Да тръгва ли Европа срещу рейтинговите агенции?

в. Файненшъл таймс Дойчланд

С оценките си рейтинговите агенции Moody’s, Standard & Poor’s (S&P) и Fitch могат да разклатят държави. Европа иска да намали мощта на агенциите. Как обаче всъщност работят тези институции? Дискусията за ролята на рейтинговите агенции в момента е разгорещена. Понижението на кредитния рейтинг на Португалия миналата седмица до равнище BA2 от агенция Moody’s предизвика недоумение сред политиците и централните банки. Според критиците мощта на „Голямата тройка“ – Moody’s, Standard & Poor’s (S&P) и Fitch – е твърде голяма, а оценките им са отдалечени от реалността и допълнително разгарят кризата.

Поради тези причини политиците в Европа се надпреварват да дават предложения как да се преборят с доминиращото положение и значимостта на трите агенции. Говори се, например, за алтернативна европейска агенция, предлага се на трите агенции да им бъде забранено да дават суверенни рейтинги или те просто да бъдат пренебрегвани. Приложението и изгледите за успех на подобни идеи обаче са спорни. Вестник „Файненшъл таймс Дойчланд“ прави анализ на ролята и положението на рейтинговите агенции.

Водещите рейтингови агенции

В дискусията за рейтинговите агенции става дума най-вече за „Голямата тройка“ – Fitch Ratings, Moody’s Investors Service и Standard & Poor’s (S&P). Централите и на трите компании са в Ню Йорк, а Fitch има още една в Лондон. Според експертни оценки тези три агенции държат около 90 % от рейтинговия пазар – S&P и Moody’s по 40 %, а Fitch – малко над 10 %. Точно заради това доминиращо положение на трите компании, които в крайна сметка са насочени към САЩ, възникват все повече дискусии и искания за засилване на значението и на други рейтингови агенции.

Fitch е собственост на 80 % на френската компания Fimalac. Общо агенцията поддържа 51 офиса по света, основана е през 1913 година, а през 1997 година се слива с лондонската компания IBCA. Moody’s е създадeна през 1909 година, а през 2010 година вече има оборот от 2 милиарда долара, а 4500 нейни служители работят в 26 страни. До 2009 година най-голям акционер е инвестиционният фонд Berkshire Hathaway на Уорън Бъфет.

Историята на S&P започва през 1860 година, а сегашната си форма компанията придобива през 1941 година. От 1966 година S&P е собственост на американския медиен концерн McGraw-Hill, сред чиито издания е и „Бизнес уик“. Годишно S&P управлява около 2,5 милиарда долара и дава работа на общо над 10 000 души в 23 страни. Според данни на компанията през 2009 година агенцията е издала 870 000 нови, съответно преразгледани рейтинга, а в момента оценява външни задължения за 32 трилиона долара. Освен дейността си по оценка на кредитния риск S&P е известна и със своите индекси, сред които е и водещият американски индекс S&P 500. Според данни на компанията в ценни книжа, свързани с индексите на S&P, са инвестирани близо 1,1 трилиона долара.

Алтернативи на „Голямата тройка“

Освен рейтингите на „Голямата тройка“ Европейската централна банка (ЕЦБ) използва за оценките си и данните на канадската компания Dominion Bond Rating Service (DBRS). В Европа има и множество други агенции, голяма част от които оценяват само отделни браншове или продукти, като например Lipper, Scope или Dynamar, която дава оценки на корабите и техния товар. Компаниите и частните лица използват тези рейтинги за сключване на сделките.

В САЩ Федералната комисия за ценните книжа и фондовите борси (ФКЦКФБ) е въвела системата на национално признатите статистически рейтингови организации (Nationally Recognized Statistical Rating Organization – NRSRO). В момента NRSRO са включени десет компании, т. е. компании, чиито рейтинги могат да се използват за нуждите на капиталовите пазари. Освен „Голямата тройка“ това са Kroll Bond Rating Agency, A. M. Best Company, Dominion Bond Rating Service (DBRS), Japan Credit Rating Agency, R&I Inc. (Rating and Investment Information), Egan-Jones Rating Company и Realpoint.

В други страни също има отделни агенции, но тяхното значение е най-вече на местно ниво. Заради характерните си позиция като сериозна организация пред контролните органи се е утвърдила китайската Dagong Global Credit Rating. Китайската компания оценява дълговите книжа на САЩ със степен А+, което е с четири степени под най-високия рейтинг от ААА в скалата на Dagong Global Credit Rating.

Планове за европейска агенция

Планове за създаване на една голяма европейска рейтингова агенция като противовес на американската „Голяма тройка“ има отдавна. Още през 90-те години на 20-ти век подобен опит правят германските компании Kreditwirtschaft и Bertelsmann. През 1996 година пък икономическото министерство на провинция Хесен и Deutsche Borse започват съвместна работа, но този проект също е неуспешен. От време на време се обсъжда идеята за създаване на служба за контрол на рейтингите към ЕЦБ, която обаче централната банка отхвърля.

