За кого строите тези магистрали, господа?
Вчера се завърнах от Банско, където още продължава школа за повишаване на квалификацията на млади учени от Българската академия на науките. С великолепни лекции, по-възрастните им колеги споделят знанията си в областта на взаимодействието на светлината с материални среди. Модерна обработка на данни в областта на космическата биология, диагностиката на онкологични заболявания, нанотехнологиите и наномедицината – това е тематиката на форума. Формиране на интердисциплинарно мислене, с цел създаване на високо технологично поколение – това е целта на школата, която се финансира по оперативна програма „Човешки ресурси” на Европейския социален фонд.
Пътувах по магистрала „Люлин” – чудесно съоръжение, освободило ме от трафика, напрежението и пътните ями, обзет от мрачни мисли. Сигурно точно по този път, връзка със западната ни граница, ще заминат с еднопосочни билети част от младите ми колеги. Другите -през терминал две. Ето, Лина скоро ще защити дисертацията си по физика на плазмата, а заплатата й е 250 лева. За същия труд в Германия ще й плащат 2 500 евро, в Чехия – над 1500.
Българската държава прогонва младите си учени, а с тях и науката въобще. И това става в момент, когато е напълно ясно, че в близкото бъдеще хората ще се делят на богати и бедни, на успели и губещи в зависимост от образованието и квалификацията си, а държавите – на развити и жалки, в зависимост от научното и технологичното си ниво.
Българската държава унищожи ведомствената си наука, наречена сега „корпоративна” и я прахоса като скрап през частни сметки. Българската държава унищожи университетската си наука и превърна професорите си в даскали-номади, скитащи по петокласни училища, уж висши. Българската държава унищожи военната си наука и пусна молове на нейната територия. Последните твърдини на науката и качественото образование, БАН и СУ „Св. Кл. Охридски” вече две години са на мушката на поредните разрушители. Защо?
Българската академия на науките не е държавна структура, учените не са чиновници. Дори в най-тежката кризисна 2010 г. БАН има 55 милиона лева собствен приход за научни изследвания, предимно от чужбина. От собствената си държава – нула! Чужденците инвестират за създаване на качествен продукт, който ще съгражда тяхното благоденствие, но не плащат заплати.
Българските политици планират да живеем от усвояване на чужди фондове – да съградим нация от професионални просяци. В конституцията на България пише, че Държавата създава условия за развитие на науката и я подпомага. Тази помощ има европейски стандарти – един процент от брутния вътрешен продукт публични разходи, два процента фирмени.
Но когато си унищожил високотехнологичните си предприятия и не си създал условия за поява на нови, за да не се извърши обществено интелектуално самоубийство, остава бюджетната субсидия. С нея трябва поне да се поддържа научния потенциал на страната, за да не рухнат сградите, да не изгният апаратите и учените да живеят и работят нормално. А младите да имат мотивация да заминават, но и да се връщат, и след години да ги има тук за да подготвят нови млади.
От няколко години, в процеса на изготвяне на държавния бюджет, БАН разработва своя на т.нар. програмен принцип. Така е ясно какво колко струва – колко за заплати, колко за ремонти, какви дейности ще се извършват, колко за членски внос в международните организации. Прецизната сметка показва 112 милиона лева, без разходи за модерно оборудване и за осигуряване на средна заплата 500-600 лева, заедно с професорските и на академиците.
Финансовата администрация, обаче не приема този подход. По-просто е да кажеш – „даваме ви 59 милиона, вие се оправяйте”. Учените излизат на площада и крещят – „Тези средства едва покриват 75 процента от мизерните ни заплати! Кои направления да закриваме? Кого да уволняваме? Искаме диалог!”
Вече две години диалог няма, няма и национална стратегия за наука. Затова пък има странна финансова политика. Когато ядрените физици отбележат, че държавата дължи 2 милиона лева за извозване на отработеното гориво (защото реакторът си е напълно държавен), отговорът е „имате си държавна субсидия, средствата са осигурени”. Когато метеоролозите съобщат, че трябва да уволняват наблюдатели и страната ще остане без прогнози и в нарушение на международни спогодби, отговорът е „имате си държавна субсидия, средствата са осигурени”. Когато геофизиците обърнат внимание, че страната ще остане без сеизмично наблюдение, отговорът е „имате си държавна субсидия, средствата са осигурени”.
Подло, непочтено и със стил. Подписано от Симеон Дянков.
Ако посетите БАН, ще се запознаете с резултатите от одита на Европейската научна фондация, който е установил, че там се извършва научна дейност на „забележимо международно ниво”, ще видите резултати и продукти, от които се интересуват „глобалните играчи” на високотехнологичната цивилизация, ще видите роботи, лазери и апарати за лечение на рак.
Но ще видите, че това се създава в сгради, които се рушат, от учени, за които всеки четвърти ден е неплатен. Ще видите, че финансирането и на най-добрите колективи е двойно намалено. Ще видите, че вече се отказва европейска подкрепа на перфектни проекти с аргументация „липса на държавна политика в областта на науката”. Ще видите как масово младите учени напускат академията и отнасят зад границите бъдещето на страната.
Пътувам по магистрала „Люлин” и един въпрос ме преследва – ЗА КОГО СТРОИТЕ ТЕЗИ МАГИСТРАЛИ, ГОСПОДА ?
––––––
* Лъчезар Аврамов e доктор на физическите науки, работи в Института по електроника на БАН и е единственият учен от Източна Европа, номиниран за Наградата на Европейския съюз за изключително високи научни постижения – “Excellence in Scientific Research” (така наречения “Научен Оскар”) за изследвания, свързани с диагностика на онкологични заболявания. Основател е на ново за България научно направление “Биомедицинска фотоника”, характеризирано в световната литература като “революция на интерфейса между наука и технология”.