Организаторите на “Ден без Бойко Борисов”: Наричаха ни „кумонисти”
Медиите трябва да са коректив, а не да слугуват, казват студентите инициатори във Фейсбук за 5 юли
Инициативата във “Фейсбук” “Ден без Бойко Борисов” създаде асоциация с изрисуването на Паметника на съветската армия. Организатори на събитието, препоръчващо името на премиера да не се споменава в новините в рамките на един ден, са Наско Палов, Валя Крушева и Камелия Енчева. И тримата са на 25 години, учили са в чужбина и до голяма степен плановете им са свързани с реализация извън България.“Препоръчвам на всеки да направи подобен социален експеримент”, пише Наско на стената си във “Фейсбук”. Той обаче добавя, че препоръчва това “оnly once” (само веднъж).
“Only once” е отчуждаването на човек от собствената му страна, оформянето на усещането, че той вече не приема съществуващите в нея условия. Имигрантският поток от 80-те и 90-те години е факт от миналото с последици до днес. Предстои обаче трайното установяване извън страната на част от сегашното младо поколение, чиито представители сега са под 30 години. Новото “излитане” е отчасти заради създалия се фолклор за успеха на Запад, реални социални и икономически условия у нас. Отчасти заради всичко. Поколенията българи като че ли наследяват един компас, сочещ на Запад, и придобиха навик да мигрират, подобно на птиците. Това ще проличи в следващото преброяване на населението.
– “Ден без Бойко Борисов” вече не съществува във “Фейсбук”, въпреки че събитията там остават дори и след отминаването им. Защо изтрихте страницата след датата на провеждане 5 юни?
Наско: Изтрихме я заради негативизма, събран на стената, и защото искаме да си починем от онлайн превъзбуждането на поддръжниците и опонентите.
– Бяхте ли обиждани или нагрубявани от симпатизанти на Бойко Борисов? Къде, в интернет или другаде?
Наско: Бяхме наречени с доста неща. Любимото ми е, че „червенея”, както показвала профилната ми снимка. Аз просто бях сниман под един чадър на “Кока-Кола” и това доведе до асоциации със социализма.
Валя: Бяхме наричани с какви ли не епитети, от които моят фаворит е „кумонисти” – държа да се запази правописа. Но слава Богу, всички те останаха на стената на инициативата. Също така бяхме обвинени, че сме платени и поръчкови провокатори, както от симпатизантите на Бойко Борисов, така и от самия него. Въпреки това успях да запазя добрия тон. Многократно с другите двама организатори призовавахме към един интелигентен дебат по темата, без обидни епитети и в уважителен тон, но така и не бяхме чути.
– А имаше ли отправени заплахи?
Наско: Директни заплахи нямаше. Имаше “приятелски предупреждения” за силата на властта у нас като цяло.
– Самият Бойко Борисов каза, че провокацията е платена и поръчкова. Какво бихте отговорили?
Наско: Той също така нарече инициативата “глупост”. Аз бих отговорил в същия стил за коментара му.
– Демонстрация срещу какво е всъщност това, освен срещу споменаването на едно име?
Наско: Демонстрация срещу това, че журналистиката в България е сведена до нивото на риалити шоу – кой какво на кого е казал.
Валя: Срещу това, че медиите в България отдавна са забравили каква е истинската им функция. Като своеобразна четвърта власт те трябва да служат като коректив на другите три, а не да им слугуват.
– На страницата бяхте написали, че събитието не е провокация към ГЕРБ и премиера. Това предпазливост ли е?
Наско: Не е предпазливост. Мисля, че предния отговор е валиден и за тук.
– Наско, какви са причините за прекомерното медийно внимание към премиера?
Наско: За мен причините са две – икономически интереси и страх. Както алармира и Асоциацията на европейските журналисти, в България има тревожно сближаване на медии и власт.
– Как се роди идеята за този “ден”?
Наско: Идеята се роди в една скучна януарска вечер, когато с Валя и Камелия дискутирахме по Скайп полската инициатива „Ден без Смоленск“.
– Кои медии ви отказаха съпричастност за събитието, имаше ли медии, в които забелязахте страх? Доволни ли сте от протичането на деня на 5 юли?
