа Ромеро.

Испанското правосъдие беше принудено да действа, след като АНАДИР, асоциацията, представляваща хора, които издирват безследно изчезналите си деца или родители, внесе иск в края на януари тази година. Главният прокурор Кандидо Конде-Пумпидо обяви на 18 юни, че прокуратурата е разгледала 849 сигнала и допълни, че от тях 162 могат да бъдат категоризирани като престъпно деяние, защото има доказателства, навеждащи на мисълта за отвличане.

Давността на повечето от тези предполагаеми престъпления е изтекла. Това накара адвокатите да повдигнат въпроса дали на тези престъпления трябва да се предостави специален статут. През 2008 г. Балтасар Гарсон, най-прочутият в света испански съдия, разшири обхвата на разследването за предполагаемите престъпления по времето на Франко и започна да проучва дали диктаторът е наредил хиляди бебета да бъдат отнети от жените, подкрепяли неговите републикански опоненти през Гражданската война. Случаите на изчезване на деца обхващат периода от 1950 г. до 1990 г. и са продължили доста след смъртта на Франко през 1975 г. Не се знае каква роля са изиграли в това правителствените чиновници.

Според прокурора Конде-Пумпидо е невъзможно да се прецени колко още такива случаи ще излязат наяве. Той за първи път намекна и за организирани престъпни мрежи, замесени в тези отвличания. Прокурорът не предостави повече подробности и се задоволи само да каже, че не вярва само една-единствена организация да стои зад тези похищения. Антонио Баросо, председателят на асоциацията АНАДИР, е уверен, че през годините Испания се е превърнала в център на бандите, извършващи международна търговия с бебета и че много от похитените деца са били продадени отвъд океана.

Четиридесет и две годишният Антонио Баросо основал АНАДИР миналата година, след като негов приятел му каза, че те двамата са били осиновени. Тогава Баросо съпоставил ДНК проби на жената, която винаги е смятал за своя майка, с проби на своята ДНК и те не съвпаднали. Той притиснал жената до стената и тя признала, че е платила на монахиня, за да си купи бебе и че го е заблуждавала десетилетия наред за обстоятелствата около раждането му. Антонио Баросо тръгнал после по следите на монахинята, която работела в родилно отделение. Неговият иск срещу монахинята и други хора от персонала на същата болница все още не е разгледан в съда и Антонио Баросо продължава да издирва истинските си родители. Според АНАДИР едва малцина от осиновените деца са успели да открият истинските си родители, но досега повечето от тях са предпочели да запазят анонимност.

Миналия месец първите ексхумации бяха извършени в град Ла Линеа де ла Консепсион след твърдения, че новородени са били погребани там. Мадридската областна прокуратура обяви, че ще призове медицински персонал, в това число и монахини, които са работили като медицински сестри, да свидетелстват в съда за местонахождението на някои деца, родени по време на 40-годишния период, за който се води разследването. Подобно на случая с Антонио Баросо няколко монахини вече признаха, че са продали деца, но без да разкриват дали са били част от престъпна мрежа.

Мадридска фирма от януари насам създава база данни за ДНК на около 7000 души. Но дори въоръжени с резултатите от ДНК изследванията, прокурорите се сблъскват с трудности в издирването на масовите гробове, където се предполага, че са положени тленните останки на бебетата. Медицинската документация и регистрите често пъти са пълни с противоречия или пропуски.

Подобни регистри са в основата и на иска, подаден от Долорес Диас Серпа, която твърди, че нейното новородено бебе е било похитено през 1973 г. Госпожа Диас Серпа научила от лекарите, че е бременна с близнаци. После тя родила дъщеря, но медицинската сестра отрекла тя да е раждала и друго бебе. Долорес Диас Серпа винаги е подозирала, че са я излъгали. След като чула за други родители, които издирвали откраднатите си бебета, тя поискала от болницата още едно копие от сертификата за раждане на дъщеря си. Вместо това оттам й дали копие от сертификат на момче.

Някои двойки, подобно на Хоакин Саес Наранхо и Мануела Санчес Синтадо от Севиля водят по няколко дела. Те са загубили две бебета при подозрителни обстоятелства първо през 1972 г., а после през 1985 г. Във втория случай госпожа Санчес Синтадо е била прегледана с ултразвук и лекарите й казали, че очаква момче. След като родила, те й казали, че новороденото е изпратено в специално отделение заради малък проблем. Но на съпруга й лекарите казали, че дъщеря му е починала. „Бях бременна с момче, а някой изведнъж започва да говори на съпруга ми за мъртва дъщеря“, разказва видимо разстроената Мануела Санчес Синтадо.

„По време на режима на Франко и непосредствено след това човек чисто и просто не можеше да оспори думите на чиновниците“, казва Мария Луиса Пуро Родригес, бивша работничка в тютюнева фабрика, която твърди, че нейното новородено бебе е било отвлечено през 1976 г. от болница в Малага. „За щастие сега живеем в общество, в което е нормално да питаме за повече подробности, когато чуем някакъв слух. Аз научих този горчив урок и сега съм готова да се боря всячески, за да разбера истината“, допълва тя.

БТА