Взривът в Кипър – трагичен край на шпионски трилър

Сред експлозията на военната база в Кипър. Снимка: ЕПА/БТА

Мистериозен кораб бомба с 98 контейнера, пълни с барут и експлозиви, снаряди, сребърни патрони и военно оборудване, е занимавал преди две години и половина почти всички тайни служби на великите сили. Товарът на този кораб е същият, изравнил със земята военноморската база на Националната гвардия на Кипър.

Всичко започна, след като през януари 2009 г. кораб на американския военноморски флот, получил нареждане от Вашингтон да да проследи движението на товарен кораб с руски интереси но плаващ под кипърски флаг под името Моншегорск, тъй като е имало съмнения, че плавателният съд превозва оръжие от Иран за Хамас на ивицата Газа или за организацията Хизбула в Ливан, или за Сирия. Възможно е то да е било предназначено и за трите дестинации.

Корабът прекосил Суецкия канал, а в следенето са се включили и кораби на военноморския флот на Египет. Съдът премирал край ивицата Газа и се насочил на север. На 19 януари 2009 г., понеделник, американски морски пехотинци получават разрешение от руския капитан на търговския кораб да се качат на борда за проверка съгласно резолюциите на Съвета за сигурност. Американците открили контейнери с експлозиви. От тогава впрочем започва за Кипър една невероятна история, която стигна до убийствената експлозия вчера във военноморската база „Евангелос Флоракис“ край Лимасол.

От документи се вижда, че руският кораб е бил нает от държавната мореплавателна компания на Иран, за да превози товар от иранското пристанище Бадар Абас до пристанище Тартус в Сирия. Според секретна телеграма под номер 09states5968, изпратена от Държавния департамент до американското посолство в Никозия и подписана от ръководителката на американската дипломация Хилари Клинтън, в товара, пренасян от кораба, имало мощни експлозиви и снаряди с калибър 120, 122 и 160 мм., които е трябвало да стигнат до Сирия. Проверката на съда показал, че на борда му имало още пълнители за патрони 7,62 мм., барут, сребърни куршуми с размерите на долар, а също обикновени и магнезиеви заряди.

На 27 януари американците в Никозия в секретен дипломатически документ до Държавния департамент поставят въпроса дали Кипър „си измива ръцете“ във връзка с този кораб, както бе разкрито наскоро и от Уикилийкс.  Според в. „Филелефтерос“ в телеграмата се описвал страхът на кипърците за репресии от страна на Дамаск и се припомня случаят с един друг товарен кораб „Грегорио“, пренасял радари от Северна Кория за сирийците. Конкретната случка бе повод, за да бъде открита директна линия между сирийското пристанище Латакия и Фамагуста в Кипър.

Малко преди да изпрати въпросния дипломатически документ Леонидас Панделидис, завеждащ дипломатическата канцелария на кипърския президент Димитрис Христофиас, уведомил американския посланик в Никозия, че е поискано по радиостанцията от капитана на кораба да се насочи към Лимасол, но отговор от плавателния съд не е бил получен. „Правим всичко възможно“, казал Панделидис, според телеграма 09Nicosia58.

„Задръжте кораба на всяка цена в кипърски води“.

В. „Филелефтерос“ твърди, че Агенцията за национална сигурност на САЩ е информирала американското посолство за това, че корабът „не е получил или че не е предал съобщения по радиостанцията“. С други думи някой е лъгал. Американските военноморски сили допълнително информирали, че ако корабът „Моншегорск“ е продължил да следва курса и скоростта си от 11 възела е щял да стигне до Сирия още същата вечер. Това е била и причината, поради която американците натискали по телефона кипърските власти да задържат кораба в кипърски териториални води. Обаждания по телефона е имало и до президента Христофиас.

„Американският посланик подчертал ангажиментите на Кипър като държава под чийто флаг е плавал корабът и отбелязал, че интересът на Вашингтон по този въпрос е възможно най-големият, се посочва в секретна телеграма. Посланикът попитал дори дали кипърското правителство се нуждае от помощ от САЩ, за да установи директен контакт с кораба и да даде нареждания на руския капитан. Диоректорът на дипломатическата канцелария на кипърското президентство отхвърлил и двете искания на американците, като обяснил, че кипърското правителство не иска САЩ да се намесват.

На следващия ден, както се вижда от секретната дипломатическа телегрома 09Nicosia73, корабът „Моншегорск“ внезапно спрял насред морето на 60 морски мили югоизточно от Никозия в очакване на нови заповеди от кипърското правителство. На 29 януари в друга секретна телеграма на Държавния департамент под номер 09State7877, подписана отново от Хилари Клинтън, се нареждало на американското посолство Никозия да предаде на кипърските представители, че „американското правителство вярва, че пренасянето на въпросния товар вероятно е нарушение на резолюция 1747 на Съвета за сигурност“, а също да бъде оказан натиск върху Кипър да бъде настоятелен за влизането на кораба в кипърско пристанище.

Реакцията на Никозия не закъсняла. Ден след това посолството със секретна телеграма 09Nicosia75 известява Държавния департамент за влизане на кораба в пристанището на Лимасол, където съдът хвърлил котва. След трескави дипломатически сондажи, кипърското правителство реши на 12 февруари да разтовари контейнерите във военноморската база „Евангелос Фларокис“. Според официално съобщение на кипърското правителство, Кипър е уведомил председателя на комисията по санкциите на Съвета за сигурност на ООН за решението си да бъде разтоварен корабът и товарът бомба да бъде складиран. На 13 февруари стартира процедура за пренасяне на товара при драконовски мерки за сигурност.

Контейнерите са складирани на едно възвишение в базата при недостатъчни мерки за сигурност. Самият началник на базата той е сред първите убити при експлозиите предупредил за „опасността от този товар“, но никой не отдал нужното значение. Подалият оставка военен министър на Кипър Костас Папакостас уверил даже, че конкретното оборудване, което било конфискувано, е напълно сигурно. Той казал дори, че товарът може да бъде складиран и в населени райони без опасност за хората.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.