Наско: Като цяло сме доволни – няколко новинарски агенции ни подкрепиха напълно, а БНР дори отбеляза, че изявите на премиера на този ден са били доста по-малко от обичайното. Според мен имаше страх в определени медии, но няма да ги споменавам.
– Образованието или западното общество изостри непоносимостта ви към проблемите тук? Как би описал нивото на медиите там?
Наско: Медиите на Запад също са пристрастни, но например вестниците традиционно поддържат някаква идеология, без да са партийни органи, и не се влияят от това кой е на власт.
– Какво е образованието ви? Плановете за реализация?
Наско: В момента съм в България. Завърших европейски социални и политически науки в University College London (UCL) и смятам да продължа образованието и реализацията в Европа.
Валя: Живея и работя в София. Завършила съм Европеистика и Политология и Международни отношения в Американския университет в Благоевград. Планирам скоро да уча магистратура в Европа и се надявам да успея да се реализирам в чужбина.
– Защо не мислите да продължите образованието си в България? Има ли план за връщане след това, за реализация тук?
Наско: Предпочитам да живея в чужбина. Напуснах страната на 17 години и ми допада да бъда expat (б. р. – англ. израз за хора, които живеят извън родината си).
– След като младите хора знаят кое е погрешно в системата, защо голяма част от тях не остават, за да поправят нещата?
– Не мога да говоря от името на всички. Лично аз мисля, че правя единственото възможно нещо – не гласувам, т.е. показвам на цялата политическа класа, че нямам доверие в нея.
– Кои събития не влизат в медиите?
Валя: Иска ми се да има повече позитивни новини в медийното пространство и по-малко криминална хроника.
Наско: Не влизат достатъчно разследващи и аналитични материали.
– Фейсбук противодействие ли е за тревожните тенденции у нас, например за проблемите с медиите?
Валя: Надявам се да стане, но всички знаем, че българинът е силен в своите коментари и критики в кръчмата и пред компютъра. Въпреки това с инициативата искахме да покажем, че гражданското общество в България все пак съществува и то не толерира медийния слугинаж.
– Разочаровани ли сте от нещо, което се случи в този ден? Какви изводи могат да се направят за политическата и обществена реакция?
Валя: Разочарована съм, че повечето хора смятат, че някой може да има мнение само срещу заплащане. Също така, че съществува определен страх в медиите и точно затова журналистите са плахи в своите критики, което не ги прави гъвкави, а ги ограничава.
– Ден без още какво би си пожелала?
Валя: Пожелавам си ден без родната простащина.
– След като станахте “интернет бунтари”, какво предстои като поведение?
Наско: Не смятаме, че сме кой знае какви бунтари. Просто поддържаме демократичните ценности на свободната и обективна журналистика. Засега няма да предприемам нищо, а и да предприема надали Фейсбук ще е водещият инструмент този път.
– Две години след началото на сегашното управление подобрил или се е влошил живота на млади хора като вас? Бихте ли останали да живеете в България?
Наско: Ще запазя личната си оценка за себе си, но според доста източници, икономическия спад през последните две години е еквивалентен на този от времето на Жан Виденов.
Валя: Повечето от моите приятели и познати са в чужбина, а тези, които са тук, търсят начини и възможности да заминат. Все пак си пожелавам един ден младите хора да си мечтаят да се реализират тук, а не да гледат навън.
– Тогава, Валя, вашето (нашето) поколение още едно „изгубено“ за България поколение на имигранти ли е?
Валя: Да, за жалост смятам, че е така. Поне моето поколение главно емигрира след като завърши висшето си образование в България, но сега, откакто сме в Европейския съюз, много млади хора напускат страната направо след като завършат средно образование. А веднъж свикнеш ли с по-благоприятните условия и възможности навън, завръщането в родината остава на заден план.
– Защо вие самата не дадете личен пример след завършването на магистратура, връщайки се в България? Би ли имало пожертване на нещо с това и ще го пожертвате ли?
Валя: Аз смятам да се върна в България, но е факт, че искам това да стане след като завърша магистратура и натрупам известен опит в чужбина, който после да приложа тук. Надявам се завръщането ми да не е жертва.