Попарените мечти на гръцките студенти

Ройтерс

Докато седяха в традиционно кафене в Ираклион, главния град на гръцкия остров Крит, трима студенти размишляваха за бъдещето си и като цяло перспективата за икономически бедстващата им страна не беше добра. Може би те ще я напуснат. На фона на носещата се поп музика и потракването на пуловете по таблата тримата 20-годишни младежи от техническия университет на остров Крит изглеждаха като всички останали европейски студенти. Единият от тях имаше обица, другият – бейзболна шапка. Говориха си и за поставяне на татуировки.

Но това е Гърция – държава, в която безработицата за възрастта от 15 до 24 години е 42,5 процента и в която някои жизненоважни въпроси вече приемат застрашителни размери. Усмихнати и с все още естествена руменина на младостта, те не виждат голяма възможност за успех след дипломирането си в Гърция, затъваща все повече под огромния си дълг и тежките мерки за икономии. „Няма как напрактика да сбъднеш мечтата си“, заяви Уилям Котронакис, студент по бизнес администрация, който планира да се прехвърли в компютърна специалност.

Младежите, които се бяха събрали в един горещ ден край известния площад на лъвовете с венециански фонтан в Ираклион, обмисляха и възможността да заминат в чужбина. „Предполагам, че ще работя в Англия“, каза Оливър Старакис, който е от гръцко-английски произход, след като беше попитан как си представя живота след пет години. „Шансът е малък да си намериш работа. В момента е по-добре да си в чужбина отколкото в Гърция“, заяви студентът, който учи магистратура по бизнес администрация.

Неговият приятел Димитрис Гайтанис, който следва за инженер, не е толкова убеден в това, но все пак изглежда склонен да се премести в чужбина, за да си търси работа. „Ако това (работа в Гърция) не се случи, (отивам) някъде в Европа“, отговори той на същия въпрос. От тримата само Котронакис смята да остане в Гърция. „На мен ми се налага да остана в Гърция, в Ираклион“, каза той, посочвайки, че най-вероятно финансови въпроси ще го задържат у дома.

Гърците от край време емигрират, за да си търсят работа. В отдалечените градове като Чикаго в Съединените щати, Кейптаун в Южна Африка и Мелбърн в Австралия има големи гръцки общности. Проблемът е, че когато образованият гръцки елит напусне страната, всъщност той е бил обучен добре от една икономика, за да се изплати на друга. Гърция вече страда от нещо като липса на мозъци.

Намирането на работа в Гърция е много трудно, дори и извън високите нива на безработицата сред младежта. Процентът на безработните достигна 16,2 процента спрямо 6,5 процента през май 2008 г., като много от тези, които имат работа, се страхуват да не я загубят. А тази тенденция изглежда, че няма да се промени скоро. Новият финансов министър предвижда свиване на икономиката с 3,9 процента през тази година, а очакванията за растеж за следващата година бяха намалени от Европейската комисия на 0,6 процента от 1,1 процента.

Дори това да създадеш свой собствен бизнес среща сериозни трудности. „Започването на нов бизнес е доста лесно. Разработването му обаче е почти невъзможно“, посочва Старакис. Студентите казаха, че е трудно да се намери дори временна работа през лятото в туристическия сектор на остров Крит, който сега регистрира по-силна година. Гайтанис отбелязва, че си е търсил работа като сервитьор, от която е щял да печели по 700 евро на месец, но големите хотели по слънчевото крайбрежие наемат руснаци, поляци и украинци, които са готови да работят за около 300 евро, доста под размера на минималната заплата в Гърция.

В миналото гърците се оплакваха и от имигранти като албанците, че взимат работата на водопроводчиците и други подобни професии. Много албанци обаче напуснаха страната поради липсата на перспектива. Гръцката икономическа криза се отрази отрицателно на някои бизнеси, което доведе до закриването на работни места. Броят на заетите в строителството в Гърция, например, бе около 400 000 в края на 2007 г. и в началото на 2008 г. През май т. г. бе 270 000 души.

Въпреки липсата на краткосрочна и дългосрочна перспектива, тримата студенти обсъждат доста разумно ситуацията в Гърция, която зависи от чуждестранна помощ отвън, за да си изплаща дълга, изправена е пред сериозна съпротива отвътре спрямо мерките за икономии, и продължава да бъде структурно неконкурентоспособна.

Те заявиха, че много хора на тяхната възраст не разбират как функционира политическата и финансовата система, но разбират размерите на проблема и не очакват да има бързо подобряване на ситуацията. „Има едни хора, които унищожиха държавата, наистина. Моите внуци и те ще плащат за техните грешки“, каза Гайтанис. Гърците обвиняват за сегашното си състояние двете основни политически партии ПАСОК и Нова демокрация заради десетилетията на неправилно управление и корупция.

Студентите в Атина бяха сред най-гръмогласните в протестите срещу плана за икономии на правителството. А студентите в Ираклион смятат, че ще бъде необходимо повече от едно поколение, за да се обърнат нещата. „Нашето поколение няма да може да направи бъдещето добро, но може да го направи малко по-добро“, каза Старакис. Същевременно Котронакис смята, че попадането на Гърция от положението на горд нов член на еврозоната и домакин на олимпийските игри в икономически и финансово затънала държава само за едно десетилетие се е отразило отрицателно на всички нейни граждани. „Това оказа влияние на почти всички, може би с изключение на висшата класа, която си има всичко“.

Студентите обаче са си студенти, така че въпреки че за тримата бъдещето изглежда мрачно, все пак надделява оптимизмът на младите. „Защо трябва да се чувствам тъжен заради това?“, запита Котронакис, отхвърляйки мрачните мисли. После той и неговите приятели се сбогуваха и се отправиха към брега. Това е Гърция в крайна сметка. И лятото. А те все пак са студенти.

БТА