Опит, който дълго дава надежда за успех, води началото си от инициатива на Франция да превърне компании за кредитно застраховане като Euler Hermes или Coface в европейска рейтингова агенция. Заради предмета си на дейност тези компании вече имат всеобхватни данни за компаниите. Най-новият опит за създаване на европейска рейтингова агенция във Франкфурт започва по инициатива на консултантската компания Roland Berger.

„Според нас една независима европейска агенция със система за плащане, ориентирана към инвеститорите, може значително да допринесе за стабилизиране на финансовите пазари“, заявява един от съдружниците в Roland Berger пред вестник „Бьорзен“. В момента се водят предварителни преговори с представители на хесенското правителство, местното обединение Frankfurt Main Finance и Deutsche Borse.

Регулацията в Европа

Който иска да създаде рейтингова агенция в Европа, трябва да получи разрешение от Европейския съюз. Контролът над агенциите е в правомощията на европейския орган за контрол на ценните книжа European Securities and Markets Authority (ESMA) и национални служби като германската BaFin. В момента Европейската комисия обсъжда начини по-силно да контролира и регулира дейността на агенциите.

Надзорният орган има правомощия да отнема лиценза на рейтинговите агенции при нарушения на европейското право. В тази връзка са и някои неотдавнашни изказвания на еврокомисаря Мишел Барние. „Призовавам рейтинговите агенции внимателно да се придържат към правилата на Европейския съюз“, заяви еврокомисарят за вътрешния пазар. Той поясни също така, че на агенциите може да бъде забранено да дават оценка на страните, за които има влязъл в сила спасителен план. „Може да се оспори целесъобразността на оценяването на страните, получаващи международна помощ, тъй като те печелят точно от тези помощни механизми“, се посочва в изявлението на еврокомисаря.

Компания, която иска да получи оценка от рейтингова агенция, трябва да плати за услугата. Агенциите анализират числата, управлението и пазарната среда. Няма един единен рейтинг. От една страна компаниите получават корпоративен рейтинг, който оценява платежоспособността на цялата компания, а от друга – могат да получат допълнителни рейтинги за отделни свои задължения. Поради тази причина цената за отделните компании е различна“, пояснява служител на швейцарската банка Credit Suisse, отговарящ за управлението на разходите, в интервю на страницата на институцията. За собствената си банка той посочва значителна сума.

„При Credit Suisse става дума за редовен корпоративен рейтинг, който включва и индивидуалните рейтинги на дружествата Credit Suisse Group, Credit Suisse, Credit Suisse First Boston и Winterthur. Годишно общата сума, плащана на всяка рейтингова агенция, достига няколкостотин хиляди франка“, допълва той. Заради тази висока цена редица компании не се оценяват от агенциите от „Голямата тройка“. Фактът, че самите компании плащат за рейтинга си, пък е една от най-критикуваните точки в сегашната система. Често се случва и компания, която не е доволна от определена агенция, да прекрати договора си с нея и да се прехвърли при някой от конкурентите й.

По този начин в началото на годината постъпи спестовната каса Aachen, която се отказа от услугите на Moody’s, тъй като според финансовата институция методиката, използвана за оценяване от агенцията, не отразявала правилно положението й. След това спестовната каса предпочете да бъде оценявана от DBRS. Миналата година германските банки WestLB, HSH Nordbank и BayernLB пък развалиха договорите си с S&P от съображения за разходите. Компаниите трябва да плащат за оценяването си, но агенциите изготвят безплатно оценките за държавите.

Проблемът с оценяването

Все по-често агенциите биват обвинявани, че не дават правилни оценки заради връзките си с клиентите. Самите рейтинги често се определят като непрозрачни, тъй като е трудно да се проследи каква част от една оценка всъщност е базирана на числата и каква – на мнението на експертите. Агенциите държат в тайна точната си методика на оценяване, както и информацията какви фактори в каква степен влияят на оценката.

„Достоверността на тези резултати е съмнителна, понякога дори носители на Нобелова награда за икономика не разбират как се оценява вероятността за неплатежоспособност на държавно равнище. Следователно е време да се проучи по-подробно методът на действие на рейтинговите агенции, което означава да се провери дали те изготвят валидни и последователни модели от логическа гледна точка. Или дали в много по-голяма степен не става дума за субективни мнения с катастрофални последици“, посочва във връзка със суверенните рейтинги икономистът Бьорн Гризбах от университета „Сен Гален“ пред в. „Базлер“.

