ПРО спря рестартирането между Русия и САЩ

Светлана Самойлова

Руският президент Дмитрий Медведев (вляво), командващият ракетните войски със стратегическо предназначение на Русия генерал Николай Соловцов (в средата) и министърът на отбраната Анатолий Сердюков на космодрума Плесецк, разположен в тайгата на Русия. Снимка: Ройтерс

Проблемът с ПРО явно насочва отношенията между Русия и САЩ към прага на ново захлаждане, може би съпоставимо по мащаб с това от 2006-2007 г. След доста сдържаното и безрезултатно заседание на Съвета Русия-НАТО в Сочи руски представители директно обвиниха САЩ, че блокират преговорите за ПРО. Както заяви посланикът на Русия в алианса Дмитрий Рогозин, за липсата на взаимно разбирателство са отговорни част от хората около президента на САЩ Барак Обама.

Рогозин винаги е изразявал най-твърдо и най-открито позицията на Русия по всички проблеми в отношенията с НАТО, включително по проблема за ПРО. Макар и „патриот“, сравнително близък до „ястребите“ от руския вътрешнополитически елит, той винаги е знаел къде минава границата между неутралните, приятелските и заплашителните изявления. Промените в неговия тон дават възможност за изводи какви нагласи вземат превес в Москва; по всичко личи, че днес тези нагласи все повече клонят към разочарование.

Нерешимият засега проблем за ПРО е предизвикателство за Русия и САЩ. Потенциалът на „рестартирането“ явно не е достатъчен, за да бъде преодоляно високото взаимно недоверие, а също така разногласията и фобиите сред елитите. Москва убеждава САЩ, че Русия трябва тъй или инак да бъде интегрирана в някаква обща система за ПРО като гаранция, че тя няма да е насочена срещу федерацията. САЩ смятат, че по този начин Москва се опитва да получи право на вето в изграждането на европейска ПРО – това засенчва и най-лошите кошмари на мнозина от американския елит.

Темата за ПРО – един от фундаменталните проблеми между Русия и САЩ, влияе върху целия комплекс и характера както на двустранните отношения, така и на отношенията между Русия и НАТО. Интересно е при това, че Медведев може би изминава в момента същия път като Владимир Путин по време на президентското му управление.

Ще припомним, че САЩ се оттеглиха от договора за ПРО през 2001 г., когато Русия и Щатите започнаха да градят „коалиционни отношения“ в рамките на борбата срещу международния тероризъм. Тогава Путин действаше с очевидната надежда, че съвместната борба с Ал Каида и опитите да се изгради защита срещу общи заплахи ще осигурят база за напредък в по-сложни и трудни сфери, изискващи взаимно доверие – най-вече по въпросите на сигурността.

Постепенно обаче надеждата се смени с напрежение, по-сетне с остро разочарование. Не на последно място заради „цветните революции“ – първия директен и ожесточен геополитически сблъсък между САЩ и Русия в постсъветското пространство, смятано от Москва за зона на традиционното й влияние. Това бе преломен момент, през чиято призма и проблемът с ПРО, и разширяването на НАТО в източна посока взеха да изглеждат почти като критични предизвикателства за Москва. А после дойде 2007 г. и прочутата „мюнхенска реч“ на Путин, ознаменувала период на пълно разочарование и песимизъм от страна на Кремъл.

Дали няма и Дмитрий Медведев да тръгне по същия път? През първите фази от президентството си той успя да постигне извънредни успехи в рамките на „рестартирането“, реално подобряване на атмосферата, изграждане на по-институционализиран и ефективен диалог със САЩ. Днес се налага впечатлението, че ресурсът на „рестартирането“ постепенно се изчерпва и позитивната му инерция вече не смогва да захранва затоплените отношения, а нов качествен напредък няма. Виждаме някаква „пауза“, пораждаща силно напрежение в Русия: времето тече, САЩ се канят да градят нова европейска ПРО, а Русия не е допусната да участва в този процес.

Това предизвиква панически, агресивни настроения, но също и конструктивни: надеждата за сътрудничество още не се е стопила окончателно. Както заяви Дмитрий Рогозин, „до края на годината имаме време да стигнем до някакво съгласие“. „Според мен ще са крайно важни решенията, които ще се вземат след около година, през май 2012 г. на натовската среща на върха в Чикаго. Там ще се вземе окончателно решение как да изглежда архитектурата на ПРО. Ако не видим там себе си, ще трябва полека-лека да готвим своя отговор“, добави Рогозин.

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обаче намекна, че Москва надали ще чуе нещо ново. Той отбеляза, че още в Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997 г. са залегнали „задълженията на Русия и страните от НАТО да не използват оръжие едни срещу други“. „Това обхваща естествено и системите за ПРО. Затова няма нужда да се подписват допълнителни документи по въпроса“, заяви генералният секретар на алианса, запитан за гаранциите, че натовската ПРО няма да е насочена срещу Русия.

Всъщност и двете страни повтарят година след година пак старите аргументи, без това да засили взаимното разбирателство. Надеждата за положителни промени и политическа воля от страна на САЩ, породена от идването на Барак Обама и започналото „рестартиране“, вече се топи. Москва отново взе да се чувства притисната в ъгъла. При това положение нарастващото разочарование може да изиграе съществена роля – и като засили позициите на „ястребите“, и като направи не тъй актуална приятелската външнополитическа линия на Дмитрий Медведев.

Не е изключено той също да изпита усещането, че е изправен пред „непробиваем“ проблем. И тогава удобният, младият, либералният президент на Русия, харесван от Запада повече, отколкото Путин, може да започне дрейф към твърда и безкомпромисна риторика. Естествено ако не бъде решено, че през 2012 г. (когато предстоят президентски избори в Русия – б. р.) ще се наложи да сменим не само риториката.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.