От сериалите идат нови звезди, а не простаци и простачки от жълтите вестници

Радина Кърджилова и Калин Врачански в сериала „Стъклен дом“. Снимка: от продукцията на филма

Калин Врачански, Ивайло Захариев, Юлиан Вергов, Стефка Янорова, Владо Пенев, Михаил Билалов,  Красимир Ранков, Бойко Кръстанов, Луиза Григорова, Радина Кърджилова, Деян Донков, Захари Бахаров…
Кое е общото?
Много е просто – освен, че са актьори, не са простаци!

Появата на двата сериала „Стъклен дом“ и „Под прикритие“ изненада публиката в България с качество. Българското общество обаче не беше подготвено и за нещо друго. За първи път пред очите му се създават звезди, които не са простаци. Формулата за публичен успех у нас беше разчупена.

Оказа се, че успешна реализация могат да имат премерени, млади хора, които работят здраво и то като актьори, имат чувство за хумор, не си мачкат циците пред фотографи по разни нощни клубове, не говорят за кубици силикон и не познават слабините на половината футболисти от „А“ група. Те нямат съпруги и гаджета, които носят прякори Черната, Русата, Кривия, Главата, Сопола и прочее. Нормални хора, които с труда си стават звезди. Наистина български, няма как да се мерят със световни величини като Робърт Дениро, Ал Пачино и Мерил Стрийп. Впрочем последните трима са звезди точно от този тип – известни повече с ролите и обществената си дейност, отколкото със задника и браковете си.

Актьорите от двата сериала ни карат да си дадем сметка, че по време на прехода се е създала правопропорционална зависимост между простащината и звездната слава. Първият, определил се по този начин още в края на 80-те години, беше Христо Стоичков. Пишещият тези редове съзнава, че навлиза в опасни води. У нас е по-безопасно да напишеш мръсотии за съпругата на президента, например, отколкото да кажеш нещо лошо за Модерния ляв. Веднага те обвиняват, че си обикновен български неудачник, завистник и нищожество. Да си признаем, обаче – Христо Стоичков, извън безспорните си качества на футболист, се проявява и като арогантен простак. Човек, който псува наляво и надясно, налита да бие журналисти, обижда деца, държи се самонадеяно, самохвално и нахално – все качества, които в малка или голяма степен действат като …афродизиак на голямата част от българките (вж. настоящия премиер). Нека си припомним, че още при първата си изява като футболист в чужбина Стоичков наби съдия и предизвика скандал в една девствена откъм диващина среда.
По този начин започна да се определя ценностната класация за българските звезди. Скандали, скандали – реални или напълно измислени от пошли вестници.
В тази класация от години като самотен стълб стоеше например Стефан Данаилов и  беше започнал да омръзва сам на себе си. А изявите му в политиката допълнително преекспонираха неговия образ.

Златка Райкова. Снимка: сп. Слава

Обществото започна да си създава звезди, но тъй като нямаше нормална сфера, където те да се раждат, пръкнаха се от някакви блата. А от тях изплуваха дори не жаби, а попови лъжички. Т. нар. звезди се родиха в средите на изпълнителните на чалгата от 90-те години и от средите на най-ревностните й почитатели – мутрите. По незнаен път се появиха и дежурните посетители на светски партита, за които никой не знае с какво се занимават.  Всички заничат под юрганите на предприемача Христо С., но, честно казано, никой не е наясно какъв е бизнесът му. Нещо, някаква търговия, май?

Мутрите също родиха своите звездни представители. Имаше Иво Карамански, който минаваше за кръстник на мафията, издаде дори албум, а го уби като куче някакъв друг тип, при това и двамата пияни до смърт. След това се появиха Жоро Главата, Коце Ламята, Янко Лудия и др. Георги Илиев настъпваше сериозно към лидерство в тази класация на БГ „светски” личности и плейбои, но докато се стабилизира като сериозен гангстер и да наблегне само на светската част, някакви по-сериозни пичове го гръмнаха.