Самите рейтинги могат да предизвикат низходяща спирала. Някоя държава може например да получи по-нисък рейтинг, тъй като финансовото й положение е лошо и поради тази причина са нужни усилия за икономии. Точно икономиите, за които настояват агенциите, обаче могат да доведат до влошаване на производителността и конкурентоспособността на съответната държава, което пък води до ново понижаване на рейтинга.

Друг повод за критика е фактът, че агенциите не използват отговорно силата си, а действат независимо от средата и без да отчитат възможните последици – сякаш във вакуум. Агенциите също така с охота сами омаловажават значението на рейтингите, които дават. В приложенията към оценка на Fitch например се посочва, че рейтингите са „израз на мнение, което не съдържа статистическа вероятност за настъпване на неплатежоспособност“.

Може ли да се пренебрегне присъдата на агенциите

В крайна сметка рейтинговите агенции трябва да благодарят за мощта си на значението, което самите регулаторни органи придават на оценките им. Още през 30-те години на 20-и век Федералната комисия за ценните книжа и фондовите борси (ФКЦКФБ) препоръчва на банките в САЩ да приемат ценните книжа само на компании, които имат „печат за качество“ от поне една агенция. Суверенните рейтинги също имат важна роля за преценка на рисковете в балансите на банките и застрахователните компании – в крайна сметка финансовите институции влагат част от богатството си в държавни облигации.

Лош рейтинг обаче не принуждава автоматично банките да отписват съответните активи, като повечето държавни облигации се задържат до настъпване на падежа им. За тези ценни книжа важи основополагащата презумпция, че при изтичане на падежа длъжникът ще изплати цялата дължима сума. Ако все пак някоя страна обяви неплатежоспособност, то тази презумпция не може да се поддържа без последващи основания. Банките са принудени да отпишат вземанията си, когато специалистите по дериватите от International Swap and Derivatives Association (ISDA) се присъединят към присъдата на агенциите и установят неплатежоспособност.

За отпускане на кредити на търговски банки Европейската централна банка (ЕЦБ) пък изисква гаранции под формата на ценни книжа, които трябва да покриват определени минимални стандарти. Сред тези стандарти са рейтингите. В периода на дълговата криза ЕЦБ отслаби изискванията си – от май 2010 година институцията приема като гаранция гръцки облигации независимо от оценката за платежоспособността по тях, но въпреки това взема висока първоначална вноска от номиналната стойност. Тази практика вече важи и за португалските облигации.

Въпреки това обаче ЕЦБ се въздържа да се разграничи напълно от присъдата на рейтинговите агенции – ако гърците бъдат обявени за неплатежоспособни, то институцията вече няма да приема гръцки облигации. Облигациите освен това няма да станат по-рискови, отколкото са сега, ако рейтингът им бъде понижен.

Поради тази причина според критиците ЕЦБ и другите институции би трябвало да оценяват поне кредитоспособността на държавите независимо от присъдата на рейтинговите агенции. В крайна сметка данните за състоянието на националните бюджети и икономическия растеж са обществено достъпни. Проблемът обаче е, че няма общовалиден модел за преценка на тези данни. Ако обаче ЕЦБ се откаже от рейтинговите агенции, то решенията й биха били още по-лесно атакуеми, отколкото са сега, а нейното бъдеще зависи от съществуването на еврото.

Рейтинговите агенции и финансовата криза

Дискусията се разгорещи заради грешките и начина на действие на рейтинговите агенции в периода на финансовата криза. На тях се приписва част от вината за ескалацията на катастрофата с високорисковите ипотечни кредити. Агенциите от „Голямата тройка“ даваха най-високата оценка дори на ипотечни книжа, гарантирани с високорискови договори, по които впоследствие бе обявена неплатежоспособност.

Премълчано беше, че за да получат и следващи договори от емитентите, агенциите имат интерес да не дават на ценните книжа твърде ниски оценки. Агенциите освен това бяха приели, че изобщо не е нужно да бъдат проверявани много от тези книжа. Според критиките оценка ААА (най-високата възможна – бел. ред.) е давана на някои книжа заради емитента, без съдържанието на книжата да бъде достатъчно анализирано.

Като пример за погрешно поведение се дава суверенният рейтинг на Исландия. След срива на банковия сектор през 2008 година островната държава стигна почти до фалит. Няколко месеца преди това обаче Moody’s даде на страната най-високия кредитен рейтинг ААА. Още през 2006 година се появиха слухове за възможни проблеми в банковия сектор на Исландия, които анализаторите на рейтингите оцениха като преувеличени. Агенциите се поучиха от грешките си и частично промениха начина си на работа.

Според критиците обаче сега се допускат нови грешки, тъй като агенциите вече са свръхпредпазливи, за да не бъдат обвинени, че не са разпознали навреме сигналите за настъпване на нова криза.

БТА