Чалга клубовете се пукаха по шевовете, а вътре манекенки и фолкпевици разменяха флуиди, хормони и биологичен материал със Самоковеца, братята Маргини, Димата Руснака, Нарциса. Пресата отразяваше всичко – от свалката до оргазма.
Поп изпълнителите ни също не можаха да родят звезди. Дори и някои от тях да имат спорни певчески качества, повечето не са тъй необходимите и търсени за времето си безспорни и демонстративни простаци. И пак самотна като дъб от години стои, докато омръзна, Лили Иванова, надхвърлила 70-те.

Днес има и Любо, Галка, Орлин, Миро, Мариана, Мария, Нина, Калин, Графа и много други. Някои от тях дори са добри, но не могат да фокусират в образа си вниманието на една голяма част от обществото, защото не се прочуват достатъчно с простотии в т. нар. жълти вестници. Правят по една песен, по някой албум и притихват.

Във футбола златното поколение от 1994 г. се оттегли. На тяхно място обаче се пръкнаха забележително прости светски лъвове, известни повече с половите си органи, отколкото с качествата си на футболисти. Забравили сме кога е играл за последно Валери Божинов, но иначе до болка сме запознати с любовните му трепети към Николета Лозанова.

Миленита с Юлиан Вергов в новия си клип.

Благо Георгиев е известен най-вече с любовната си афера с Лиана и с факта, че само на гъза си не си е татуирал образа на Христос. Това е, уви!
Оказа се обаче, че непрестанните сношения на футболисти с фолкпевици и старлетки не правят звезди нито едните, нито другите в очите на немалка част от българите. Те искат други и героите от сериалите започват да запълват тази потребност.

Раздвижването на българското кино показа, че не всички в България са изявени почитатели на люлинската чалго-сексуална-крими школа. Оказа се, че имало хора, които не искат да знаят с кого спи Николета Лозанова, кога е започнал да й го слага Валери, ще забегне ли Алисия при Ники, какво е правил Коце Ламята с Азис, кой е първият мъж на Русата Златка, кой е последният на Черната Златка.
Дори страстният роман на Юлияна Дончева с бияча Стъки лъха на новобългарска пошлост. В интерес на истината такива хора има навсякъде. Те са един кич, както има кич в изкуството и модата. Защо пък и как да ги няма и в обществото? Дори и американците си имат знаменитата Парис Хилтън, която също е нелепа, но ужасно богата и поне не е простакеса, а само блондинка.

Едно от достойнствата на двата български сериала е, че се появиха в момент, когато в една част от българите възникна потребност от нови и при това нормални в поведението си звезди. Досегашното положение беше, че старите си отиват, а новите са напълно измислени медийни герои.

Сериалите обаче показаха актьори, различни от досегашната просташка масовка. Лайняно жълтата преса веднага се опита да ги натика в калта, като ги приравни с простаците и простакесите – тази била курва, онази била мръсница и т. н. Но нещо не хваща дикиш.
Това е симптом, че обществената ерозия и  чалгаджийския упадък започва да спира, че превес над тъпотията в т. нар. свят на „звездите“ взима нормалността и деловитостта. Несравнимо по-добре е модел за оприличаване да бъдат елегантността на Луиза Григорова, балансираността, интелигентността и актьорското майсторство на по-възрастните Владо Пенев и Михаил Билалов, отколкото нечии грамадни цици и напомпани устни. Заслушайте се какво си говорят младите и с изненада ще установите, че тези „украси“ дори не са белег на недостижима сексуалност.

Тези нашумели напоследък актьори нямат две лица. Тяхното е лицето на поколението им – повечето са двадесет и няколко годишни хора, които не знаят или вече не искат да знаят кои са героите от чалга-мутренския резерват. Които не приемат статуквото с компромис, а променят статуквото, за да няма компромис.
Тяхната среда е тази, от която ще се родят още от новите актьорски и други звезди в България. Те ще разчитат най-вече на таланта, образованието, уменията си, вместо да се доказват като нечии любовници и биячи.
Разбира се, че ще имат своите екстравагантности и капризи, изкачвания и падания, но няма да оставят в зрителите и почитателите си онова усещане на безсилие, което се появява при среща с голямата бездуховност и опакована в силикон некадърност.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.